Общо показвания

вторник, 3 декември 2013 г.

Мадам Yes взриви Реформаторския блок

Лидерката на разпадналата се партийка Движение “България на гражданите” Меглена Кунева предприе самоубийствен ход. Тя се опита да си измие ръцете, като обвини бившия десен премиер на страната Иван Костов, че не тя, а той е виновен за закриването на ядрени реактори в АЕЦ “Козлодуй”. За съжаление нито паметта на хората е толкова къса, нито документите са унищожени.
В опита си да се измъкне Кунева се позова на документ от 1998 година. От него става ясно, че още правителството на Костов е подписало за затварянето на четирите реактора, не само на двата. Това се е случило по време на преговорите за присъединяване към ЕС.
Горда от разкритието си, бившата Пръмова от времето на соца обясни и принципната си позиция за ядрената енергетика. “Аз винаги съм защитавала българската ядрена енергетика. Но това са съветски реактори”, каза тя и добави, че не бива да се рискува сигурността на хората, особено след инцидента във Фукушима.

Ще кажем направо ­ на лъжата краката са къси

Ето как се развива ядрената сага. По доклад на министъра на енергетиката Никола Шервашидзе на 16 юни 1993 г. правителството на Любен Беров одобрява споразумение с ЕБВР, съгласно което България получава 24 млн. екю за укрепване на сигурността на АЕЦ „Козлодуй”. Но приема да спре първи и втори блок не по-късно от 1 април 1997 г.
След изборите на 19 април 1997 г. синьото правителство на Иван Костов започва нови преговори с Европейската комисия. На 15 май 1998 г. Костов пише до Ханс ван ден Брук, комисар по разширяването, следното: „Нашата позиция е, че блокове 1 и 2 трябва да продължат работа до 2005 г., а блокове 3 и 4 до 2010-2012 г. Експлоатацията им в този период ще се осъществява в стриктно съответствие с международните стандарти за безопасност”. За да започне преговори за присъединяване към ЕС на 10.12.1999 г., правителството приема изричното условие на ЕК първи и втори блок да бъдат спрени на 31.12.2002 г. Но относно трети и четвърти блок то защитава сроковете, поставени в Енергийната стратегия – края на 2008 г. за трети блок и края на 2010 г. за четвърти блок.
С Решение 641/1.10.2002 г. следващото правителство решава трети и четвърти блок да бъдат спрени в края на 2006 година. Актът на МС е обжалван пред ВАС, който с решение 164/9.01.2003 г. отхвърля закриването на трети и четвърти блок. Меглена Кунева е тази, която обжалва решението на тричленния състав.


Но и петчленният състав на ВАС е непоколебим ­ 

с решение 3044/28.03.2003 г. отхвърля искането и потвърждава решението на тричленния състав. Кунева обаче не се съобразява с решението на съда и така Мадам Yes лично подписва затварянето на глава енергетика, където е записано, че трети и четвърти блок ще бъдат спрени в края на 2006 г. Така, вместо края на 2008 г. за трети блок и края на 2010 г. за четвърти блок, те се спират близо четири години по-рано.
Всъщност въпросът в случая не е каква е истината, а по-скоро кой активира Мадам Yes да предприеме този ход с пълното съзнание, че това няма да остане ненаказано. Не вярваме това да е опит да оглави реформаторите еднолично и първо да изтика в периферията ДСБ, а след това всички останали. За всички е ясно, че още преди изборите движението є е една куха фирма с лидер и един файтон ренегати около нея. Освен това ДСБ не пропускат да отвърнат на удара. Единственото обяснение е, че Кунева

иска за последно да угоди на своите фалирали патрони

после да обвини за бедите на десницата всички други, освен себе си, и да се оттегли на някое топло местенце при старите си приятели от Брюксел. И като един Андрешко да остави файтона с придворните си в блатото.
Истината е, че отдавна имаше сигнали за ролята на Пета колона на Кунева при реформаторите. Самият факт, че тя не искаше да чуе призивите на ”Единство” всички партии да се разпуснат и да създадат нов политически субект, беше първият знак. Следващият дойде от опита є да яхне протестите. След това лъснаха връзките и с фалиралия кръг. Както и готовността за колаборация с бившите управляващи от ГЕРБ. Добрата новина от този скандал между партийки, които нямат значение за политическия живот, е, че

отстраняването на Кунева ще е един шанс за десницата

а пращането є на политическото бунище ще е добър урок за всички.
Има и още новини – като например, че тези, които произвеждат такива политически продукти, освен че нямат икономически лостове, за да ги поддържат вече, предпочитат да се погрижат за собственото си оцеляване, вместо да понасят допълнителни удари за политическите си амбиции. Другата не по-малко важна новина е, че отстраняването на политици, свързани с криминалния преход, дава голям шанс на немалкото на брой нови и неопетнени лица, които се появиха през последните месеци. Проблемът при повечето от тях обаче е друг, но това е друга тема.
Не на последно място трябва да отбележим, че харакирито (обмислено или не), което си направи толерираната от всички режими госпожа, не само ще остави в блатото шайката нагаждачи, прилепили се за нея, но и тях ще превърне в политически трупове.