Толкова хубави неща се случиха тази седмица, че чак не е за вярване.
Кризата с газа приключи. Няма да гърмят повече извадените от мазетата стари бутилки, въздухът отново стана чист, край на мазута в него, предприятията заработиха, такситата минаха на евтиния метан.
Протестите също приключиха. При това без жертви, напук на някои, които си правеха други сметки. Е, имаше малко кютек, но и с това се свърши.
Бъдещите майки пък получиха това, което искаха, правителството пусна фонда "Ин витро". За срам на депутатите, които се подиграха с тях и още крият виновника. Природата също ни пожали, студът си отиде, времето се стопли, стана почти пролетно. Как да не се зарадваме.
Случиха се и други не лоши неща. Двама бандити се преселиха на небето, а един заподозрян отиде на топло при брата си. Дори на Вальо Топлото отново му замириса на решетки, не само на хубави сирена и скъпи парфюми, както обявиха свидетелите
Само избраниците на народа като че ли не разбраха, че има и добри новини. И продължиха да ни занимават със себе си. Кой се интересува колко гайки са завинтени. И дали изборите ще са на една или на две дати. Само си губиха времето и с АЕЦ-а. Отсега е ясно, че Брюксел пак ще ни пореже. Какво друго да очакваме оттам, след като дори Синода ни не пожалиха. Иначе как гали слуха малката ни страна да скочи срещу еврочиновниците. Колко ли още милиони ще трябва да загубим, за да ни светне, че правилата са други. Но имала глава да пати.
Всъщност, ако бяха депутатите ни свестни, трябваше друго да решат - да поискат загубите от 200 милиона лева да ни бъдат възстановени. Смеят ли да скочат срещу руския мечок...
Но нека се върнем на добрите новини. Нима кризата попречи на всенародните празненства, посветени на свети Васил, Йордан, Иван, а тази седмица и на Атанас. Колко ракия и вино се изпи. По този повод нека припомним нещо. Всяка година по това време недалновидни чиновници посягаха на домашната ракия. И предизвикваха народния гняв. Да сте чули някой да поставя този въпрос. Няма и да чуете. Ясно защо. Идат избори. Електоратът трябва да се ухажва. Затова, както е казал народният поет, "Ликуй, народе!"
