Общо показвания

понеделник, 27 февруари 2012 г.

Бай Ганьо изплува от БСП

Първият пряк сблъсък между лидера на БСП Сергей Станишев и бившия президент Георги Първанов, негов опонент за поста му, се очаква да се състои днес в Перник, където двамата може да се срещнат. Станишев атакува родния край на Първанов, за да мобилизира структурите в своя полза и най-вече да покаже на ексдържавния глава кой кара партийния трамвай и че няма никакво намерение да сдава поста си. Всъщност сблъсъкът между двамата в този край започна още преди да се срещнат. Партийни фенове на Първанов от родното Ковачевци, водени от кмета Васил Станимиров, се заканиха да сложат знак STOP за Станишев, с което да му покажат, че е нежелан от червените в този край.
Червеният Бай Ганьо точи сатъра и се готви да прави избори в партията си. Агресивността на поддръжниците на Първанов е напълно обяснима. Още преди близо две години, когато създаваше печално провалилата се формация АБВ (Алтернатива за българското възраждане) стана ясно, че човекът, който ще остане в историята като първия български президент с две имена, няма никакво намерение да бъде млад пенсионер. Очевидно 


впечатлен от подаването на топката между президент и премиер 


в Москва, Първанов без съмнение си е представял подобно развитие на нещата: той сега да стане лидер на партията и след победа на изборите - премиер, а Станишев, ако го слуша, може да бъде избран за президент още през 2016 г. Само че у нас такива постсъветски шарлатании не минават, тука днешните социалисти я карат като по времето на Тато. Веднъж сдадеш ли партийния пост, връщане на него повече няма. И всеки опит за реванш се наказва безмилостно. Че няма промяна в това статукво, показва и нежеланието на Станишев да участва в такава игра, а ожесточаването на привържениците на Първанов показва, че едва ли ще мине без хвърляне на партийни книжки и изключвания от Столетницата. Затова изобщо не ни учудва нервността на Първанов, изразяваща се засега в словесни изблици. Днес, в условията на никнещи като гъби афери, свързани с неговата дейност като президент, той самият разбира, че не само ще загуби битката, но може да бъде подведен под съдебна отговорност заради съмнителните обвързаности с криминалния преход. За съжаление видимото му поведение е съвсем друго. Вместо точно заради тези тайни връзки с кукловодите да се дръпне встрани и по този начин да запази партията си от нападки, той иска точно обратното. През седмицата в НДК, където не се бе появявал, откакто създаде провалилата се АБВ, той (без да споменава името на БСП) обвини своите в парламента, че не го били защитили достатъчно и допуснали да бъде създадена анкетна комисия, която да го разследва. Освен това беше на крачка да обвини

партийното

ръководство в заговор с  управляващите


“Дали ще имам формално някаква длъжност в БСП или не, това няма да ми попречи да водя остра полемика с ГЕРБ”, заяви той. Това му изказване пък противоречи на писмото, което написа до пленума на БСП, в което предлага да се обсъдят отсега възможностите за коалиране на Столетницата след парламентарните избори догодина.
На някой може да му се стори, че мътилката от разнопосочни хвърляния на камъни, която кандидат-лидерът с харамийския псевдоним прави, е, за да може по-лесно да постигне целите си. Това обаче не е така. Тя е преди всичко

израз на безпомощност и най-вече на страх


от последствията заради скандалните помилвания, разкрити напоследък, както и от осветяването на опасните връзки в миналото, жертва на които станаха двама негови съветници. Той самият вижда, че кукловоди са се покрили и дават знаци, че могат и без протежето си, стига да не ги закачат.
Няма да коментираме колко несправедлив е Първанов към своите в Народното събрание, защото Станишев бе този, който много ясно изрази партийната воля в негова защита от парламентарната трибуна. Ще допълним, че червеният лидер дори в преките задявки между двамата се държи на висотата на поста си. Вярно е, че Станишев, освен че води левицата от десет години, вече е председател на ПЕС. В същото време поредната лоша новина за Първанов дойде пак от Европа. Пастор Йоахим Гаук, бивш шеф на германската комисия по досиетата, ще е бъдещият президент на Германия. Съвсем ясен червен картон за сътрудниците на тайните служби на бившия социалистически лагер. Станишев води по точки и в словесните схватки между двамата. Например помолен да коментира въпросното писмо на Първанов дали не е „размяна на ръкавици” между двамата, той отговаря по следния начин: “Не си спомням да съм хвърлял ръкавици по Георги Първанов. Още повече нямам и в наличност, защото съм под наем. Миналия май се преместих от едно място на друго, голяма част от багажа ми е в кашони и цяла зима ходя без ръкавици, защото не мога да си ги намеря.” Това, че няма ръкавици за хвърляне, е видимата част на посланието на Станишев, тънката ирония е насочена към помпозното преместване на Първанов в панелката и бликащата от нея фалшива народност, гарнирана с ракийка и туршийка. Обвинението в парвенющина допълнително изважда от равновесие Първанов и

предизвиква байганьовщината на неговите поддръжници


Първанов може и да дойде в Перник, може да не дойде и да напише поредното писмо. Но вече е в цугцванг. Няма ресурс нито за подмолна битка, нито пък може да се крие от най-верните си привърженици, вместо да натрие пред тях носа на Станишев, защото това ще е признак на слабост. От друга страна, той не може да ги остави те да се саморазправят с лидера, като например да го освиркат или грубо да го нападнат по време на срещата. Най-доброто решение след вчерашния ден за прошка би било да се опита да запази сриващото се вътрешнопартийно доверие към него, като даде знак за помирение и оттук нататък се бори за запазването на единството на партията.. Но едва ли ще го направи. Ловецът с двете имена си е повярвал и няма как да разбере, че дивечът вече не му се доставя на пусия, че лесно да го отстреля. Така че грозните сцени предстоят.
Що се отнася до това, че някой му „вдигал топката” и че видите ли като я забие срещу мнимия враг, той ще повали в действителност Станишев, е пълня илюзия. Това си е нещо като бунта на вазовите чичовци. А не е и волейболен мач. Нито пък е националистически митинг, каквито Първанов оглавяваше в зората на демокрацията като кандидатдепутат от Общонародния комитет за защита на националните интереси, нито пък са онези демонстрации срещу НАТО, които предвождаше вече като партиен лидер. Защото тогава, нито съпартийците му (а още по-малко европейските социалисти), нито избирателите знаеха, че освен Георги е и „Гоце”.