Общо показвания

петък, 29 юни 2012 г.

Летни синодални вълнения

Седмица след като ръководството на Българската православна църква ревизира решението си от 2007 г., с което архонството като църковна практика бе отхвърлено и заклеймено и го обяви за "боголюбиво", става ясно, че шумотевицата е целяла да отклони вниманието от болезнената тема за досиетата на нашите духовници. От Комисията по досиетата съобщиха, че не цари ентусиазъм за предаване на списъци за проверка на лицата, заемали длъжности в епархиите. Няма и отговор на напомнителното писмо, изпратено от преизбрания шеф на комисията Евтим Костадинов до висшия клир още преди месец. (До този момент официално са обявени агентите в настоятелствата само на Врачанска епархия, която проявила самоинициатива да предаде списъците.) Фактът, че и Светият синод


отложи обявяването на становище


по принадлежността на 11 от 15-те митрополити за есента, показва, че църквата има механизми за решаване на щекотливите въпроси, свързани с нейното бъдеще, но не иска това да става под прожекторите и най-вече с обществен натиск. Точно затова се смята, че скандалното решение в подкрепа на архонтството е част от по-сложната игра, свързана с разместване на властови пластове във висшия клир.
Например в официалното съобщение на БПЦ се твърди, че има взето решение, но не е ясно дали то е валидно, защото срещу архонтите се обявиха трима митрополити - Неврокопският Натанаил, Варненският и Великопреславски Кирил и Ловчанският  Гавриил. Все още свое становище не са оповестили българският патриарх Максим, митрополитът на САЩ, Канада и Австралия Йосиф и Русенският митрополит Неофит, които са в болнични. Освен това твърде подозрително най-уязвим от данданията се оказа Пловдивският митрополит Николай. Ще припомним, че точно той започна атаката за

прочистване на църквата ни от агенти

още през миналата година. Тогава той написа писмо до Комисията по досиетата, в което поиска да му бъдат посочени свещениците - агенти на ДС, в неговата епархия. Ето как той обясни това: „Същинската причина за искането ми е, че не мога да позволя в редиците на Христовото войнство да има лица, които са нарушили клетвата пред Бога да пазят неговото стадо и са извършили тежко прегрешение да предадат християнин на гонение и преследване от светската власт. От друга страна, съм длъжен да помогна на онези свещенослужители, които по стечение на обстоятелствата и въпреки волята си са попаднали в примката на „лукавия”, за да се отърсят от зависимостите.”
А когато станаха известни имената на митрополитите агенти, пак той поиска прошка от името на съгрешилите

и заяви, че пречистването в БПЦ вече е започнало

Точно за тези си действия той се оказа  мишена и както се вижда не бе пропусната още първата възможност да бъде поставен на мястото му.
Веднага ще отбележим, че решението да се дава отличието „архонт” на православните миряни, дори с  условието "начинът на придобиване на средствата за дарение не трябва да противоречи на християнския морал и на добрите нрави, проповядвани от БПЦ", няма как да бъде прието и със сигурност ще бъде отхвърлено и пак заклеймено, както стана предишния път. Преди всичко, защото „архонтството е чуждо на православната традиция в родната ни църква",  както правилно отбеляза един от владиците, обявили се против решението. Няма да пропуснем и 29-ото апостолско правило, което гласи: "Епископ, презвитер или дякон, който е получил това си достойнство за пари, нека бъде низвергнат и (сам) той и оня, който го е ръкоположил, и нека бъде напълно изключен от общение като: Симон влъхва от мене, Петра."
С тези думи апостол Петър заклеймява търговията с църковни длъжности като тежък грях, наречен на името на Симон Влъхва. За съжаление  в устава на БПЦ не фигурират правила и процедури, които да

регламентират действията на християните

които съставляват утвърдения в православната традиция каноничен  Дарителски или Основателски институт. Но това е нещо, което може и трябва да бъде поправено. И към него трябва да бъдат насочени усилията на висшия клир, вместо да утвърждават съмнителната от всякаква канонична гледна точка правна фигура на архонството.
Съвсем бегло ще поясним по този повод смисъла на дарителството, утвърдило се в традицията и характеризиращо благочестив християнин, който строи или възстановява храмове, параклиси и пр., но който е  признат от църквата и на него му се признават права и предимства като например


да избира свещеника

и останалите свещенослужители и църковнослужители за служение в основания от него храм и да ги предложи на съответния митрополит за благословия и утвърждение в служение. Очевидно има нужда от свикването на църковен събор, който има право да изменя и допълва устава на БПЦ.
Накрая ще отбележим и това, което се пропуска от спорещите и най-вече от тези, които сега се опитват да се намесят в делата на църквата уж с добри намерения, но зад тях надничат определени политици, които днес става ясно, че са пряко свързани с криминалния преход. Факт е, че въпросът

с агентите в расо е болезнен

за нашето духовенство. Но това не е единственият драматичен момент в дългата история на нашата църква. Затова и когато там заври и закипи по един или друг повод, трябва да бъдем много внимателни и да си припомним най-вече добрите дела, ставали в нея като например спасяването на българските евреи. Ще припомним също и светкавичната реакция на българския екзарх Стефан и митрополит на Софийска епархия след взривяването на българския политически елит при атентата на църквата „Света Неделя” на 16 април 1925 г. Ще напомним, че над 120 свещеници бяха избити без съд и присъда след 9 септември 1944 г. и тяхното дело няма как да бъде забравено.
Могат да бъдат посочени стотици други примери на достойно поведение на нашите духовни водачи. Всеки опит за вмешателство в делата на църквата обаче е обречен на неуспех, както стана с продължилия повече от десетилетие разкол. По подобен начин с катарзис се очаква да завършат и сегашните брожения. Това не означава, че миряните трябва да стоят безучастни. Но винаги трябва да се гледа с известно подозрение на тези, които вдигат най-много врява, защото зад повечето от тях наднича сянката на Октопода.