Бившият президент Георги Първанов искрено ни развесели с желанието си да ни върне във времето на последното десетилетие на миналия век, изваждайки куп скелети от гардероба в тв интервю вчера. Номерът с правителство в сянка, което той препоръча на съпартийците си, е най-малката глупост, която чухме. Не защото няма да се зарадваме, ако той го оглави. А защото този фарс не само сме го гледали в ония времена, но и знаем защо той бе изоставен още преди двадесет години. Малко ни е трудно да си представим също така в качеството си на какъв, след като толкова му е харесало да си пие ракийка с туршийка в дома си в столичния квартал „Красна поляна“, Първанов е решил отново да ни се представи като обитател на вече пустата боянска вила. Факт е, разбира се, че той отново е партиен член. Но е редови и дори само заради нескритите си амбиции да е отново лидер, това със сигурност ще му създаде големи проблеми в БСП. И той тепърва ще разбере, че в Столетницата няма връщане назад.
А какво да кажем за това, че
А какво да кажем за това, че
ще остане в историята като първия български президент с две имена –
едно за пред избирателите и друго – пред кукловодите на криминалния преход. Още отсега можем да кажем, че той ще се опита да яхне протестите срещу проучванията за шистов газ у нас. Но кой ще му повярва, след като навремето оглави протести срещу НАТО и в защита на режима на Милошевич, дори му написа писмо, а след това се извъртя на 180 градуса и бе един от първите, които подкрепиха членството ни в алианса. Няма да му припомняме как защитаваше възродителите (онези, които изгониха близо половин милион наши съграждани по времето на Тато) и дори бе кандидат за депутат от националистическия Общонароден комитет за защита на националните интереси. Изобщо няма да се спираме и на интригите, които въртеше като стратег на тройната коалиция, нито пък на задкулисните договорки в енергетиката в ущърб на националните ни интереси, от които най-виден е гьолът на АЕЦ „Белене”. Но ще се опитаме да разберем дали наистина той не се изживява като поредния Барон Мюнхаузен в нашата политика. Защото едно е да седиш в официалната ложа и да гледаш волейболен мач оттам, съвсем друго е това да става вкъщи.
Истината е, че Първанов с характерната за него демагогия се опитва да излъже преди всичко своите, като им се предлага с видимо болезнена натрапчивост. Първо казва, че бил поел навремето партията в труден момент, след това, че е готов отново да стори това, като „участва в състезанието на идеи и на политики” (нищо не значещи думи всъщност). След това дори развива пустословието по следния начин, едва ли не чертаейки пътя на вътрешнопартийната битка и представяйки я уж като „лидерска надпревара, състезание, конкуренция между платформи, идеи и качества”. Дори си позволява надменно да каже, че в такова състезание би могъл да участва. След което напълно в неговия мафиотски стил на тайни договорки
предлага сценарий, в който водещите лидери в БСП се събират, правят един отбор, излъчват единна платформа и с този екип се явяват на конгреса, за да не бъдел той форум на разделението.
Всъщност това, което казва, е, я да се съберем някъде на ракийка и салатка (а защо не и на лов), да си поделим партийната баница и да приведем в действия стария девиз „ние пак сме тук и пак сме същите”. Ама това, че избирателите в пет поредни избори казват, че не искат червено управление, включително и съвсем ясно му показаха на него, че не искат и протежето му за президент, това няма значение. Защото има кой да изпере пешкира, Ловецът е невинен, никога не е бил на лов за архар... Толкова е изтъркан този сценарий, че
предлага сценарий, в който водещите лидери в БСП се събират, правят един отбор, излъчват единна платформа и с този екип се явяват на конгреса, за да не бъдел той форум на разделението.
Всъщност това, което казва, е, я да се съберем някъде на ракийка и салатка (а защо не и на лов), да си поделим партийната баница и да приведем в действия стария девиз „ние пак сме тук и пак сме същите”. Ама това, че избирателите в пет поредни избори казват, че не искат червено управление, включително и съвсем ясно му показаха на него, че не искат и протежето му за президент, това няма значение. Защото има кой да изпере пешкира, Ловецът е невинен, никога не е бил на лов за архар... Толкова е изтъркан този сценарий, че
ефектът в лявото пространство ще е деморализиращ
Не случайно известният конституционалист и член на висшето партийно ръководство на БСП Георги Близнашки казва в прав текст, че евентуалното връщане на Първанов няма да доведе до „Нова ера” в БСП, защото той е един от създателите на сегашното партийно статукво, което задушава, по думите му, партията:
„Несъмнено неговото завръщане ще раздвижи духовете, но не съм аз човекът, който би издигнал неговата кандидатура. Той си има верни поддръжници, които ще го направят. Той не е визионер, а провалът на неговия проект АБВ е нагледно доказателство за ограничения хоризонт за неговото политическо мислене. Затова не мисля, че завръщането на Първанов обратно в БСП трябва да поражда някакви особени свръхочаквания сред поддръжниците на левицата. А освен всичко друго, смятам, че двамата със Станишев ще стигнат до взаимноизгоден за тях компромис, както неведнъж досега.”
