Вместо да превъзмогне обидата си, че не е поканен и да отиде и седне на последния ред на съботния партиен пленум, както обещаваше, бившият президент Георги Първанов реши като бащица да напише писмо до „васалите” си. Съдържанието на писмото образно може да се характеризира със следния виц: „Първанов се обажда в БНР:
„Ало, радиото ли е?”
„Да, кажете.”
„Намерих един портфейл с 3000 евро, 1200 долара и 500 лв. Вътре има и шофорска книжка на името на Сергей Станишев.”
„И?! ...”
„Сега искам да го поздравите с една хубава песен!!!”
Първанов, който ще остане в историята като първия български президент с две имена, иска да присвои 10 годишния труд и поста на лидера на партията, като за благодарност го изпрати с една песен, заедно с петте му изборни загуби. Които загуби са единствено на Станишев, а ловецът с двете имена няма нищо общо с тях. Защото, както отбеляза един от президентските съмишленици, той няма загуби, а само победи...
Нищо ново под слънцето, тепегьозлукът е характерна черта за политиците на криминалния преход. Те нямат и друг избор, колкото и да искат да се представят като птицата Феникс, целите в бяло. Изобщо няма да обсъждаме колко „случаен” е техният избор през годините като се има предвид, че той винаги е бил дирижиран от кукловодите в сянка. Няма да се спираме и на фаталните последици, които имат техните амбиции за реванш за партиите, които са ги подкрепяли. (Типичен пример за това е, че зад десните, чийто лидер
бе Иван Костов, имаше близо 2 милиона и половина избиратели през 1997 г., а днес те са не повече от 60 000.) Ще пропуснем и шегички като „след като не можеше да присъства телом, намери начин да присъства духом” и че с „писмото си искал да презавери ловния партиен билет”, които провокира текста на човека с харамийския псевдоним. Няма да умуваме много и върху това защо все пак не е отишъл. Отговорът е много прост – защото той обича да бъде посрещан като победител, а не като редови. А след рехавата сбирка във Варна преди десетина дни, той знае, че зад любезността демонстрирана от партийната централа към него, се крие враждебност. Но ще спрем с това дотук и ще обърнем внимание на текста на писмото, защото той е типичен за хора, които бързо забравят миналото и се опитват с куха фразеология да се намърдат в настоящето, като излъжат първо съпартийците си, а след това, ако могат, и избирателите.
Това че още в самото начало, Първанов официално обявява, че ще се включи в надпреварата за лидерския пост не е новина.
Нищо интересно няма и в типичните за комсомолски функционер
от времето на Тато кухи два въпроса, които задава:
„Как да спечелим парламентарните избори, тоест не просто да надделеем над основния си опонент ГЕРБ, но да постигнем не символична победа, която да ни позволи да управляваме силно и убедително?
Как ще се справим с наследството от слабото и вредно управление на ГЕРБ; как ще преодолеем тежките последици от кризата и в състояние ли сме да очертаем по-ясен политически хоризонт на страната (не само до 2020-а, но и след това)?”
Следващият въпрос обаче е много любопитен: „Какви са параметрите на новата лява алтернатива (в контекста на новите глобални предизвикателства и в национален план, както и с оглед на тежкия идеен дефицит на политическата мисъл)? В състояние ли е БСП да наложи в дневния ред на българската политика темата за ограничаване и преодоляване на неравенството, която е ключова за редица граждански общности?”
Този въпрос искрено ни развесели, защото Първанов претърпя крах точно с тази тема, неуспешно опитвайки се да я развие чрез своя проект „Алтернатива за българското възраждане”. Бившият Конституционен съдия и член на ръководството на БСП проф. Георги Близнашки обяснява това с личностни характеристики на Първанов
като невъзможност да има визия, „поради ограничения хоризонт на неговото политическо мислене”.
И точно поради тази причина „завръщането на Първанов обратно в БСП не трябва да поражда някакви особени свръхочаквания сред поддръжниците на левицата”.
Не случайно Станишев, който очевидно няма намерение да отстъпи поста си, (но знае как да крие истинските си планове), лаконично коментира не заявката, а отсъствието на Първанов като желание от страна на ръководството да приключи с „ритуалностите” и да се занимава с конкретните задачи за подготовката на партийния конгрес. А пък апаратния ход, с който Станишев даде възможност на партийните клики да запазят както лидерските си постове, така и парламентарните, с включването на точката в дневния ред на конгреса, показва, че той се е научил
как да лавира в своя полза в „гнездото на змиите”
Станишев безмилостно жегна Първанов и когато бившият президент се опита да хвърли вината за изборната загуба изцяло на него, припомняйки му между другото, че всички в БСП са наясно колко депутати са загубили с натрапения от тогаващния президент мажоритарен избор по време на последните парламентарни избори. Това само показва, че този, който си владее нервите е Станишев, докато Първанов губи контрол и прави грешка след грешка. От едната страна на барикадата е шефът на европейските социалисти (макар и временен), но със самочувствието на човек, който с един замах спечели битката срещу ACTA, а от другата страна е човекът, чието име всекидневно се
свързва с афери за помилване на убийци и наркотрафиканти,
както и че е бил чадър над Октопода. Отчетливо се вижда колко му е трудно на Първанов да прилага вродената си гъвкавост, когато зад гърба му вече не е авторитетната президентска институция, нито пък лидерския пост в БСП. Липсва подкрепата и на онези функционери, които му дадоха шанса да върви напред. Повечето от тях той моментално загърби, след като взе своето. Сега може да се опре единствено на тези, които също като него са обречени като рожби на статуквото. Лошата новина за Първанов е, че те също като него са достатъчно гъвкави и няма да се колебаят да го предадат, стига да им се гарантира запазването на техните лични позиции.
Истината е, че на червената олигархия са нужни нови маши, въпросът е доколко те могат да бъдат намерени точно в БСП. И дали сегашният разкол в левицата не е дирижиран от нея, за да си осигури бъдещето, чрез нови мимикрирали от редиците на партията формации. А на Столетницата да отредят лутащата се роля на ни риба ни рак, каквато има днес Синята коалиция.
Едно от посланията на Първанов е към олигархията и то е, че ако бъде подкрепен за лидер ще е готов за нови коалиционни компромиси. Ще кажем направо, много евтин трик на човек, който все още не разбира, че не е сред играчите, на които може да се разчита.
Хубаво е също така в дните, когато честваме кончината на Васил Левски, да припомним на тези, които спекулираха с него, думите му: „Ако спечеля, печели цял народ, ако изгубя - губя само мене си...”. Жалко е, когато политици като Първанов правят точно обратното -искат да оцелеят на гърба на данъкоплатците, без да са си мръднали пръста за тях, макар че им обещаваше най-малко да е техния социален президент.
