Берлускони тук, Берлускони там
След като източници близки до милиардера и бивш министър-председател на Италия Силвио Берлускони съобщиха, че България, Унгария и Естония са места, от които може да се кандидатира за евродепутат и така да се спаси от съдебната сага срещу него, лидери на провалящи се и вече изпаднали извън борда на парламента партийки радостно-радостно, но
нездравословно се разцвърчаха
И се впуснаха в надпревара да се възползват от неговото име и най-вече от сребърниците, които биха получили за тази услуга.
Няма да коментираме доколко е реалистична тази възможност у нас. Но всички си спомнят, че телевизиите показаха как на една среща на премиери в Гданск Берлускони измери с педи широкия гръб на Бойко Борисов. Разтвори си ръцете и извика на всички в залата: „Ето това е премиер, не е като вас!” Между другото, случката бе разказана и от Борисов с голяма гордост. Така че е добре всеки политически хомункулус, който иска да пипне хем парички, хем
да се добере до европейската софра
да знае, че Берлускони е трудна хапка за преглъщане дори за техните инженери на криминалния преход.
От друга страна, е глупаво да се използва за политическа дъвка един бивш италиански премиер, който в момента има премеждия със съда.
Известно е, че супербогатият популист неведнъж се е измъквал и пак е ставал премиер на страната. И тогава нашите доморасли политици, които сега му се правят на важни, първи ще му се хвърлят на килимчето. Не бива да се забравя и друго, че още от римско време италианците са доайени на интригите. Не е нужно да си припомняме как ни натресоха опита за убийство на папата и трябваше да минат десетилетия, за да дойде у нас същият папа и да ни оневини. Всъщност не трябва да се връщаме толкова назад.
Неотдавна стана известно, че бивши футболисти на италианския футболен клуб „Парма”, сред които и Христо Стоичков, ще бъдат изправени пред съда. Спортистите са обвинени, че са вземали пари в рамките на фалшиви договори за реклама с компания „Пармалат”, с цел предизвикване на фиктивен фалит. Компанията е собственик на клуба.
Всъщност най-забавната част от историята е в
получаването на българското гражданство
И то не в инвестицията от 511 000 евро в българската икономиката, която трябва да направи Берлускони, а в указа на държавния глава за връчване на гражданство, поради заслуги за страната от въпросния чужденец. Спомняте ли си какво бе казала любимата гадателка на Берлускони за срещата си с Плевнелиев – че
това е човек, който слуша
Въпросът е чий глас ще послуша държавният ни глава – своя или на онзи фалирал кръг.
Това, разбира се, е в рамките на шегата. Никулден наближава, но тази риба, този кит, бихме казали дори, е още в океана, а отчаяни от мириса на бунище политици бързат да сложат тигана. По-добре да не бързат. И да си стоят в кочинката на милиционерщината и игрите с кворума.
Защото днес Берлускони може да е тук, но утре да е там. А битката за зестрата на Розина ще докара повече беди на алчните наши бледи копия на доктор Бартоло.