СДС спечели поредния тест по новия път, който пое преди
близо два месеца. Близо две трети от гласовете на първия тур бяха за тримата кандидати,
които са за самостоятелно явяване на изборите и най-вече са против Синята
коалиция. До класирането на д-р Емил Кабаиванов за втория тур пък се стигна
след като четвъртия кандидат от техния общ отбор Румен Христов се отказа и
призова привържениците си да гласуват за него в драматично изявление в петък
привечер (06.07.). Христов,
който със сигурност щеше да вземе втората позиция (както личи от
разбивката на получените гласове за Кабаиванов по места), взел
трудното решение след като от СДС-София категорично му заявили че няма да бъде
подкрепен. Т.е. вижда се, че
в името на общата победа могат да се направят компромиси
Сега остава да бъде направена последната стъпка в избора
на лидер на СДС от тези, които са си поставили за цел възраждането на синята
партия – гласовете дадени за Иван Сотиров в София да бъдат дадени на Кабаиванов.
Те са близо 900 гласа и са напълно достатъчни карловският кмет да е новият син
председател. Това сочи логиката и не би трябвало да има съществени изненади. Само
че
не така стоят нещата в действителност
Победителят в първия тур депутатът Ваньо Шарков направи веднага
след като разбра резултата безпрецедентно изявление, очевидно предварително
подготвено, в което благодари на всички на седесари, които са му дали
„убедителна преднина в битката за лидер на СДС” и са му гласували доверието си,
за да изведял „партията от задънената улица”. „Вие сте моята сила! Във вашия
глас е смисълът на СДС, на традиционната десница и на България. Респектиран съм
от вашия инстинкт за справедливост, от непримиримостта ви към натиска, схемите
и контролираното преливане на гласове”, почти в прав текст посочва за кого
работи Шарков. Всъщност, коварният призив към седесарите е:
„Или с ДСБ, или с ГЕРБ”
Няма да се спираме сега кой е измислил тази тактика. Но
комунистическата фразеология е толкова прозрачна, че не е трудно да се досетим
кой наднича в сянката. Изобщо не се учудваме, че отсъства от това изявление
бившата комунистическа партия, с която Синята коалиция си партнираше в
продължение на година и половина в парламента. Няма да навлизаме и в други
подробности като например под чия диктовка и с какви обещания са получени някои
от гласовете на Шарков. Защото това е обидно за самите седесари. Пък и
резултатите от гласуването показват, че сините не са загубили инстинктите си за
самосъхранение.
Демонстрираното самочувствие от Шарков обаче сочи нещо
обезпокоително. И то е, че някой го надъхва, убеждавайки го, че
мачът е решен на друго място и той ще спечели
Има основания за подобни съмнения. Разбира се, че те ще
останат, докато се види крайният резултат. Но колкото по-рано се изяснят, толкова
по-добре ще е за всички.
Ключът за успеха на единия или другия кандидат е в ръцете
на СДС-София и в поведението на отпадналия Сотиров. Първо той трябва да каже
ясно, че продължава да е в отбора на търсещите ренесанса на синята партия. И
публично да призове всички, които са гласували за него да подкрепят Кабаиванов.
Не го ли направи или заяви, че трябва да гласуват по съвест, ще останат
слуховете за задкулисни договорки и обещания за водаческо място в бъдещата
листа от евентуално победилия Шарков. Лидерите на СДС-София и сегашното
временно ръководство на „Раковски” 134 час по-скоро
трябва да седнат на масата и да си кажат всичко право в
очите,
вместо да се цакат взаимно. Защото накрая и едните и
другите ще бъдат изиграни. Насреща си имат хора, които са доказали връзките си
с Октопода и винаги са били част от криминалния преход. Сега е моментът тези,
които искат на това да се сложи край да се обединят и да го направят. В
противен случай рискуват да изпаднат в положението на онези двама осъдени на
смърт, които докато ги водят към бесилото си говорят: „Сега е моментът да се
опитаме да избягаме”, казва единият, а другият му се сопва: „По-добре да си
траем, щото може да стане и по-лошо!”
Надяваме се да не се стигне до тази жалка гледка, да се
разберат и в крайна сметка продължат пътя на промяната.
Но дори това да се случи и Кабаиванов да е новият
председател на СДС,
мъките на Синия лъв няма да свършат
Не трябва да се забравя, че подписът все още се държи от
подалия оставка Мартин Димитров и изборът може да бъде оспорван с дело в съда,
което може да се точи дълго време. И в крайна сметка листите да се редят от
радетелите за Синя коалиция. Вчера в личната си страница във Фейсбук Мартин
написа средното:
"Познавам добре и двамата и съм работил добре с тях.
Като председател на СДС безброй пъти ми се е налагало да реагирам мигновено, да
дам пресконференция, да влезна в дебат и т.н. За мен е невъзможно това да се
свърши от Карлово или от някъде другъде в България. Затова и никога досега
сериозна политическа партия не е избирала за председател, кмет, който е на 150
км. от София. Ако Кабаиванов по някаккъв начин спечели, това би означавало, че
той се води председател на хартия, но всъщност председател ще е някой друг.
Това е и целта на Борис Марков, някой да се води председател, а той да дърпа
конците. Чудя се на акъла на Кабаиванов, как се е съгласил да участва в такъв
сценарии.
Освен това бъдещият председател на СДС ще трябва да влезе
в дебат с Борисов и Станишев. Изисква се много парламентарен опит, за да се
справиш. Шарков го има и ще стои авторитетно".
Мартин, когото
по време на Синята коалиция сполучливо наричаха
Мавъртинчо,
прави доста евтини внушения като се има предвид, колко
олекна самият той с поведението си пред седесарите.
По-същественото от подобни безцеремонни публични
изявления и на Шарков и на Димитров е, че те няма да се спрат пред нищо за да
постигнат целта си. Затова никак не е сигурно дали няма да бъде направен нов
опит за разцепление на партията. И Шарков заедно с групата депутати и политици,
стоящи зад него, просто да призоват подръжниците си, вместо за кандидатите на
СДС, да гласуват за коалицията, която бе обявено наскоро, че ще бъде запазена.
Накрая ще отбележим и още нещо, което е в ущърб на
сегашното временно ръководство. Когато те натрапчиво казват, че искат да върнат
старата слава на СДС, това вече не работи в тяхна полза Изтече много вода,
времето и хората се промениха, светът не е същия. Само с изтъркани заплахи, че
нашият най-голям враг е БСП или пък тройната коалиция, че и царят, няма как да
стане промяната. Отрицанието вече не е врата към успеха. Избирателите се
интересуват вече с какво конкретно ще им бъдат полезни тези, които избират. И популистката
фразеология все по-трудно ще минава.
