Общо показвания

сряда, 13 април 2011 г.

Бласфемията на св.Георги Първанов

Примамливо предложение получи държавният ни глава по време на консултациите за предстоящите президентски избори вчера. Националистите дадоха шанс на Георги Първанов да се оттегли от суматохата около тях и така да спаси донякъде имиджа си на главоломно провалящ се политик. Те му предложиха да прехвърли задълженията си към изборите на вицето си Ангел Марин. Като причина те посочиха явния конфликт на интереси, който той има чрез спряганите кандидатпрезидентски кандидатури на АБВ – Ивайло Калфин и Костадин Паскалев.
Убедени сме обаче, че обитателят на „Дондуков” 2 отдавна няма сетива за такива тънки подавания на топката, защото той просто е в друго измерение. И чак когато напусне поста,

ще му светне колко се е лъгал.

Но може и да не разбере, както се случи с Иван Костов, който обвини народа за огромната загуба през 2001 г. И се скри за близо две години преди да вдене, че ако иска да не бъде напълно забравен, трябва да си върне партията отново.
Първанов очевидно е почерпил от горчивия опит на своя колега и иска да спечели партийния мач преди да е станал господин Никой. Но в бързането си и най-вече заради неомутренския стил на действие, смесен с активни мероприятия, той все повече се превръща в боксовата круша, към която ще бъде насочен народният гняв.
Нека припомним, че

Първанов всъщност пусна първата флашка с компромат

- онази от разговора с вицето Симеон Дянков и така даде пример как може силово да се действа. (Не случайно в интернет пространството има залагания за това дали Първанов или Яне Янев ще пусне записа от вчерашните им разговори.)
Това, което също не разбира и което е основен грях на човека с двете имена, е, че се превърна в едно от лицата на криминалния преход. Зависимостта му от бившата Държавна сигурност, която дълго време бе скрита от червено-синята мъгла, вече му създава големи неприятности не само у нас, но и в чужбина. На всяко негово действие се гледа през тази призма.
Например

гемеджийският популизъм на Първанов

да стане инициатор на национален референдум за строежа на АЕЦ „Белене” извади наяве не само шарките от чорапите по голите му крака, но и ни напомни, че освен биенето по гърдите, както го прави Алековия герой във виенската баня, в този град е и дворецът Хофбург, където съвсем неотдавна държавният ни глава бе попитан в прав текст кога ще отзове посланиците, сътрудници на бившата ДС. Обърнете внимание колко неадекватен е отговорът му:
„Ъ-ъ, ние правим пресконференция, която би трябвало да ви представи онова, което сме обсъждали във Виена… Но мога да ви съобщя с готовност тук и сега, че където и да ходя по Европа и по света, аз чувам хубави работи за българските посланици. И за мен това е критерият за оценка на тяхната работа. Благодаря!”.
В този отговор

има и нещо по-лошо и то е, че Първанов лъже откровено.

Според справка в сайта на държавния глава той не е бил на официално или неофициално посещение в чужбина след 14 декември 2010 г., когато комисията по досиетата обяви списъка с агентите на ДС сред дипломатите. Това означава, че той не е посещавал страни от Европейския съюз, където да „чува добри отзиви” за посланиците агенти на ДС. И отбелязва всъщност един от феномените на политическата си деградацияТрябва ли да се учудваме в такъв случай, когато той обявява, че вероятно е първият човек в света, опитомил вълк. Изобщо нищо в него не трепна, че заради фундаменталния характер на постижението накара един куп институции да се чудят как да замажат факта на незаконното отглеждане на животното. Нещо повече, Ловецът на архари реши да се канонизира, като уж иронично впише лика си в иконата на свети Георги Победоносец. Известно е, че успението на светеца не е само християнски празник, но и национален празник за държавата Република България. Все пак ще напомним на държавния глава, че преди Девети септември 1944 г. е съществувал наказателен състав, осъждащ бласфемията, или светотатството. Що се отнася до референдума за АЕЦ „Белене”, не сме забравили онези тайни договорки, в които той дейно участваше заедно с руския си колега. Все още човекът с харамийския псевдоним не е отговорил на въпроса защо неговите подведомствени управляващи не само не сключиха по-рано договора, но и още

преди какъвто и да е подпис да положат,платиха едни 670 млн. евро.

Ще оставим настрана и това, че политиката в областта на пенсиите, участието в Ирак, Афганистан (а и сега в Либия), въпросите на ядрената енергетика и борбата с тероризма не могат да се сведат до простите отговори „да” и „не”. И че това е работа на представителната демокрация, а не на ръководещи се от емоции среди, които лесно могат да бъдат манипулирани. Истината е и в това, че хората нямат онези условия на информираност, че да могат да направят правилния избор. Фактът, че няма единни европейски изисквания за развитие на ядрената енергетика, показва само, че е рисковано да пристъпваме към такава тежка процедура, каквото все още не е провеждана в България в национален мащаб.Ще подминем този път скандалите в БСП през последните дни, които пак са свързани с пропрезидентската формация АБВ и опитите на държавния глава да си върне партията отново.Фактът, че

цепи съпартийците и предизвиква излишна полемика,

е показателен за неговата двойнственост. Тя обаче може да премине в неподозирани измерения, когато се сблъскат главите на октопода, рожба на бившите тайни служби. Пример за това е прелюбопитната среща между Яне и Ловеца. Когато предния ден стана ясно първо от лидера на РЗС Яне Янев, че двамата ще се виждат, трябваше да мине доста време, преди от президентството да потвърдят. Тайнствеността на тази неудобна, но налагаща се за човека с харамийския псевдоним, среща само засили съмненията, че тя не е само заради подкрепата, получена преди повече от година срещу импийчмънта. И че тя е най-вече заради неизвестни засега зависимости. Още преди няколко дни Яне каза, че ще настояват президентът да сезира Конституционния съд за отмяната на текстове в изборния кодекс, заради които партията няма да има представител в Централната избирателна комисия. Но от президентството нямаше реакция. Няма засега и след вчерашната среща. Но думите, казани от Яне след нея, са забележителни:

"Ще видим дали президентът ще застане на страната

на статуквото, или ще се произнесе като държавен глава", казва той. На друг въпрос – дали това, че самият той идва днес в президентството, не значи, че има връзка между държавния глава и Алексей Петров, Яне го отклонява с подобна многозначителност: "Като излезе Първанов оттук, ще разберете каква е истината и че никога по никакъв повод не сме имали каквито и да било близки взаимоотношения. Това са поредните легенди, които ще станат на пух и прах след тази предстояща президентска кампания." Много ни се иска да разберем още сега какво иска да каже Яне с тези думи на държавния глава. И разбира се,

какво знае за него, което кара президентът от кумова срама

да се среща с него. В заключение ще кажем, че няма нищо по-невдъхновяващо от президент, който вече е готов на всичко, за да оцелее в политиката. А заради зависимостите си е превърнал ежедневието си в непрекъснато шикалкавене. Затова и евтините изхвърляния с вълчицата и светотаството със светеца, убил змея, няма как да прикрият щетите, нанесени от дългогодишната му задкулисна политика. Що се отнася до спорната му ловна история, то тя е нещо като бонус за лешоядите.

Blasfemiya ( -гръцката. "Ал βλασφημια, лат. blasphemia, от Бога , и богохулство ):
богохулство , публично осмиване на някои религиозни вярвания, реликви и ритуали.