Добре че беше лидерът на една разпаднала се парламентарна група да каже няколко лакърдии, че да има с какво да се запомнят дебатите по поредния вот на недоверие към управляващите. Защото освен с тях и с факта, че Синята коалиция се измъкна по терлици от продължилото близо две години необичайно за европейски народни партии сътрудничество с опозицията, този вот ще остане в историята като най-тихия. Защото обичайната политическа врява просто не напусна пределите на пленарната зала. И съвсем обяснимо бе, че през по-голяма част от дебатите депутатите предпочитаха да са дори извън свещената сграда.
Разбира се, че преди да се стигне до искането на вота, би следвало избраниците на народа отново да хвърлят едно око на това какво пише на нея, за да проумеят, че единствено „съединението прави силата”. Не само защото вотът съвпадна с един драматичен момент в най-новата ни история – прекия сблъсък с ужаса на терора. А защото винаги когато политическата демагогия вземе връх, разединението е най-добрата храна за октопода на криминалния преход. Но кой да чете.
Това, разбира се, не е всичко. На социалистите тепърва ще им светне, че
прибързаните решения
никога не са били добри за тях. Те дори нямат нищо общо и с някогашните партизански акции, а по-скоро приличат на стрелба с конфети. И в действителност са лош бумеранг, защото евродокладът, заради който те поискаха вот, се отнася и за тяхното управление. Истинският шанс на червените за атака не бе сега, а в първите дни на септември, когато се очаква на заседанието на министрите на вътрешните работи и правосъдието на държавите от ЕС да се дискутира дали България ще влезе в шенгенската зона. Няма да коментираме сега факта, че социалистите тепърва ще има да обсъждат защо тяхната партия бе единствената от всички в Евросъюза, които подкрепиха действията на управляващите в Румъния. В БСП знаят как да се справят с тези грешки. И това, че дни преди техния любим празник на Бузлуджа поглеждат към новия голям брат и се канят да предложат мемориала за стопанисване от НАСА, показва само, че и странният хумор гъмжи от доста трески за дялане. Въпрос на време е
да се види кой как ще се възползва от тези ходове
и дали те не са онази пушилка, която лидерът им съзнателно вдига, за да може по-късно да се справи по-лесно с вътрешните си опоненти. По този повод ще отбележим само, че те засега не се поддават. Но това нещо не означава, защото едва ли ще си траят дълго време.
Що се отнася до неучастието на Синята коалиция във вота, то си заслужава да се отбележи не защото е неуместно твърдението им, че провалите на няколко управления носели лош имидж на страната, след като е известно как точно завърши тяхното управление през 2001 г. По-интересно е тяхното предложение за балансирана външна политика към страните, които пряко се обвиняват за трагедията в Бургас. Не случайно в Евросъюза се придържат към такава политика и не се поддават на натиск.
За управляващите пък това сигурно е бил най-удобният вот срещу тях.
Не заради предизвестения резултат, а заради лекотата, с която можеха да връщат всяка атака срещу тях
в двора на техните противници
Истината е, че те се държаха със своите опоненти точно като в онзи виц за рибаря, който ловял риба, а на главата му – тухла. Минала една жена, гледа го – с тухла на главата, и любопитството я заглождило.
„Каква е тая тухла на главата ти?”, попитала тя. „Ще ти кажа само ако...” , отговорил мъжът и й намигнал.„Абе, я си гледай работата!”, възмутила се жената и си тръгнала.
Обаче нали е любопитна – върнала се. „Кажи бе, каква е тая тухла!” „Нали ти казах какво искам”, настоял рибарят. „Добре”, съгласила се любопитната жена. Като свършило всичко, той казал: „Слушай сега – от сутринта съм тука, на кукичката с червея – нищо, ама на тухлата – ти си третата!”
Затова и изводът от вота е, че опозицията не трябва да се поддава на евтини примамки, ако наистина иска да си върне доверието на избирателите.
