“99”:„Гусин Костов, ако мо'е и на мене да ми отговориш, с две цифри само: колку гепи?
Иван Костов: Николко!”
Този шеговито прям диалог е от първото участие в интернет чат форум на бившия премиер. Той се е състоял на 16.09. 2004 година и е част от кампания за изпирането на имиджа на Командира след разгромната загуба през 2001 г. Вижда се обаче, че обществените настроения не са се променили съществено след изборния шамар. И как да се променят, след като по време на януарските бунтове през 1997 г. той лично издигна лозунга „Ние няма да ви излъжем”. Но след като получи властта, при това с мнозинство, достатъчно, за да реформира държавата, направи точно обратното - укрепи олигархично мафиотския стил на управление, вместо да разбие техния монопол и да освети кукловодите, като им изкара зависимостите с бившата Държавна сигурност.
Днес, след като това класическо предателство на народната воля бе извършено, по-лесно можем да си обясним защо когато бе атакуван парламентът,
Костов дълго се кри
и никой не можеше да го намери. Беше учудваща и позицията му против уличните шествия и протести. Също така изненадващо бе колебливото и склонно към компромис поведение дали президентът да върне проектокабинета на БСП, или да бъде допуснато второ комунистическо правителство след това на Жан Виденов.
Подобни опашати игри имаше и в драматичните дни около падането на първото демократично правителство на Филип Димитров, когато Командира, който бе финансов министър, използва личното си влияние, за да убеди тогавашния премиер, че няма да загуби вота и лично е получил уверението, че част от депутатите на БСП ще го подкрепят от покойния вече Андрей Луканов. По-късно, разбира се, лъжата му лъсна – оказа се, че Костов е бил напълно наясно с това, което ще се случи, а целта на разговорите му с Луканов е била да договори собственото си оцеляване като финансов министър в трето поред правителство.
Припомняме тези макиавелистки хватки не за друго, а защото след последните избори Костов пак се опита да ги приложи, не случайно размаха „златното ключе”, направи куп лицеви опори и пръв изприпка с букет цветя до военната болница, за да пожелае бързо оздравяване на човека, за когото преди това казваше, че е от подземието. И когато се увери, че номерът му няма да мине,
започна да громи монополите
с плам, какъвто нямаше по време на управлението на тройната коалиция. Дори нагло обяви, че има срамен мир между престъпниците и кабинета. Казвайки това, човекът, който промиваше мозъците на студентите с марксистка политикономия по времето на соца, вероятно разчита на късата памет. Само че нищо не е забравено. Знае се за даренията, направени на фондацията на Елена Костова „Бъдеще за България” от братята Маргини чрез редица техни фирми. Случайно ли, например след убийството на Милчо Бонев – Бай Миле, се оказа, че шофьорът му Сашо е бил личен шофьор и на Командира. И когато Костов става свидетел по делото, обяснимо го обхваща амнезия. Тогава обаче паметливи припомниха една друга история за мрачни връзки на Костов, оповестена в доклад на спецслужбите. Според оперативните данни Костов е пътувал през 1995-1996 г. с човек на име Емил Караколев, като и двамата са били спрени на швейцарската граница. В колата бил намерен сак с 500 хиляди франка, за които те не могли да дадат обяснение, и им била наложена забрана да влизат в страната.
Караколев, който живеел в Германия, отговарял за връзките с българите в чужбина в предизборния щаб на ОДС. По-късно, след като сините спечелили изборите, той лично довел Гад Зееви в България и посредничил за приватизацията на авиокомпания „Балкан”. Караколев е дарил на фондация „Бъдеще за България” на Костовата съпруга Елена като частно лице повече от 50 хил. лева. Това пишеше в доклада на службите. Няма да навлизаме във вече известните подробности за сделката с авиокомпания „Балкан”, само ще кажем, че
тя бе продадена за 150 000 долара - цената на един луксозен джип.
