Приятелският кръг на Сергей Станишев е силно разтревожен,
след като преди десетина дни от Брюксел плъзна слух, че той може да не бъде
избран за лидер на Партията на европейските социалисти (ПЕС). Както е известно,
оттам дойде новината, че бившата съпруга на настоящия президент на Франция,
Сеголен Роаял ще е бъдещият шеф на европейските социалисти.
Причината за жегата в партийната централа на БСП е и че
„изгарянето” на лидера им щяло да се отрази най-малко на десетина от неговите
близки, които вече се виждали на различни апаратни позиции Брюксел и на
издръжка на евросоциалистите.
Затова последва моментална реакция. Станишев, който се бе
отпуснал, след като нокаутира главния си съперник за поста лидер на БСП,
бившият президент Георги Първанов, сега
подскочи като ужилен и се втурна да трупа
вътрешнополитически актив
като атакува управляващите в няколко посоки.
Същевременно на тихия фронт на задкулисните интриги,
неговите хора се заеха да тушират надвисналата опасност върху лидера им да не
бъде избран за шеф на влиятелната евросоциалистическа партия. От направената
бърза проверка от тях се разбра, че срокът за подаване на документите е от
началото на юли до 10 септември и до този момент все още няма представена
кандидатура. Дори конкретно бе запитан Браян Синод от пресцентъра на
социалистите в Брюксел дали няма все пак документи от г-жа Роаял, на което той
отговори отрицателно.
Същевременно Станишев свика миналата сряда (27.06.) среща на
премиерите от ПЕС. На нея се отзоваха премиерите на Белгия – Елио Ди Рупо,
Хърватия – Зоран Миланович, Дания – Хеле Торнинг Шмит, Румъния – Виктор Понта,
и вицепремиерите на Финландия – Юта Урпилайнен, и на Люксембург – Жан Аселборн.
Но
изненадващо не присъства френският премиер социалист
Жан-Марк Еро
Нито негов упълномощен представител. Сбирката бе посветена
на предстоящия Европейски съвет, който трябва да реши важни икономически
тенденции в Европа. Като основен двигател за смяната на курса на този форум,
дирижиран досега от Германия се смята, че ще бъде Франция и нейната победила
левица. Затова знаковото отсъствие може да се приеме като несъгласие с това
сбирката да бъде ръководена от Станишев, а не от техен представител. Което пък
се приема като неофициална
френска заявка за лидерския пост в ПЕС
и се потвърждава, че тяхната левица вече работи за
избирането на Роаял за лидер на ПЕС. Още повече че французите искат да я
компенсират заради отстраняването є от възможността да стане депутат и от там
да заеме поста председател на Националното събрание.
Сеголен Роаял заедно с Мартин Обри първи секретар на
Френската социалистическа партия, са най-популярните жени на левицата, които са
предпочитани от французите, сочи социологическото изследване на Социологическия
институт CSA на 26 и 27 юни. Любопитно е да се отбележи, че въпреки скандалите
около Роаял всеки пети французин я одобрява. Най-изненадващото е, че младите
подкрепят Роаял. 40% от тях са гласували за нея и 35% за Мартин Обри.
Що се отнася до демонстрираното от французите
пренебрежително отношение към лидера на БСП
то може и да е заради изявленията, направени от негови
съпартийци, че за френските социалисти бил отреден постът секретар на ПЕС,
който бе заеман досега от Филип Кордери. Но той го оваканти, след като стана
депутат.
Друга причина за раздразнението на французите може и да е
демонстрираната близост с Мартин Шулц, който недвусмислено подкрепи
кандидатурата на Станишев и за лидер на българските социалисти.
Във вътрешнопартиен план паниката на „Позитано” се струпа и
върху Георги Първанов, който дежурно ще бъде обвиняван вече, че стои зад всички
беди, които се стоварват върху Станишев. Разбира се, това, че Ловецът с двете
имена се е потопил дълбоко, не вещае нищо добро за соцлидера, но в този случай
обвиненията са безпочвени. Първанов си има достатъчно говорители, които биха
могли да реагират на тези обвинения, но фактът, че не го направиха, само
показва, че не в тази посока ще бъдат насочени реваншистките амбиции на бившия
президент.
Особено интересно е поведението на Станишев по отношение на
бившите коалиционни партньори. Фактът, че той не подписа искането им до
Конституционния съд законът за конфискацията на незаконно придобито имущество
да бъде спрян, не може да бъде отминат мимоходом. Той е знак за нещо, което
остава скрито и недоизказано.
Не може да бъде
подмината и напълно погрешната атака
на Станишев към управляващите, свързана с цените на тока и
подписката за референдум за АЕЦ „Белене”. И в двата случая, както се видя,
бумерангът се върна в неговото управление.
В единия стана ясно, че заради договори, подписвани от
неговото правителство, се е стигнало до сегашното драстично увеличение на
цената на тока. И опитите с демагогски хватки да се обвиняват управляващите, че
не може да се оправдават непрекъснато с предишни правителства, поради
изложените ясни факти, няма как да минат.
Във втория случай с подписката за АЕЦ „Белене” вината за
забавянето и евентуалния и провал е изцяло на Станишев. Тя показва първо, колко
дезорганизирана е вече соцпартията и второ,
колко незаинтересовани са нейните апаратчици
когато не се засягат пряко техните интереси. Освен това
очертаващият се провал е показателен и за слабата електорална подкрепа, която
имат социалистите. Не на последно място Станишев изобщо не трябваше да се бута
в така наречения „голям шлем”, в който за основен играч се смята, че е бившият
президент Георги Първанов.
Особено рискова е преждевременно започналата атака на
Станишев за спечелването на парламентарните избори догодина. На фона на
случващото се в самата БСП тя е нереалистична и единствено може да трогне
червените бабички. Вместо да си вземе урок от факта, че тази атака подозрително
се подкрепя от близкия до Първанов Румен Петков, (който заявява, че единствено
първото място е приемливо за БСП), и да сниши гарда,
Станишев се хваща на въдицата и наляво и надясно тръби как
ще е победител.
Това само ще утежни неговото положение след загубата
догодина.
Напълно е възможно обаче и по-рано да започне вътрешна
офанзива срещу него. И тя да е свързана с неизбирането му за шеф на ПЕС.
Очакванията на родните социалисти от доста време насам са, че този пост едва ли
не се полага и ще бъде зает от Станишев. И днес, когато това става все
по-съмнително, че Станишев ще стане лидер и на евросоциалистите, съвсем
обяснимо е, че това ще се отрази и на стогодишната партия. А това със сигурност
ще изостри и апетитите за реванш в нея. Всъщност до избора на нов шеф на ПЕС
остава съвсем малко време. Той ще се състои веднага след летните отпуски, в
края на септември. А до парламентарните избори ще остане достатъчно време, за
да възникнат нови трусове в червените редици.
