Общо показвания

понеделник, 11 ноември 2013 г.

Денят след 10 ноември

Годишнината от свалянето на режима на Тодор Живков е добър повод да се прецени доколко тази страница от историята ни е затворена и защо преходът днес се определя като криминален. Ако се съди по някои лозунги на протестиращите, скандирани през последните месеци, ще се създаде измамното впечатление, че сме в зората на демокрацията, когато се водеше люта битка с „червените боклуци”, а национализмът набираше скорост заради желанието на българските турци да си върнат отнетите им от комунистическата върхушка имена.
Днешното внушение, че преходът не се е състоял и трябва да се направи рестарт, обаче е твърде погрешно. Не само защото страната ни е член на НАТО и на Европейския съюз и защото имаше две десни правителства (едното от които беше с пълно мнозинство в парламента и можеше да приема каквито си иска закони), но защото тези, които ги издигат, участват в един римейк, дирижиран от малка група (с уж десни разбирания) фалирали новобогаташи. Общото при тях е ползването на протекциите на десните правителства и

безцеремонното потъпкване на интересите на излъгалите се да гласуват за тях избиратели.


Същите ловко са се възползвали и от възможностите, предоставени им от инженеринговите политически продукти. Днес, когато техните протежета са изпаднали извън борда на този парламент, шансът за оцеляването им е предизвикване на колапс в държавата, който да ги върне отново в играта. А причината за предопределения им неуспех не е в олигархията, която „не иска да пусне кокала”, нито в „чугунените” глави, намиращи се в парламента. Тя е в неправилните методи на действие, нямащи нищо общо с демокрацията. Бойкотирането на пленарната зала, играта с кворума, шумът около двата вота на недоверие, върнатите от президента законопроекти и нападението над онзи бял автобус показаха как бумерангът на тази необмисленост се връща и нанася тежки поражения на провокиращите ги. Видя се също, че днешните социалисти нямат нищо общо с пребоядисалите се комунисти от първите дни на демократичните промени, които се криеха като мишки и се чудеха дали да не повикат танковете, след като съмнително спечелиха изборите и бе подпален партийният им дом. 


Самочувствието на сегашните управляващи се дължи в немалка степен и на демократите,


които им дадоха възможност да затвърдят икономическата си власт навремето чрез масовата приватизация. Не може да не отбележим, че при предишния мандат на Народното събрание двойственото поведение на измислената Синя коалиция пък окончателно отблъсна десните избиратели. Затова лозунгите, които се опитват да натрапят на протестиращите, не могат да бъдат припознати от тях. Няма да коментираме агитките, които с агресивността си очевидно пречат и дават възможност на новото мнозинство да ги посочва с пръст. Всъщност наличието на стремящи се към бързо завръщане кукловоди, на продължаваща да се разпада десница, на все още неосъзнала мястото си опозиция и на протестиращи е достатъчно объркващо.

Разбира се, най-лошото за тях е невъзможността на този етап да се консолидират. А стремежът им да се надцакват един друг засега дава предимство на управляващите. Социалистите ловко прокарват социалната си програма и успокояват различните прослойки много преди да се вдигнат на бунт. Вижда се вече, че така нареченото „мълчаливо” мнозинство, на което уж разчитат тези, които дърпат конците на десницата, не е тяхно и няма да ги подкрепи на бъдещи избори. Дори да вземем за пример само последните мерки на управляващите, свързани с намиране на пари за безработица и осигуряване на коледните добавки, ще видим, че те са част от последователна политика, която четири години не само че не се следваше, но и беше в ущърб на тези социални прослойки. И вместо опозицията да се присламчи към тези мерки, те се опитват да ги отхвърлят с популистка фразеология. Отсега е ясно кой пак ще спечели.
И все пак ще бъдем несправедливи, ако не отчетем и положителните новини. Такива има и едната от тях е

безшумното завръщане на ГЕРБ в парламента.


Неизвестно как бившите управляващи схванаха, че това е правилният път, проверен в демократичните общества, който ако се следва неотклонно, може да доведе и до политически ползи. А това, че не може да стане веднага, е поради слабия потенциал на политическия капацитет на ГЕРБ. Но поне дава знак на другите вдясно да се придържат към демократичните правила. Няма да се спираме подробно на безсмисленото тупане на топката от страна на сегашния президент по отношение на проблема с бежанците, на високопарното поведение на сините лидери, нито пък на лутанията сред протестиращите. Но ще отбележим, че техните действия са контрапродуктивни. Рейтингът на държавния ни глава падна с близо 10 процента. Само за седмица трусове споходиха „Зелените”, „Движение България на гражданите” (партията на провалилата се бивша еврокомисарка и кандидат-президентка Меглена Кунева) и Обединените земеделци, които предприеха изненадващ завой към бившите управляващи. А приливите и отливите сред протестиращите и самоизолирането на студентите в отделни аудитории показват, че спонтанността не е достатъчна, за да компенсира необходимостта от създаването на самостоятелна политическа платформа, с която да се


измъкнат от мрежите на съмнителни десни псевдодемократи


Този политически миш-маш има насреща си обръгнало от атаките неотстъпчиво мнозинство, което е толкова спокойно за бъдещето си, че с лекота решава и  вътрешнопартийни проблеми. Колкото по-бързо тези твърде разнородни и неорганизирани достатъчно добре групи се заемат с това, което действително трябва да вършат, толкова по-подготвени ще бъдат за времето, когато приключи този четиригодишен политически цикъл. Дотогава със сигурност ще се отсее плявата от зърното – кукловодите и техните политически протежета ще отидат на политическото бунище.
Накрая няма да пропуснем да отбележим, ако все пак тези групи продължат да всяват хаос в държавата, срещу тях може да се изправят не по-малко агресивни нови политически формирования. И от сблъсъка между тях пряка полза ще имат единствено управляващите, защото те ще бъдат достатъчно мотивирани да следват пътя на социална и икономическа стабилност, който няма начин да не бъде приветстван от мнозинството избиратели. А изцепките на всички реваншисти ще бъдат единствено в техен ущърб и ще ускорят политическата им смърт.