С избирането на д-р Емил Кабаиванов за лидер на СДС,
сините направиха поредната демократична стъпка към онзи силен съюз, за който гласуваха
милиони през 90-те години на миналия век.
За да не бъдем голословни ще отбележим само, че заради
противоборството вътре в Синята коалиция, (довело и до този избор на лидер на СДС), на
президентските избори миналата есен кандидатът на сините Румен Христов получи 53 000
гласа, или 1.85%. .
А само в Пловдив през 1990 г за изборите за Велико Народно събрание от 9
възможни мажоритарни кандидата сините взеха 9, а СДС получи получи 211 387
гласа. (Докато на последните местни избори
СДС, ДСБ, БЕС (Бизнес-експертен
съвет?!),
БЗНС, БДФ получиха 5 965 гласа (4.2%). За два мандата (от 2003 г.) намалиха общинските си съветници от 19 на 2 (СДС няма
съветник).)
На този фон победата на карловския кмет Кабаиванов с 3941
глас над опонента му депутата Ваньо Шарков с 3652 гласа не изглежда внушителна,
но със сигурност показва, че
сред сините демократичният избор е станал норма
Похвално е поведението на двамата участници в битката:
Кабаиванов заяви, че няма да има реваншизъм и чистка, а Шарков декларира, че
няма да оспорва избора.
Тук отново ще припомним, че почти веднага след избирането
му за лидер на СДС Мартин Димитров се саморазправи с опенентите си, като изключи
от партията бившия лидер Пламен Юруков, главния секретар Пламен Радонов,
зам.-шефката Дора Христова и още неколцина областни председатели. Веднага ще
отбележим, че това не означава, че и сега няма да се стигне до ексцесии.
Мартин Димитров юридически все
още държи подписа в партията
Той вече бламира възможността да се регистрира временното
ръководство. Нищо чудно да се опита да оспорва и избора на Кабаиванов. Още
повече, че Мартин е разговарял с редица областни председатели и се е
интересувал има ли възможност да бъде бламиран избора по места в резултат на
извършени процесуални нарушения. Тези му намерения обаче са обречени на
неуспех. Попари ги не кой да е а самият Шарков. Ден след избора, в
разпространено до медиите оценка Шарков съобщава за редица нередности, според
негова преценка, но не ги персонализира с избрания лидер. Напротив дава му шанс,
като заявява, че на Емил Кабаиванов
предстои трудната задача "да докаже правотата на тезата, че сам СДС е
по-силен от обединението на десницата".
Това не означава, че не съществува реална опасност от
разцепление. Евродепутатът и бивш външен министър Надежда Неински не крие
недоволството си от провала на Синята коалиция. И дава сигнали, че може да
организира свое движение. Ще припомним, че тя веднъж направи такава структура (Дясна
алтернатива) вътре
в партията. Неин мотор бе Плевенският кмет тогава Найден Зеленогорски, (който наскоро
не се поколеба да се ориентира към друга формация, след като му стана ясно, че
перспективата му в сините редици не е голяма). Интересно ще е да видим
какъв печеливш кон се готви да яхне Надежда
Тя е много добър играч и грешните
и ходове напоследък са обезпокояващи. Особено съмнително е сближаването и с ДСБ,
които, както е известно бяха създадени по времето, когато тя бе председател на
СДС. И понеже тя днес твърди, че изборът на Кабаиванов за председател на
практика извежда "СДС от националния отбор, от националната политика и
оттук нататък пътят на СДС е да защитава корпоративния интерес и да бъде патерица
на други политически формации”, ще и припомним как с помощта на апаратния вот,
организиран от приятелския кръг в партията, (сполучливо характеризиран като „Агнешки главички”) само за една
нощ (10-ти срещу 11 март 2002 г.) бяха
”преобърнати” нагласите на делегатите на Националната конференция и вместо
Екатерина Михайлова, бе избрана Надежда. И това всъщност беше причината за
поредното разцепление и създаването на ДСБ...
Но нека се спрем по подробно на поведението на тези,
които имаха смелостта и доблестта да поискат доверието на сините активисти за
лидерския пост на партията. Четиримата, които бяха в отбора на тези, които се стремят
да възродят СДС, проявиха впечатляващо за състоянието на партията единство.
Първо Румен Христов обяви че се отказва от надпреварата и почти в прав текст
призова феновете си да гласуват за карловския кмет. След това и Иван Сотиров и
Лъчезар Тошев се държаха подобаващо достойно. Не случайно техните гласове бяха
решаващи за победата на Кабаиванов. С това и Софийската организация показа защо
е водеща в страната и защо не трябва да бъде пренебрегвана. Тя на практика
държи онова „златно ключе”, за което си мечтаеше Мартин,
преди да бъде превърнат в Мавъртинчо. Сега СДС-София
отново е на ход. На нейните плещи лежи вътрешнопартийният баланс.
Основоната цел на новия лидер пък ще е да докаже
правотата на тезата си, че през
2005 и 2009 година участието на сините в коалиции даде
възможност да се влезе в парламента, но не разшири доверието в партията, заради
което и Националният съвет на СДС отхвърли споразумението за нова Синя коалиция.
Той трябва да направи и следващата стъпка – на дело да върне доверието на
седесарите. В момента сините реално разполагат с близо 250 000 избиратели (пак
припомняме, че само в Пловдив през 90-те години са гласували толкова за Синия
лъв).
Кабаиванов първо трябва да запази тези избиратели, а до изборите да направи
така, че те да бъдат удвоени. Само така сините
могат реално да участват в следващото управление
най-вече като партньор на сродната Народна партия. Нещо,
което Синята коалиция трябваше да направи. Но вместо това предпочете да си
партнира с БСП срещу ГЕРБ последната година и половина в този парламент. И колкото
и да прикриват тази близост радетелите
за Синя коалиция, точно заради червено синята парламентарна мъгла бяха наказани
на последните президентски и местни избори миналата есен.
Много любопитно ще е поведението на Шарков. Той няма
интерес да продължи да бъде маша на една малка група, самообявили се за елит на
десницата, с единствена цел да си осигурят места в следващия парламент. Освен
това той много добре знае, че бе допуснат на изборите след като Контролния
съвет си затвори очите за това че организацията, в която членува не бе плащала
половин година членски внос и с това на практика се бе самоизключила. Но това е
най-малката беда – истинска глупост би било
Шарков да пожертва доверието
на своите фенове
за да помага на извънпартийни каузи. Абсолютно сигурно е,
че авторитетът на Шарков ще бъде полезен за СДС. Затова в името на единството
са нужни компромиси. Шарков е показал, че няма амбиции извън сините редици.
Очаква се още в близките дни да се види, че в новото ръководство ще има място и
за загубилия битката за лидерския пост Шарков.
Всъщност това, което прави най-силно впечатление през
последните близо два месеца, откакто СДС пое по новия път, е стремежът да се
ръководи колективно партията, чрез широки форуми. Нещо, което беше забравено
заради наложеният от кукловодите авторитарен стил на управление на „едни хора,
които отдавна са си плюли на физиономиите и в морално отношение няма какво да
губят”. Същите тези хора бъркаха качествата на кандидатите с въпросния култ.
Надяваме се, че всичко това вече ще е минало. И мястото
на политическите мумии няма да е в мавзолеите. Идва времето на младите и необременени политици. От това как тези,
които са на партийния връх, ще съумеят да им помогнат да заемат челните места на
десницата, зависи и бъдещето и.