Георги Близнашки е прав и за друго – човекът с харамийския псевдоним е нанесъл достатъчно вреди в качеството си на президент – като например раздаването на множество най-висши ордени за щяло и нещяло, с което е профанирал „системата на държавните отличия, а и постави под съмнение смисъла и значението на цялата ценностна йерархия в нашето общество” – че заради тях той тепърва
„Несъмнено неговото завръщане ще раздвижи духовете, но не съм аз човекът, който би издигнал неговата кандидатура. Той си има верни поддръжници, които ще го направят. Той не е визионер, а провалът на неговия проект АБВ е нагледно доказателство за ограничения хоризонт за неговото политическо мислене. Затова не мисля, че завръщането на Първанов обратно в БСП трябва да поражда някакви особени свръхочаквания сред поддръжниците на левицата. А освен всичко друго, смятам, че двамата със Станишев ще стигнат до взаимноизгоден за тях компромис, както неведнъж досега.”
Георги Близнашки е прав и за друго – човекът с харамийския псевдоним е нанесъл достатъчно вреди в качеството си на президент – като например раздаването на множество най-висши ордени за щяло и нещяло, с което е профанирал „системата на държавните отличия, а и постави под съмнение смисъла и значението на цялата ценностна йерархия в нашето общество” – че заради тях той тепърва
ще научава много истини за себе си, които други няма да му спестят
Убедени сме, че той вече си дава сметка за това, което го очаква. Защото другото обяснение на припрените му действия го праща в орбитата на Барона, а хващането за косите едва ли ще му донесе добър полет, по-скоро ще го срещне със съдебната система. Първият сигнал за това е неумелият му опит да обясни липсата на втори указ, с който да възложи изпълнението на пълномощия на вицето си Ангел Марин по време на втория мандат, с това, че първият му указ бил безсрочен. Не случайно над 60 народни представители от различни парламентарни групи, включително и независими, внесоха вчера искане да бъде разследвано това, меко казано, безхаберие на бившия държавен глава.
“Скандалните разкрития за помилване на убийци, наркотрафиканти, изнасилвачи и други престъпници създаде предпоставка за пръв път в историята на новата демократична българска държава
“Скандалните разкрития за помилване на убийци, наркотрафиканти, изнасилвачи и други престъпници създаде предпоставка за пръв път в историята на новата демократична българска държава
парламентът да провери чрез анкетна комисия работата на президентската институция
твърдят вносителите му. Не случайно вчера и Върховният административен съд обяви, че възнамерява да сезира Конституционния съд заради липсата на отделен указ, който да упълномощава Ангел Марин да помилва и да дава българско гражданство по време на втория му мандат. Ще припомним също, че искането на ВАС за наличието на указ бе отправено във връзка с отнемането от Марин на българското гражданство на Константин Циганов, който се смята за кръстник на руска престъпна групировка от близкото минало. Това никак не е случайно, защото името на бившия президент се свързва с атентатите на двама негови съветници, единият от които (Емил Кюлев) е бил спонсор на неговата кандидатпрезидентска кампания. Нееднократно името на Първанов е намесвано и във връзки с Октопода. Фактът, че той се опитва да прехвърли топката от болната на здравата глава, подсказва, че там тепърва ще има какво да научим. Нищо чудно „големият шлем”, с който нескопосно се хвалеше, да се окаже с окраските на мафията, която си имала държава.Всъщност през годините на президентстването си Първанов тайно съсипваше БСП, сега вече тръгва да го прави явно. Въпрос на време е всички да се убедят в това. На избирателите отдавна им е светнало, че с криминалния преход трябва веднъж завинаги да се приключи. Остава и в БСП да проумеят, че с машите на бившата Държавна сигурност няма как левицата да бъде истинска европейска партия. Имат, разбира се, право на избор. Повторението като фарс на събитията в техния партиен живот обаче ще е забавно и интригуващо не за кукловодите, а единствено за лекарите, грижещи се за душевното здраве.
