Два дни преди вътрешните избори за нов председател СДС бе
разтресен от нов скандал. Временният лидер
Борис Марков и главният секретар на партията Константин Арабаджиев при опит
да впишат в съда промените се срещнали с лице, представящо се за адвокат на
бившия зам.-председател на партията Найден Зеленогорски, който им заявил, че екскметът
на Плевен представлявал сините по силата на пълномощно, издадено му от Мартин
Димитров.
В парламента Димитров отрече да е давал пълномощно и обясни,
че ставало дума за процедура по отписването на Зеленогорски от ръководството,
за да може да поеме по избрания от него нов път. Зеленогорски също отрече да
саботира дейността на бившата си партия.
В кулоарите Димитров дори иронично попита защо временното
ръководство иска да се регистрира, след като съвсем скоро се очаква да бъде
избрано постоянно ръководство. Този отговор обаче не развесели Марков.
Напротив, засили подозренията му, че лагерът, който загуби
битката за запазването на Синята коалиция, се готви да ги разиграва, ако
техният кандидат и радетел за общо явяване с ДСБ на изборите догодина Ваньо
Шарков ги загуби и съответно намери причина да ги оспорва.
Няма съмнение, че това е и основната причина Марков и Арабаджиев да искат юридическия контрол.
Играта на котка и мишка между двата отбора започна още с на
пръв поглед неразумния ход лидерът Димитров да подаде оставка. Тя бе приета
като знак на протест, че е пропаднала идеята за Синя коалиция след решението
преди повече от месец на сините
да се явят самостоятелно на следващите избори
По-късно оставката на друга ключова фигура – зам.-шефа Найден
Зеленогорски, само добави нови щрихи към подозренията за апаратна игра, чиято
крайна цел няма нищо общо с идеите, заради които бе създаден съюзът.
В началото на тази седмица бе и първият пряк сблъсък между
двете групи, когато се разбра, че Димитров не иска да даде пълномощно на Марков
да борави с партийните пари.
Според Димитров целта на искания документ от временния
председател била той да го използва, за да тегли пари от сметката на сините
безотчетно и най-вероятно за да финансира кампанията на своите протежета,
кандидати за партиен шеф.
Подалият оставка лидер поясни, че нямало пречки пари да се
теглят с решение на НИС, тъй като финансовият секретар Филип Кирев имал
пълномощно, което можел да използва след такова решение.
Разликата била в това, че когато имало решение на
ръководството, с него се гарантирала прозрачността на усвояването на
средствата, докато ако временният шеф имал тази възможност, то той щял да
употребява парите непрозрачно.
Няма да припомняме как през годините разделите в СДС са
водели до срамни сцени
И как от ДСБ си бяха поискали джантите и гумите на
служебните автомобили, които се водеха на фондация „Демокрация”, останала под
контрол на новоучредената партия.
Само преди няколко години Мартин също имаше проблеми, които
още тогава можеха да решат щекотливия въпрос, свързан с краха на дружбата с ДСБ, ако юридическият
лидер Пламен Юруков не бе отстъпил.
Всъщност от гледна точка на файтона хора, които представят
лицата на десницата в момента, подобни интриги нямат особено значение. Но
марката СДС е тази, която привлича политическите удавници
Освен това е известно, че сините разполагат с близо 250 000
избиратели, голяма част от които след раздялата с ДСБ изразяват готовност да
подкрепят синята партия. Това ги прави надежден десен партньор в следващия
парламент.
Но няма начин да не се отчита не само от радетелите на
Синята коалиция, но и от тези, които доста самонадеяно яхнаха други политически
проекти.
Първите имат интерес да гушнат отново сините, но ако това не
стане, заедно с другите ще направят всичко възможно да оставят СДС извън
следващия парламент. Особено активни ще са такива като Зеленогорски.
Те са в правото си да бързат, защото както правилно им бе
казано, имат точно определен кредит на доверие, който трябва да оправдаят.
Затова всичко положително, случващо се в СДС, ще е в техен
ущърб.
БСП също предпочитат Синята коалиция пред Синия лъв
Партньорството им бе проверено в близо година и половина
съвместни действия срещу управляващите в пленарната зала на парламента.
Излиза, че СДС е партията, която може да разбърка сценариите
за налагането на поредните мимикрии на Октопода след изборите догодина. Затова
колкото по-дълго продължат трусовете на „Раковски”, толкова по-лесно ще се
стигне до връщането на статуквото на криминалния преход.
Допълнителна тежест за сините е, че заради следването на
демократични принципи отборът, който трябва да върне доверието на сините
избиратели с решението за самостоятелно явяване на изборите, не можа да излезе
с единна кандидатура. Временното ръководство не се вслуша в призива на старите
седесари за обединяването им около обща кандидатура.
Но те очакват да бъдат чути другите им предложения. Те са
разумни и са свързани главно с мерки за връщането на всички бивши членове и
симпатизанти под различни организационни форми. Така наречените „сенатори” се
надяват да бъде създадена програма за
реформиране на партията с помощта на специалисти, обединени във възстановения
статут на експертните комисии. А за разширяване на влиянието на СДС той трябва
да бъде представен и със силна гражданска квота в следващия парламент.
Друг проблем е, че на този етап никой не се ангажира с
прогнозата дали фактът, че има четири кандидатури от един отбор, няма да
предизвика брожения след като стане ясно в неделя
кои трима губят шансовете си да продължат битката. И в
резултат на това възникнат нови трусове.
Дори това да не се случи и сините да се обединят, никой не
знае докога Мартин ще бави топката и с юридически хватки ще държи подписа на
синята партия. Тези, които като удавници са се хванали за Синята коалиция,
нямат друг избор, освен да пречат. Само че колкото по-дълго продължи залагането
и избухването на скрити мини, това може да има и обратен ефект. И дори тези, на
които доскорошните „символи” на синята идея им бяха симпатични, да разберат, че
те не заради каузата са подскачали, а заради личните си интереси, които просто
умело са прикривали.
