Със сигурност мнозина ще въздъхнат с облекчение след новината, че депутатът от ГЕРБ Георги Марков напуска парламентарната група и става независим. Заради това, че Марков определя някои свои колеги като “политкомисари”, ще бъде изключен от партията. Ще бъде посочен и с пръст като предател, но това няма да попречи и други да напуснат. Тази новина обаче не е радостна за парламентаризма, защото с неговото напускане, няма пречка партийното номандство да продължи. Но, от друга страна, е показателна за това как свършват партии, които са плод на
партийно инженерство от страна на кукловодите
на криминалния преход.
Всъщност разочарованият Марков прави най-точната, но и най-ужасна характеристика за този начин на партийно строителство: “ГЕРБ ще стане като в руската армия - отпред гърмят фашистите, а отзад, ако тръгнеш да бягаш, ще те гръмнат политкомисарите.”
Явор Куюмжиев, зам-председател на парламентарната комисия по енергетика и депутат от БСП, също бе безмилостен в оценката си: “В ГЕРБ няма нито идеология, нито нещо, което да ги свързва. Това беше престъпна група за употреба на власт. Извън властта няма как да оцелеят. Истинският тест за една партия е, ако остане в опозиция, да оживее. Вярата на Борисов: “Ей сега ще се върна на власт” ги държеше сплотени. Роенето на партията ще продължава.”
Сега си давамe сметка колко точни са били прогнозите за предстоящ разпад на ГЕРБ, направени от премиера Пламен Орешарски по време и след последния провалил се вот на недоверие към правителството и на лидера на ДПС Лютви Местан от тази събота в курорта Боровец.
Орешарски пръв насочи вниманието ни към стабилността на бившите управляващи. По време на последния вот на недоверие към неговия кабинет той заяви, че въпросът не е докога ще издържи правителството, а по-скоро –
ГЕРБ докога ще издържи
А след отхвърлянето на вота премиерът продължи в същия дух, като предположи, че „ако вотът беше таен, гласовете в подкрепа (на правителството) щяха да бъдат повече от тези, които са получени. Местан пък почти в прав текст заяви, че политическите опоненти на ДПС и БСП в парламента можело да “прогледнат и да гласуват с управляващите партии”.
Съвсем логично бившите управляващи, които са добре запознати с милиционерските прийоми, веднага изказаха съмнение, че депутатът Марков бил притискан от службите, за да напусне групата. В техния
авторитарен стил
на партийно дирижиране
последва и предупреждението към депутатите си да се откажат от всякакви отношения с леви парламентаристи на местно ниво. Оказа се, че висшето ръководство не било доволно от добрите отношения на част от своите представители с червени колеги, при това най-вече водени от чисто финансови и икономически съображения. През последните седмици на различни партийни сбирки шефове в ГЕРБ са обяснявали, че не може едни да се борят за идеи, а други зад гърба им да въртят далавери.
Когато такива предупреждения стават публични, те само доказват, че симбиозата между далавери и зависимости е било ядрото, което е крепяло партията досега. И когато тези зависимости се поемат да бъдат дирижирани от техните опоненти, това предизвиква гняв. Удивителна е тази чистосърдечност на признанията, правени от дейците на ГЕРБ. Няма значение дали се отнася до
