Общо показвания

събота, 9 ноември 2013 г.

Краят на подставената партия

„България на гражданите” на Меглена Кунева е пред тотален разпад. Още преди парламентарните избори тя беше зарязана от няколко провинциални структури  (включително и от най-голямата – пловдивската), което предопредели изпадането й зад борда на парламента. Половин година по-късно, въпреки опитите да бъде реанимиран, поредният лабораторен проект на криминалния преход отива на политическото бунище. Всички лидери и членове на структурите в Бургас и областта напускат масово потъващия кораб.

Те не приемат авторитарните методи на управление

и вземането на решения от тесен кръг около бившата еврокомисарка. Тази политика била в противовес с принципите, декларирани при учредяването. Към това се прибавя и финансовият колапс - партийната администрация в централата в София и по места е съкратена. Причината е, че няма пари, а само заеми. Немалката субсидия от 1,4 млн. лв. на година заради получените 3,3% от гласовете на избори през май потъва почти изцяло в банките кредиторки.
Банкрутът на ДБГ е изненадал неприятно другите партии в Реформаторския блок, които се надяват, че могат да получат финансово рамо от „България на гражданите”. Очаква се това да промени и досегашната водеща позиция на Кунева сред лидерите на самообявилите се за нова десница. Тяхното бъдеще също не е розово. Зелените изразиха съмнения във възможностите на блока и дадоха знак, че могат да преосмислят участието си в съвместни проекти.
На този фон поведението на Кунева е най-интересно. Тя се държи като човек, който все още е еврокомисар и от нея зависи бъдещото развитие на страната.
Високопарното й поведение

започва не само да дразни

но и да буди присмех. Как по друг начин могат да се приемат думи като „не изключваме съвместно явяване на избори, като запазим физиономиите на партиите”, „Реформаторският блок винаги е бил по-скоро реформаторска платформа, отколкото непременно коалиционно обединение” и че „формулата е да има широко гражданско участие и то да бъде трансформирано в енергия за партийния живот в страната”. Ще допълним, че точно тази куха фразеология предизвиква отвращение сред гражданите демократи, които тя уж иска да представлява. Затова и на спонтанните митинги, свикани от реформаторите в градинката между Софийския университет и Народното събрание, присъстват не повече от стотина души.
Можем да попитаме и какво става с онези гръмко и с патос обявени „31 мерки, които ще променят живота ни”. Провалилата се в няколко избори Кунева дума не обелва за тях. Но не защото няма как да ги осъществи, понеже партията й вече е безгласна буква, а защото никога не е гледано на тях като на нещо, което действително трябва да се случи, а само като на близалка, която трябва да излъже избирателите.
Всъщност посланията на подобни

инженерингови политически продукти са еднодневки

защото винаги обслужват конкретни интереси на кукловодите.
И след като се осъществят, биват забравяни. Проблемът е, че ощетени са единствено избирателите. А те напоследък отказват да бъдат лъгани, много бързо разкриват и наказват политическите ментета. Това не може да не рефлектира сред тези, които дърпат конците. В момента те трескаво търсят новия харизматичен лидер, който да замени продължаващите да се провалят политици на десницата. Ще отбележим, че фалиралият финансов кръг претърпя провал и с президента Росен Плевнелиев, когото се надяваха да пробутат за неформален лидер. Истината е, че номерата им вече няма как да минат, след като бяха разкрити. Затова и този блок, в този му вид, нищо добро не го чака. Той се превръща в лесна плячка и за левицата, и за опозиционната ГЕРБ. Окончателният им провал ще лъсне на евроизборите напролет. Дотогава ще продължи агонията, изразяваща се в нескопосни солови акции, взаимно надцакване и най-вече във вътрешен разпад.
Има и още нещо – не трябва да има съмнение, че скандалите, които разтърсват „реформаторите”, са и заради необходимостта от нов субект вдясно. Фактът, че

протестиращите не искат да бъдат припознати от фалиралата десница

показва, че те все още търсят своя избор. За съжаление очакването им те да бъдат поведени от нов месия е твърде подвеждащо. То със сигурност не помага и на останалите извън парламента десни партийки, а работи за тези, които са вътре в парламента. Опозиционната ГЕРБ преосмисли непродуктивността на досегашното си поведение и побърза да се върне в парламента. Управляващите пък имат достатъчно опит, за да се възползват от противопоставянето между гербери и реформатори.
Радостната новина от цялата дандания е, че политици като Кунева си отиват. Някой може да попита: а какво ще стане с младите и нелоши политици, които се подлъгаха да вземат участие в нейния проект. Отговорът не е лицеприятен – те ще я последват. Причината е ясна – нагаждачеството и пребоядисването не могат да бъдат компенсирани с политически опит. Напротив, точно това е неприемливо от напиращите за политическа изява добре образовани младежи. Сред тях най-вероятно кукловодите ще потърсят новите патерици. И това ще е началото на края и на техния провал.