Тъчлинията на президента Плевнелиев

Президентът Росен Плевнелиев няма как да подмени ставащото все по-актуално свикване на Консултативния съвет по национална сигурност с въпроси около отделни пера на подготвения за обсъждане нов държавен бюджет. Образно казано шикалкавенето по тъчлинията от обитателя на „Дондуков” 2 му носи негативи, не по-малки от вземането на страна и опитите му да яхне протестите. И това си личи по падналия с 6 процента негов личен рейтинг, според изследване на “Алфа Рисърч”.

Иначе проявяваме разбиране към изказването му от вчера, че не е задача да „влиза дълбоко в един или друг процес, свързан с гражданското общество” и че има желание да чуе всички мнения и се обърне към всички. Само ни е чудно как точно ще се разговаря с онези български граждани, които не влизат в определените от него като „будители”. И макар че сме свикнали с популизма му,  ще ни е интересно да проследим среща с онези миньори, които откровено пренебрегна, когато стана инцидентът в „Ораново”.

Не се съмняваме, че държавният ни глава оценява по свой начин ниското доверие към институциите. Но от доста време питаме как той гледа на своя принос това да се случи. И кога ще започне да изпълнява конституционно вмененото му задължение да бъде обединител. Защото ако той не почне най-после да прави това, не може демокрацията да стане „по-добра”. Подобно изхвърляне звучи фалшиво и най-вече невярно. Със сигурност обаче може да заявим, че искаме не по-демократичен, а по-добър президент.

За съжаление надеждите ни няма как да бъдат оправдани.

Независимо от проявената от Плевнелиев впечатляваща витиеватост вчера е добре да му припомним когато казва, че следи ситуацията от февруари, предизвикала падането на правителството на ГЕРБ, че той е бил министър в този кабинет. Не сме чули да поеме своята част от вината. От месеци не виждаме да прояви подобаваща на държавен глава солидарност с усилията на управляващите да поправят нанесените в ущърб на „мълчаливото мнозинство” щети. Вместо това той прави всичко възможно да създава допълнително напрежение, като в някои случаи по отношение на наложено от него вето се ръководи от съмнителна целесъобразност. А що се отнася до парламента, крайно време е да го видим и в свещената сграда. Необяснимото  заобикаляне от негова страна само засилва вече направените разкрития за негови зависимости с един фалирал икономически кръг.

Обсъждането на държавния бюджет и предхождащата преценка на цифрите в него от страна на президента и експертите му е добър знак. Срещите му с министрите на отбраната и на външните работи показват, че този път Плевнелиев няма да бърза с обявяването на поредното вето. Проблемът е, че вече знаем как той умее да търси под вола теле, както е казал народът. И вместо да помага, да бъде проводник на рушащи стабилността на държавата интереси. Единствената възможност за правилно решение е той да свика КСНС по възможно най-бързия начин. Защото не е тайна защо не го свиква и  вместо това се опитва да бяга по краищата на политическото игрище. Най-малко той има обаче интерес да продължава да бъде нечия кукла на конци.