Знае се и кой допусна по време на неговото управление Косьо Самоковеца да се издигне до координатор на контрабандата и разпределител на парите в черните партийни каси. Според бивши сини депутати търговията с ембаргови стоки с бивша Югославия на фирмата „Булс” със съдружници Елена Костова и Зоран Ристич е процъфтявала както преди, така и след нейното излизане от съдружието. Бивши служители на бургаски и пловдивски фирми
си спомнят за сделки със захар, ориз, сол
сапун, олио и всякакви дефицитни по онова време стоки за западната ни съседка. По едно интересно съвпадение миналата есен, само няколко месеца преди да гръмне скандалът със СРС-тата, се появи информация, че близка роднина на Командира, работеща като инспектор в Митница “Югозападна”, е уличена в афери с контрабандни стоки. Сегашният шеф на митниците Ваньо Танов потвърди, че Костов е хранел партията си с куфарчета от контрабанда.
През 2000 г. в столичната Икономическа полиция се получава оперативен сигнал, че част от цистерните с горива, предназначени за износ за Сърбия, не достигат до западната ни съседка. Проверката установила, че основният износител на 986,8 тона дизелово гориво на стойност 448 734 долара е офшорната фирма IMS, регистрирана на Бахамските острови. Основният заподозрян е Зоран Ристич. Това е повод да се търсят доказателства за нарушаване на югоембаргото. Така в полезрението попада и фирмата „Булс”. „Тази фирма имаше отношение към бизнеса с инсталации от Сърбия за „Плама” и доплащането на тези инсталации ставаше с масла. А маслата се ползваха от сръбската армия”, разказва бившият главен секретар на МВР Цвятко Цветков.
Тези факти трябва да се имат предвид, когато днес
Костов говори, че има горивен монопол
Нека по този повод да разкрием и още нещо. Командира вероятно не иска да си спомни, че през 2008 г., когато цените на горивата надминаха психологическата граница от 2,50 лв., той публично призоваваше правителството да намали акцизите, които бяха доста по-високи от сегашните. Дори поиска да се преразгледа ставката по ДДС, но не постави под въпрос ценообразуването на „Лукойл”. Съвпадение или не, по това време компанията е редовен спонсор на фондация „Демокрация” - практика, която според запознати продължава близо 10 години и е прекратена чак след идването на власт на ГЕРБ. От „Лукойл” отказаха да коментират дарителската политика, но от обкръжението на синия лидер потвърдиха, че доскоро партията му е била солидно „зареждана” със стотици хиляди лева. Според тях основната причина за това, че едва напоследък Костов почнал да открива колко струва един резервоар с гориво, е „врътването на кранчето”.
Подобна рекетьорска хватка бе приложена и към друг енергиен гигант. В края на миналата година в сигнал до Прокуратурата на Република България, подписан от Иван Костов, той лично излага куп неверни данни, лъжи, манипулации и извадена от контекста информация, отнасяща се до рехабилитацията на ТЕЦ “Марица- изток 2”. Целта този път е да се предпази от разследване на създадените от неговото правителство проекти ТЕЦ „Марица- изток 1” и ТЕЦ „Марица-изток 3”. Само ще отбележим, че договорите за тях се сключиха
след поредица от офшорни прехвърляния
само няколко дни преди края на неговото управление. С тези проекти се свързва и настоящата атака на Костов срещу строежа на атомната централа в „Белене”. Няма да припомняме, че точно неговото правителство отпуши строителството на централата. Затова обяснението на сегашното врътване на Костов е в сребърниците и в скъпия ток. Но тях ще ги платят данъкоплатците. Според енергийни експерти, ако бъде спрян проектът АЕЦ „Белене”, цената на електроенергията значително ще се увеличи. Справката показва, че в този момент ток се произвежда в няколко централи в България. Варна, Бобов дол, Русе и част от Мариците излизат от експлоатация след десетина години, защото им свършва животът. Така оставаме с „Марица-изток 1”, Марица -изток 3” и „Козлодуй”, чийто живот също свършва след 15 години. Фактът, че на практика остават централите от проекта „Костов”, е многозначителен. Това всъщност обяснява
защо е целият този смешен плач
Просто насреща ни имаме човек, който няма какво да губи в морално отношение, и отдавна си е плюл на физиономията. Затова и днешните му хватки не се отличават много от онези, които прилагаше по време на неговото управление, за да задуши и да рекетира бизнеса. И тъй като често обича да спекулира с християнските добродетели, но не обича да иска прошка, защото винаги си мисли, че няма за какво, в заключение ще му припомним отново библейската притча: „Дойде ли гордост, дохожда и срам. А мъдростта е със смирените”.
