Зелен удар срещу Реформаторите

Няма нищо изненадващо в напускането на Реформаторския блок от Зелените. Причината не е заради членството на различни формации в Европарламента и в необходимостта да издигнат свои кандидати на предстоящите евроизбори през пролетта. Нито е във възникналите противоречия по места. Тя не е и в различните виждания на част от лидерите с кого да правят коалиция. Няма нищо общо и  с левичарския уклон, който бил несъвместим с една дясна партия. Политическото увъртане, когато става дума за раздяла, е неизбежно. Както и взаимните обвинения. Но и това не е толкова важно. Същественото в случая е -

на Зелените им светна, че със съмнителна коалиция

дирижирана от фалирали олигарси, политическото фиаско е неизбежно. Освен това обвързването им с имена, символи на криминалния преход като провалилата се на няколко избори бивша еврокомисарка Меглена Кунева и преминалият в сянка бивш лидер на СДС, ДСБ и премиер на издънилото се синьото правителство Иван Костов, не води до нищо добро. Същото се отнася и до натрапването им за неформален лидер на сегашния президент Росен Плевнелиев. Еколозите видяха с очите си, че на митингите на самонареклите се реформатори  в градинката между Народното събрание и Ректората присъстваха срамно малко хора (не повече от 100), а и което е по-лошо - протестиращите не само че не поискаха тяхната  подкрепа, но и публично през мегафон ги предупредиха да стоят настрани от техните прояви.

Всъщност опитът да бъде присвоен протестът от реформаторите

е основната причина за раздялата със Зелените. Тази партия винаги се е славела с нетрадиционното си поведение. Заради него е била обичана от младите и недолюбвана от пазителите на статуквото. Очевидно еколозите са разбрали, че губят най-привлекателното си предимство – да бъдат неординерни. И затова предпочетоха да напуснат брака по сметка между десните партии. Разбира се, това не означава, че измъкването по терлици няма да има последствия за тях. Съмненията за тънките сметки, правени от някои техни лидери, ще останат и ще доведат до пречистване. Най-вероятно ще се разкрие, че зелената обвивка е била удобно прикритие за легитимиране на един или друг проект на олигархията. Например, насочването на вниманието от тяхна страна към еконарушения само в отделни региони, като в същото време, кой знае защо, не забелязваха безобразията, които се вършат в други. Но това си е техен проблем, решаването му си зависи единствено от тях, по-важното е, че вече са

напуснали кукувичето гнездо на изпадналите извън борда на парламента десни партии

Бягството на Зелените е добър знак и към останалите десни, тръгналите да правят предизборни коалиции. Колкото по-бързо осъзнаят безсмислието на начинанието си, толкова по-добре. Ще кажем направо - в момента те имитират активност. Но всъщност всяка една партия запазва идентичността си и скритите козове за времето, когато може да се стигне до нови сътресения. А те са неизбежни, особено като дойде моментът да се редят листите. Избраният сега от тях път чрез сложни съвети от популярни имена (които уж трябва да представляват гражданите и евентуално от тях да бъдат избрани бъдещите кандидати за представителната власт), е доста объркващ. Преди всичко представлява една удобна пушилка, която да прикрива задкулисните решения. Не случайно една друга партия –

Движение България на гражданите  също се разпада въпреки гръмките пресконференции, гарнирани с популистки изказвания на лидерката Кунева.

Същото очаква и другите десни партии. СДС бяха приети с много резерви в блока. Самите те и досега не са единни в становищата си за този ход. И нищо чудно да поемат по свой път, когато дойде времето на парламентарните избори. Партията на бившия външен министър и настоящ депутат Надежда Нейнски (Михайлова) Синьо единство от самото начало не се чувства уютно в този проект. Тяхната идея – всички партии да се саморазпуснат и да се създаде нов единен десен субект и досега виси във въздуха, но очевидно не се приема. А това беше най-разумният ход – така съвсем естествено към този нов субект биха могли да се присъединят и лидери на младежкия протест. Нежеланието от страна на другите – най-вече от ДСБ и ДГБ, да възприемат този подход, кара представителите на Синьо единство да бъдат резервирани и подозрителни.

Реформаторите имат сериозен проблем и с двойнственото отношение към ГЕРБ

Уж са против тях, но задкулисно ги смятат за единствен възможен партньор за следващото Народно събрание. Не на последно място към дясното пространство протягат пипала и други партии – от популярните като ВМРО и НДСВ до някои нови политически субекти, които със сигурност ще използват засиления национализъм за трамплин.

Най-лошата новина за десните, от която Зелените ловко вече бягат, е тази, че те вече не могат да бъдат носители на новите идеи – антикомунистическият фанатизъм, обсебил една част от тяхната върхушка, отдавна не работи, не само заради гузните им обвързаности с онова минало, а и заради вливането в ръководствата им на безлични протежета, изцяло зависими от старите им лидери. Ще поясним - още в зората на демокрацията

някои сини лидери възприеха  от бившите комунисти юфункционерството

като професия и път към лично облагодетелстване. Днес то  изиграва лоша шега с техните наследници, които няма как да получат подкрепа на активистите, ако не им гарантират сядане на трапезата на победителите. Излиза че днешните десни лидери не могат да претендират за нов морал в политиката, след като са рожби на пазителите на статуквото, каквито бяха повечето сини лидери.

За съжаление тези нелицеприятни факти не могат да бъдат осмислени от днешните сини талибани. Затова тяхната отдавнашна липса на морал може да роди единствено поредната уродлива форма  - коалиция на механичния сбор. Дори провалът на „Синята коалиция” не ги разтревожи. Напротив очевидно е желанието да си осигурят депутати на всяка цена, независимо от техния минимален брой. Друг е въпросът дали и това вече е възможно. Напускането на „Зелените”, както и разпадът на Куневото менте е знак, че и този проект на кукловодите на прехода е пред провал.