От
двата митинга на управляващите БСП и
ДПС и на опозиционната ГЕРБ в събота
могат да се направят поне два съществени
извода:
Първият
е, че времето на формалното противопоставяне
мина и единственият шанс е в спазването
на правилата на демокрацията. Връщането
на бившите управляващи в парламента бе
добър знак, че това е правилният път.
Разиграният от тях цирк вън и вътре в
пленарната зала се оказа контрапродуктивен.
Партийното им единство бе заплашено. А
съмненията, че те ще си отидат от
политическия живот като поредното
менте, започнаха да им тежат.
Вторият
извод е че изпадналите извън борда на
Народното събрание десни партии, както
и тези, които смятаха, че няма начин да
не влязат, но останаха извън него, нямат
шанс да си върнат изгубените позиции.
Съвсем очаквано реакцията им за двете
политически прояви беше поредната
проява на отблъскващ популизъм. Опитващата
се да бъде на всяка манджа мерудия бивша
еврокомисарка и неуспяла кандидатпрезидентка
Меглена Кунева не ни изненада с нямащото
нищо общо с действителността твърдение,
че и трите партии (ГЕРБ, БСП и ДПС) се
„опитват да замъглят реалността с
фалш“, да „удушат гражданските протести“
и да „изтикат от полагащото им се място
отделните граждани и тяхното недоволство“.
Истината е, че управляващите показаха,
че имат ресурс, който могат да използват
винаги, когато стане напечено. Освен
това те дадоха да се разбере, че трудно
ще се съгласят на предсрочни избори.
Герберите пък демонстрираха самочувствие
не само с разветите сини знамена, но и
с поведението си, че продължават да
заемат позиции вдясно. Тези нелицеприятни
факти не иска да забележи не само Кунева,
но и повечето лидери вдясно.
В тази
връзка натрапчивият въпрос на десните
не е „Кой?“, а „Защо не ние?“
Механичното
обединение, на което се разчита е твърде
несигурно. То може дори да ги остави
трайно извън политическата игра. Не
случайно „Зелените“ ги напуснаха, а
както е тръгнало, по-известната като
Мадам Йес Кунева, може да остане лидер
без партия. Подтичването на госпожата
пред останалите лидери и преди общите
им позиции допълнително показва колко
безсмислена е подобна коалиция, в която
всеки иска да е водачът.
Противно
на Кунева ще отбележим, че двата митинга
не засягат студентските протести.
Напротив те им дават шанс да се откажат
от натрапените им от съмнителните
мозъчни тръстове политически искания
и да се съсредоточат в конкретика, която
да доведе до изграждане на така желаният
нов морал. Пет месеца след избухването
на новите протести бе достачъно време
те да се организират най-малко в неформално
движение, вместо да се лутат между
ламтящи да ги яхнат и изпият енергията
им политически сили.
Бившият
президент Георги Първанов също изрази
своето отношение към митингите. Преди
време той знаково не се появи на срещата
на бивши държавни глави и председатели
на парламента при Росен Плевнелиев.
Сега макар и косвено, обясни защо. Според
него ролята на президента е да бъде
посредник в решаването на социални и
политически конфликти. „Той трябва да
бъде арбитърът, да бъде балансьорът, да
бъде институцията, която сближава
политиците и намира решението“, заяви
Първанов. И припомни как една учителска
стачка се е решила в неговия кабинет.
Освен социалистите като отговорни за
излизането от кризата, Първанов посочи
и бившите управляващи като партия, която
трябва
да
направи всичко възможно да се спре
противопоставянето
Ще
оставим настрана прозрачните
вътрешнопартийните амбиции на бившия
държавен глава. Но не можем да подминем
опасната роля в това насъскване на
Плевнелиев. Той и затова ще остане в
историята като президентът с най-много
зависимости. Защото за никого не е тайна
близостта му с фалиралия приятелски
кръг. Не може да подминем и изчаквателната
му позиция за кризата с бежанците. Както
е известно Консултативния съвет по тази
тема е свикан за тази седмица, а можеше
да се състои още преди няколко месеца.
Но президентът бе зает с неприсъщатата
роля да обслужи чужди интереси като
блокира приемането на важни закони. И
най-вече да се опита да стане неформален
лидер на Реформаторския блок. Разбира
се, че с осветяването на Плевнелиев,
шансовете му да се изявява като морален
коректив и лидер на старата десница са
равни на нула. А номерът с пробутването
на една или друга фигура вдясно да
коментира актуални събития, само
затвърдява сегашното статукво, тъй като
повечето от изявилите се (подобно на
Кунева и Плевнелиев) са достатъчно
компрометирани, че да не бъдат припознати
нито от десните избиратели, нито от
студентите.
Това,
че Плевнелиев навсякъде претърпява
фиаско не ни успокоява.
Защото
излъчващия несигурност държавен глава
служи единствено да се подклаждат
страсти, описани преди век от писателя
Алеко Константинов.
Накрая
не може да не отбележим, че митингът на
Орлов мост донесе едно дългоочаквано
признание от страна на бившите комунисти.
Станишев се извини публично на българските
турци за възродителния процес, а това
даде основание на ДПС да обяви митинга
за исторически. ”БСП имаме историческа
вина пред българските турци – за
възродителния процес и се извиняваме
за това”, заяви Станишев. Би могло много
да се разсъждава защо близо 24 години
социалистите упорито се противопоставяха
да признаят историческата си вина, но
не това е съществено – по-важно е, че
една мрачна страница в историята на
страната бе затворена тази събота. Със
сигурност ще има и спекулации. Но тази
стъпка от страна на лидера на БСП е знак,
че може да се гледа в бъдещето.
А
това дава допълнителни гаранции за
сигурността на кабинета
Добре
би било по този повод десните и бившите
управляващи от ГЕРБ да си зададат въпроса
защо те бяха тези, които организираха
миналия парламент да осъди с декларация
срамнотго преименуване и прогонване
на близо половин милион български
граждани от режима на Тодор Живков, но
днес точно те се държат като възродители
- упорито противопоставяйки едни на
други българи и пречейки да се реши
бежанския проблем. Проявената от тях
двойнственост, всъщност недвусмислено
показва неясността на политическото
им представителство. То обяснява и защо
на два пъти се проваляше синята власт
в годините на прехода. И защо партиите
им днес са изцяло зависими от кукловодите.
Що
се отнася до мрачните прогнози, че едва
ли не е застрашен гражданския мир и час
по-скоро трябва водещите партии да се
разберат за дата на предсрочните избори
и така ще се стигне до така желаното
успокояване на страстите, това е
обслужваща само едната страна позиция.
Също така не е приемливо разсъждението,
че с демонстрираната твърдост и
неотстъпчивост водещите партии ласкаят
самочувствието си но отблъскват голяма
част от подкрепящите ги. Защото в
действителност това, което най-много
изблъсква изтерзаните от мъчителния
преход избиратели е наглият номер „стани
за да седна аз“, с който не разиграват
през годините.
