Синият елит подозрително си мълчи вече цяла седмица, след като бяха обвинени, че преднамерено са крили досиета по време на тяхното управление. Смразяващите разкрития хвърли не кой да е, а Йордан Соколов, бивш десен министър на вътрешните работи и бивш председател на Народното събрание, по време на кръгла маса “Демокрацията се нуждае от истината: за отношението към досиетата на бившите тайни служби“, организирана от Комисията по досиетата, МВР и фондация “Конрад Аденауер“. Ръководството на парламентарната Синя коалиция не обелва нито дума, с което на практика потвърждава участието си в една от най-мрачните сделки на синьо-червената мъгла. Нещо повече - съпричастността на тези, които са участвали в тази афера, ги легитимира като част от бившата тайна служба на комунистическия режим. А всички постове, които сини и червени бивши агенти са заемали (особено след официалното ни приобщаване към НАТО), са били
в ущърб на националните ни приоритети.
Няма да коментираме сега, че превантивните лустрационни мерки не само са задължителни, но и доста закъснели, като се имат предвид негативните реакции след разкритието за сегашни посланици, агенти на ДС, но ще се съсредоточим върху казаното от Йордан Соколов:
„През 1997 г. приехме закон за разкриване на досиетата, много по-слаб от сега действащия. Конституционният съд отмени всички важни текстове. Ние имахме информация, че в Конституционния съд има 4-ма съдии, агенти на ДС, и знаехме какво ще се случи. Тук беше направена грешка – нямаше нужда да се изчаква решението на Конституционния съд. Трябваше да се обявят агентите преди решението. По този начин агентите в Конституционния съд нямаше да имат мотив да гласуват срещу закона. Те приеха едно недопустимо решение, в което от кръга на проверката извадиха президента и себе си – Конституционния съд.”
Днес, разбира се, всичко идва на мястото си. Не само по отношение на зависимостите на тези съдии, но и на сегашния държавен глава. Не случайно Соколов говори, че са имали предварителна информация кой кой е в политическия ни живот по онова време.
Бившият председател на Народното събрание от времето на синьото управление конкретизира обвиненията: „Вторият закон, който приехме малко преди парламентарните избори през лятото на 2001 г., много късно заработи. Имаше и друга наша грешка – тогавашният директор на Националната разузнавателна служба Димо Гяуров не даде нито един агент от Първо главно управление (ПГУ) на ДС на Комисията по досиетата с председател Методи Андреев. ПГУ е разработвало цялата българска емиграция, това е управление на ДС, изпълнявало мокрите поръчки зад граница, което уби писателя Георги Марков.”
До хвърлената ръкавица от Соколов бившият премиер Иван Костов избягваше темата с думите „Ние предложихме лустрация, но Конституционният съд я отмени”. Както винаги обаче, Командира пропуска важни детайли. Няма да коментираме лъжливото обещание на СДС по време на предизборната кампания през 1997 г. да бъдат отворени 250 000 досиета, както и факта, че 81% от българите по онова време са искали разкриване на архивите на ДС. Но ще отбележим, че първата комисия „Бонев” (по името на тогавашния вътрешен министър Богомил Бонев) извади 93 имена на депутати от 38-ото народно събрание, но в пленарната зала бяха съобщени само 23-ма от тях.
Официалното обяснение бе, че не може да се обявяват имената на т.нар. картотекирани сътрудници, за които в архивите са останали само картончета за принадлежност към агентурния апарат. Неофициалното беше, че
разкриването им ще предизвика по-голям трус
сред сините редици, отколкото в БСП. Това си беше самата истина, защото имаше сини депутати, които вече си знаеха, че са в списъка, и ходеха в кулоарите с изменени лица в очакване да бъдат обявени. И след като това не се случи, бяха най-щастливите и усмихнати хора… Сред имената, които не попаднаха в списъка обаче, бе и това на тогавашния лидер на БСП Георги Първанов. Когото, кой знае защо, малко преди да бъде избран за партиен шеф, Командира мило определяше като „нашия кандидат за лидер на БСП”.
Костов не е отговорил и на въпроса как този „наш човек” (Първанов) девет години по-късно - по време на кандидатпрезидентската кампания през 2006 г., ще бъде атакуван от доверения му ген. Атанас Атанасов. Той пръв пита Първанов дали в архивите на ДС се съдържа папка "Гоце". Огласяването на тази информация е незаконно, но пък потвърждава, че
Командира е бил наясно какво съдържа тя
Това, че човекът с двете имена първоначално отрича, но след това си признава с уточнението, че такава папка има, „но в нея няма нито знак, нито ред от него”, също е достатъчно, за да си направим съответните изводи за наличието на задкулисни игри, част от които през целия 20-годишен криминален преход са и Командира, и Ловеца с двете имена.
Изводът от тези въртеливи движения в червено-синята мъгла не е лицеприятен. И той е, че целта е била да се манипулира обществото, както и чрез шантажа на зависимостите да се прокарват определени политики, изгодни за кукловодите.
Трябва ли тогава да се учудваме, когато бившият немски заместник-посланик на Германия у нас Клаус Шрамайер в анализ, цитиран от „Дойче веле”, казва за този период, че престъпността се е сраснала с политиката, а правовата държава е удушена още в зародиш. Макар и невидима, мрежата на бившите доносници продължава да функционира безупречно, коментира още Шрамайер. Според него участниците в тази мрежа си
разменят постове и услуги и взаимно си пазят гърба
Така дипломатът обяснява многобройните неразкрити поръчкови убийства. В анализа си Клаус Шрамайер задава и въпроса дали българската мафия не е свързана с Русия и дали организацията, наследила КГБ, не дърпа от разстояние конците в България. Но който и да дърпа тези конци, прави го много умело, а всичко това е някак си убегнало на разсеяния Брюксел по време на преговорите за присъединяване на България към ЕС, обобщава посланикът.
Това изказване на германския дипломат никак не е случайно. То идва буквално десетина дни след като една от двете най-популярни обществени телевизии на Германия – ZDF, излъчва репортаж от София, в който с неприкрит сарказъм се констатира, че въпреки падането на Желязната завеса много страни от бившия Източен блок все още се борят със своето нечисто минало. Милиони германски зрители виждат как мънка държавният глава, опитвайки се да отговори на неудобния въпрос за посланиците, а ние пък не можем да останем безразлични към отправеното към него обвинение, че в 35 държави вече с погнуса отвръщат нос от елитните български дипломати. Посланиците в Лондон или в Берлин са работили по-рано като шпиони. Нито един от тях не се е върнал доброволно в страната си след разкритията. Но българското правителство е с вързани ръце. Посланиците са в компетентността на президента.
Той обаче от месеци отказва да ги отзове
Със сигурност раздразнението, което демонстрира под една или друга форма Германия към присъствието на ДС агенти в икономическия политически живот на страната ни, е и заради опита, който те имат с Щази, тайната служба на бившата ГДР. Но това отношение подсказва, че е крайно време да се приключи с подставените политически елити у нас. Откритото нежелание на обитателя на „Дондуков” 2 да смени посланиците, както и мълчанието на Командира след такива тежки обвинения ясно показват, че мястото им не е сред новата политическа класа. Това обаче ни убеждава и в друго - че кукловодите им няма да отстъпят доброволно от 20-годишното статукво и ще го бранят, докато самите те не бъдат отстранени.
