Общо показвания

понеделник, 18 април 2011 г.

Пералнята на Командира

Една от любимите хватки на Иван Костов е да препира участието си в редица зулуми, извършени по време на неговото управление. Това той върши с откровени лъжи, като разчита главно на късата памет. Ето например как човекът, който десетилетия е промивал мозъците на студентите, преподавайки им марксистка политикономия, в събота ни развесели с посткомунистическия си опит да тълкува Христовото учение: ” …Саможертвата е много нужна на хората, това не трябва да... Знаете ли, всъщност това е единственият ни залог да вървим напред. Аз не знам друго средство с подобна сила. Няма друга сила подобна. Защото Исус е затворил омразата в един... в един окончателен капан, той е казал "обичай врага си, обърни и другата буза". По този начин е показал как доброто може да се... (В този момент обаче го питат дали той обича враговете си, т.е. дали е готов да следва Учителя и като го ударят, да обърне и другата буза. И тук лъсва истинската същност на Командира. Без да му мигне окото, той сваля религиозната маска и показва защо е над всички и защо няма да обърне и другата буза.)…”Ами, знаете ли аз, първо, нямам врагове в политиката. В този смисъл не мразя, никога няма да кажа да излезем отвън да решим като мъже спора помежду си, защото това е истинска, такава, комунистическа омраза. В политиката не сме врагове, ние сме опоненти.”
С това фарисейско извъртане не само става ясно защо бившият премиер е бил „неразбран от народа”, когато през 2001 г. го свали от власт, но и защо

често употребяват за него израза „лъже като циганин”.

Корнелия Нинова, която в петък поиска от премиера да се разберат като мъже в кулоарите на Народното събрание, преди да изпитва по думите на Костов „комунистическа омраза”, е виден син функционер от неговото правителство. В началото на месец септември 1997 година Нинова е изстреляна към два изключително високи държавни поста. Тя става едновременно изпълнителен директор на „Техноимпекс” и председател на борда на директорите на „Техноимпортекспорт”. Тогава много хора си задават въпроса как стават такива невероятни, направо мистериозни назначения и какви могат да бъдат заслугите на толкова млад и все още неопитен човек пред синята власт, за да получи такива постове. Това, което се говори, е, че Командира знае, но мълчи, не коментира и не дава обяснения, а това означава, че и другите трябва да мълчат и да не питат. Само че Петър Жотев, негов министър на икономиката и енергетиката, нарушава омертата и си признава, че не е могло да се попречи на назначението на младата дама, защото

„премиерът Костов му подал кандидатурата на Нинова като "тъмносиня".

По отношение на Нинова няма да се спираме сега как тя стана приказно богата в резултат на това назначение, като участва в приватизацията на същата фирма, чиято сграда на пъпа на София, на ръка разстояние от площад „Александър Батенберг”, днес се оценява на милиони. Няма да се занимаваме и с нейната роля в заграбването на Международен панаир – Пловдив, от члена на Националния съвет на БСП Георги Гергов. (Корнелия Нинова може и да иска да забрави, че е била председател на Борда на директорите по времето, когато червеният олигарх започна да коли и беси в най-проспериращото държавно дружество, но пловдивчани добре си спомнят. Припомняме също, че Пловдивският окръжен съд неотдавна обяви сделката по увеличение на дела на „Пълдин туринвест” в активите на изложението за нищожна, а пък министър Трайчо Трайков даде замесените длъжностни лица на прокурор.)
Отбелязваме тези факти, защото не искаме да подминем нито богохулството, нито лъжите на бившия премиер. Най-подозрителни обаче остават оправданията му за енергийните афери, на които е даден ход от неговото правителство. Днес той се опитва да ги прехвърли от болната на здравата глава. Такива са и стартът на АЕЦ „Белене”, срещу която днес пак не от екологични, а от чисто меркантилни подбуди се обявява против. Особено нагло е поведението му за договорите за две електроцентрали,

чийто ток наскоро ни бе начислен в сметките

без дори още да е произведен. Припомняме, че още на 23 март от НЕК разкриха, че плащаме с около 3% по-скъп ток заради това, че ТЕЦ “AES Гълъбово” все още не работи, а скъпата енергия от нея вече е включена в цените ни от 1 юли 2010 г. И сме надплатили близо 160 млн. лв. От НЕК разкриха и една друга тайна. И тя е, че енергията от неработещата ТЕЦ “AES Гълъбово” - общо 2 557 736 мегаватчаса за година, трябва да се изкупи от държавата за 324,193 млн. лева по

дългосрочен договор, сключен още през 2001 г.

