Общо показвания

петък, 1 ноември 2013 г.

Градината на "калинките"


Постната пица на Симеон Дянков, която българският народ получи, не била за всички. Оказа се, че партийните “калинки” са пъплили не само из министерства, но и из всички сладки места на държавната трапеза. За сметка на десетки професионалисти, които бяха изхвърлени безцеремонно на улицата по време на безславно приключилото управление на ГЕРБ.
Всъщност това не би трябвало да е новина за тези, които познават историята на криминалния преход. Но интересно е да се отбележи, че с особена ожесточеност на партизанщината са се отличавали метлите на претендиращите за демократични правителства. Може да се поясни, че техните чистки в никакъв случай не са засягали интересите на червените барони, напротив – помогнаха им да затвърдят икономическата си власт. Не случайно последвалите изборни загуби бяха впечатляващи, а и сегашното оставане извън борда на парламента на опитващата се да мимикрира десница е напълно логично.
Същата съдба чака и ГЕРБ. Не само заради недопустимото смесване на партийното с държавното начало, разбира се. Заслужава си всички излъгали се да гласуват за бившите управляващи да са наясно защо Дянков не е защитавал държавните интереси, а е превърнал служителите в лични слуги. Не може да има друго обяснение за това, че в любимата му за отдих и спорна като собственост държавна резиденция в Кричим е назначил тракторист, дивечовъд, помпиер, цветопроизводител, полевъд, камериер, лесовъд – всички на щат в Министерството на финансите.
Това, че парламентът вчера гласува създаването на временна комисия, която да проучи партийните назначения при ГЕРБ, е похвална идея. Но понеже е имало и други подобни комисии в минали парламенти, по-добре е тя освен с обезкалинчването да се заеме с премахването на порочното партийно строителство на държавен гръб. Не е нужно да се изброяват хилядите примери на тези практики, осъществени ловко чрез заобикалянето на законите. Използваните хватки надминават въображението. По-същественото е, че веднъж усетили сладостта на властта и възможността да безчинстват безнаказано заради безцеремонната партийна подкрепа, те се превръщат в добър резерв за всеки нов инженерингов политически продукт. Затова работата на парламентаристите е да изработят такива правила, които да прекъснат възможността за създаване на партийни хранилки. Не е зле да се помисли как да бъде предпазено зърното от плявата, така че държавната машина да работи на ползу роду, а не за тези, които я представляват, или за партийните каси.
Няма да коментираме отправените лични нападки. Те не са изключение за опитите на една фалирала върхушка да пренасочи енергията на протестите. И да ги присвои, като пусне сред тях готовите на всичко „калинки”. Видяхме как се опитват да се скрият и зад фантомни въпроси. Но идва времето за библейския въпрос: „Къде е плодът?” И фарисеите не може дълго да се крият. Защото може да има „калинки”, които са безгрижни, но има и божии раби, които бдят. Останалата без плод смокиня не може да остане. Тя трябва да бъде отсечена, както пише в светото писание.