Ето че се случи това, за което опозицията отдавна предупреждаваше - че с газа руската мечка ще ни насади на пачи яйца.
Още преди години беше ясно, че двете бивши съветски републики са далеч от белите държави и битката ще е на живот и смърт. И рано или късно ще се хванат гуша за гуша. Затова учудващо бе мълчанието на управляващите, когато още преди Нова година Русия и Украйна извадиха лайнометите. Но и това си има обяснение.
Лошата новина е, че нашите посткомунисти, независимо от цвета им, побързаха да покажат, че прибързано са ни приели в Евросъюза и също започнаха да се замерят с фекалии. Всъщност да се види кой колко струва.
Истината е, че ако кризата продължи, ще пострадат хиляди невинни българи, а не политиците. Затова, вместо да слушаме взаимните обвинения, всички, които могат да помогнат, час по-скоро трябва да се обединят. Тези, които си мислят, че са хванали господ за кита, нека прочетат отново какво пише на сградата на Народното събрание. Само обединението може да ни направи по-силни.
Другото го е казал Петко Р. Славейков още в далечната 1875: "Помежду си лихи, буйни, топорни, пред други сме тихи, мирни, покорни... Все нас тъпчат кой отдето завърне, щот сме туткун, щото не сме кадърни... Всякой вика "Яман ни е нам хала!" - а всякому мерамът е развала... Не сме народ! Не сме народ, а мърша, пак ще кажа и с това ще да свърша."