при правителството на Иван Костов. Цената за 1 мегаватчас - 126,75 лева, е определена м. г., след като от AES заради договора са поискали 136,91 лева. Утвърдената цена е два пъти по-висока, отколкото тази за тока от държавната ТЕЦ “Марица-изток 2”, която работи в същия регион и със същия вид въглища.
Костов днес твърди, че в договора за рехабилитацията на тази централа, подозрително сключен само няколко дни преди приключването на мандата на неговото управление, не са договаряни цени на тока. Това бил направил министърът на енергетиката от следващото царско правителство. С подобно твърдение Костов

откровено се подиграва с интелигентността на българите

Ще отбележим, че и дори по времето на плановата икономика не се сключваха договори, в които не се знае кой пие и кой плаща. Командира днес се прави на умряла лисица и скача като ужилен, когато го обвиняват че лобира за ВЕИ. Но е факт, че точно същата фирма AES иска да строи огромен фотоволтаичен парк. Ще посочим само, че цената, с която държавата дотира все още този тип енергия, е 823 лв. за мощност до 5 киловата и 755 лв. за мощност над 5 киловата.
Но нека се върнем отново към онзи тайнствен договор от 2001 г., защото той премина през редица достойни за разследване перипетии. И досега експертите смятат, че офшорката „3 C”, която спечели първоначално рехабилитацията на централите „1” и „3”, го е направила по най-безобразния начин с класическата хватка, че независимо от другите класирали се фирми, тя може да спечели (уж заради това, че е инициираща фирма), ако предложи по-добра оферта. И разбира се, точно „3 С” спечели търга, макар че няма никакъв енергиен опит. След това също с класически номер препродаде само

за едни 100-тина милиона тази фирма на AES

Консултантите по сделката толкова се възмутиха от направената шашма, че се отказаха от участието си, за да не повлияе тази афера на техния авторитет. Истината е, че тези договорки не позволяват конкуренция в електропроизводството и свободен енергиен пазар и днес. ТЕЦ „Варна”, например, заради нерентабилност спря производството на ток извън държавно обезпечената квота. Затова нека отново да разгледаме цените, на които се изкупува токът от двете (няма да сбъркаме, ако ги наречем образно Костови) централи. Според договорките държавата се е задължила да купува от АЕS за над 120 лв. мегават часа,за 20 -25 години. За другата централа ТЕЦ „Енел Марица изток 3”, която беше продадена също от правителството на Иван Костов на една американска фирма – „Ентърджи” (която след това я препродаде на „Енел”, а отскоро отново е продадена на американски фонд). Договорът включва изкупуване на тока на цена 126 лв. за мегаватчас за 20 или 25 години. Ще отбележим само,

че токът от ТЕЦ „Марица изток 2”, която е само на 40 км

и работи при същите условия, е 35 лв. за мегаватчас.
Най-ужасното нещо от договорите за „1” и „3”, което вече почувствахме по джобовете си, е клаузата „вземаш или плащаш”. Това означава, че дори договорените количества ток да не се изкупят и вместо тях НЕК да предпочете по-евтината ел. енергия от ТЕЦ „Марица изток 2”, те въпреки това да се платят. Става дума за много големи мощности 900 мегавата за „Енел” и още 660 мегавата за АЕS.
Как да не се подсмихнем, когато с подобаващ плам Командира дрънка, че с президентските избори трябва да се подготви онова бъдещо управление, което ако трябва, да изгори, но да реши проблемите на страната.
В заключение можем да припомним и едни други думи, които Костов често пускаше в употреба по време на неговото управление: "Който е беден, все пак първо да помисли дали не е мързелив".
От аферите му обаче се вижда, че са евтин популистки трик. И че синьо-червената мъгла знае как да прилага номера „лява ръка, десен джоб”. При това не с дребни суми, а завършващи на шест, че и на седем нули. И затова неслучайно днес със зъби и нокти Октопода драпа да запази статуквото на криминалния преход.