Цяла седмица
маргинализиращите се левица и десница се занимават или със себе си, или
си отправят взаимни заплахи от миражното връщане на всяка една от тях на власт.
Истината е, че обичайното подаване на топката в червено-синята мъгла не се
случва. И причината не е в управляващите, а в неуместното придаване на
значимост, както и в демонстрираните
Живкови маниери, пазещи статуквото на
политическата върхушка в БСП и в двете партии от разпадналата се Синя коалиция.
Учудваща беше шумотевицата около напускането на СДС от
провалилия се на последните избори кмет на Плевен Найден Зеленогорски. От
месеци се знае, че той гледа в друга посока, но кой знае защо когато това стана
факт, всички започнаха да се тюхкат и възмущават. Особено подозрителни бяха
грубите изказвания на бившия лидер на СДС Мартин Димитров и на кандидата за
поста му Ваньо Шарков. Единият определи всички, които зарязват сините и избират
други партии, като кебапчийски котараци, а другият отправи под формата на
въпроси нападки към учредителите на новото формирование „България на
гражданите”.
Веднага ще кажем, че квалификациите от една страна прикриват
гузната съвест на техните автори. Та нали те си бяха със Зеленогорски в един
отбор.
И не се знае дали наистина се разделят или това е
поредния театър за наивници
Второ, със сигурност изявленията им не помагат на сините,
защото издават слабост. И трето, нападките им само показват колко е тесен
политическият им кръгозор.
На съботната сбирка на ДСБ смешно прозвуча твърдението, че
нямало да допуснат новопоявили се формации да се рекламират като по-доброто
ДСБ. И че всеки опит за коалиране щял да произведе фалшификат, какъвто бил
случаят, когато НДСВ се рекламирало навремето като по-доброто СДС. Сякаш
десебарите, като се отцепиха от сините, не твърдяха, че те били истинските
десни политици, а в СДС останали само кариеристите и корумпираните. Твърдяха
го, разбира се, до момента, в който
усетиха, че залязват. След това
майсторски превърнаха Мартин в Мавъртинчо,
за да може елитът им да оцелее и по възможност да се настани
на трапезата на победителите.
И чак когато се видя, че „златното ключе”, което уж държаха,
се оказа безполезно, почнаха да разбират, че не всички закусват карфички и са
готови да им се вържат.
Сега същият приятелски кръг е отново в паника, не само
защото
техният млад елит ги заряза
като приложи върху им научената от тях безскрупулност, но и
защото се оказа, че донори за запазването на Синята коалиция няма.
Изобщо не се учудваме, че този, който управлява партията по
живковски, отправя такива упреци към управляващите.
Само че може ли някой да повярва на политически милиционер,
промивал главите на студентите в ония години. Точно като в така наречения
„развит социализъм” звучат тези като „нужна ни е платформа, в основата на която
стои човекът, доближаване до избирателя”. И че „целта на ДСБ е да развие
икономика, която да доведе до доходи...”
Изобщо не ни трогна прогнозата им, че общественото доверие в
момента било така разпределено,
че имало реална заплаха БСП да се върне на власт
От една страна това е забиване на топката в полето на уж
традиционния враг в лицето на бившите комунисти.
В очакване, разбира се, тя да им бъде върната подобаващо
заради взаимната им игра, развила се през последната година и половина в
парламента. И от друга страна - поредната порция лицеви опори в посока към
управляващите, които показват кой в действителност е кебапчийски котарак.
Що се отнася до „Позитано” 20, обкръжението на лидера им
Сергей Станишев май сериозно се разтревожи, че няма да замине покрай него за
няколко години в Брюксел на разноски на евросоциалистите след като се чу, че
Сегулен Роаял, бившата съпруга на сегашния президент на Франция, може да стане
лидер на ПЕС. В червената централа до такава степен настана суматоха, че
влязоха в схема на опровержения, а после самият им лидер се втурна да
организира сбирки на европейски соцлидери, за да демонстрира активност. Само че
енергичността червените трябваше да
насочат другаде – в събирането на гръмко обявената подписка за насрочването на
референдум за АЕЦ „Белене”. Оказа се, че така са закъсали, че няма никакъв шанс
да я съберат в нужния срок. И вместо да си затраят и да преформулират усилията
си в друга посока – например в
ремонтирането на култовия за тях мемориал на Бузлуджа
който от близо година е тяхна собственост, те решиха да
демонстрират излишни мускули.
От „Позитано” 20 обявиха че инициативният комитет за
подписката ще се събере на площадката, определена за втора атомна централа, на
1 юли 2012 г. минути след 12 часа.
Излиза че от една страна те не могат да съберат подписите,
но от друга искат да влязат в медиите с демонстрации. Добре че управляващите не
разрешиха сбирката, иначе щяхме да гледаме поредния резил на Столетницата.
През седмицата поникнаха и няколко нови политически
формирования – едното на един бивш военен министър, който доскоро беше
обвиняем, а другото – на дясната ръка доскоро на царската еврокомисарка. Като
прибавим към тях и няколко патриотични формирования, които искат да засенчат
„АТАКА”, ще останем с впечатлението, че цари предизборно въодушевление.
На всички генномодифицирани политически продукти, както и на
номадството в парламента, може да се сложи край,
ако управляващите приемат промени в изборната система, като
въведат бонус за победителя във вота, ако той води пред втория с 5 и нагоре
процента. Подобен модел работи в Гърция. При това положение спечелилият
изборите ще получи като подарък броя мандати до самостоятелното мнозинство от
121 депутати за сметка на непреминалите бариерата от 4% участници в изборите.
Така победителят на изборите през 2013 г. ще
си подсигури стабилно мнозинство. И няма да има смисъл нито от помощта
на малки формирования, нито от „независими” депутати. Така веднъж завинаги ще
секнат мераците да се създават политически фалшификати. А с това и излишното
боричкане на маргиналните БСП, ДСБ. Засега тази шокираща промяна се отрича, но
изглежда разумна на фона на нароилите се кебапчийски котараци, готови на
всичко, за да додрапат до следващия парламент.
