Досиета за скриване

Скандалите, които съпътстват поредната порция обявени агенти от Комисията за досиетата, започват да придобиват водевилни отенъци. Тези, които изтъкваха, че се гордеят от службата си за родината като агенти (но преди да ги разкрият си траеха), сега са решили отново да се потопят дълбоко, използвайки мнозинството си в Конституционния съд. Заради висящо дело, заведено от Стоян Сталев ­ бивш посланик в Германия и Турция и министър на външните работи в служебното правителство на Софиянски, обявен като бивш агент на тайните служби, тричленен състав на ВАС е поискал от Конституционния съд (КС) да отмени чл. 25, т. 3 от Закона за досиетата, според която „наличието на документи от ръководилия го щатен или нещатен служител, както и наличие на данни за лицето в справочните масиви (регистрационни дневници и картотеки), протоколи за унищожаване или други информационни носители, въпреки че не изхождат от лицето, са достатъчни, за обявяването на неговата принадлежност към ДС.” Това са всъщност придобилите популярност „картончета”, удостоверяващи реалната им принадлежност към ДС. Конституционният съд е допуснал на 2 февруари делото да се гледа по същество.

Без да коментираме само ще отбележим, че същият състав на ВАС има решение по идентичен на този на Сталев казус, но то

е в полза на Комисията по досиетата

 и с противоположни на новите є доводи юридически аргументи. Те са отхвърлили (15.11.2011) подобна жалба на Красимир Парашкевов против решение на комисията, с което той е обявен за сътрудник. Лицето е проверено като началник-сектор в Министерството на отбраната в периода 2007-2008 г. и е огласено през януари 2011 г. като агент "Иво" на Трето управление на ДС от 1988 г.

Прави впечатление също, че Сталев, който през 1990 г. е и съветник на

президента Желю Желев и беше разкрит като сътрудник на ДС още през 2008 г. в качеството му на министър на външните работи в служебното правителство на Стефан Софиянски, тогава не се е възползвал от предвидената от закона съдебна защита, а го е направил едва през 2011 г., след повторното му огласяване.

Шефът на Комисията Евтим Костадинов вече съобщи, че подготвят свое становище. По делото в КС освен комисията конституционните съдии са допуснали като заинтересувани страни Народното събрание, президентът, Министерският съвет, министърът на вътрешните работи, ВАС, главният прокурор и Българският хелзинкски комитет. В 7-дневен срок от 2 февруари т. г. те трябва да изпратят писмени становища в съда.

Откакто комисията съществува, тя няма загубено дело. Но сега за първи път след приемането на закона през декември 2006 г. с огромно мнозинство (и по време на тройната коалиция), той е атакуван на такова високо ниво. (През 2010 г. беше направен опит за бламиране на закона за досиетата пред КС чрез омбудсмана, по това време Гиньо Ганев. След заседание на неговия консултативен съвет, включващ и бивши конституционни съдии, искането e било отхвърлено като неоснователно.)

Затова сега, след като това дело вече е допуснато, залогът е голям, защото до голяма степен ще се обезсмисли самият закон и процесът на декомунизация чрез разкриването на архивите на бившата ДС ще бъде блокиран. Атаката се осъществява и в момент, когато предстои

обявяването на агентите на ДС сред кредитните милионери

Битката за разкриването или скриването на агентите се води от зората на демокрацията. За първи път този въпрос е поставен на Кръглата маса през 1990 г. на тогавашния вътрешен министър Атанас Семерджиев, който става известен и с унищожението на хиляди досиета. Първите разкрити досиета скандализират с подбора си още през Великото народно събрание, като оставят съмнения за дирижирана десница, тъй като повечето агенти се оказват нейни лидери. През 1997 г., когато пък десницата имаше пълно мнозинство, създадената от нея комисия „Бонев” скри по нареждане на премиера Иван Костов мнозина десни депутати, подлежащи на разкриване, някои с хватката „реактивиране”. Вторият удар бе нанесен от Конституционния съд, който отмени три разпоредби, като с първите две от кръга на проверяваните лица са
извадени президентът и съставът на самия Конституционен съд.
(10 г. по-късно се оказва, че трима от съдиите са били агенти на ДС.) Третият текст забрани огласяването на тези, които са само с картончета. Тук е много важно да се отбележи, че КС не е разгледал причините за оставането на агенти само с картончета. А това е свързано с незаконното унищожаване на досиета по времето на Семерджиев. Не само заради юридическата страна този въпрос подлежи да бъде разгледан. Той има и морална стойност, защото не е справедливо да се крие от обществото репресивният апарат на тоталитарната комунистическа държава. Оставяме настрана въпроса защо на едни са им били унищожени делата, а на други не и
дали не са валидни същите мотиви и за днешните действия
за новото им скриване. Няма да се спираме и на отдавна битуващите съмнения, че нищо не е унищожено всъщност, защото копия на целия архив се пазели на различни места и от различни хора...

Не трябва да има съмнения, че това дело е част от битката за оцеляването на Октопода и реанимирането на криминалния преход. Ако отново се запазят в тайна от обществеността архиви на бившата ДС, ще бъдат скрити близо 70% от агентите, повечето заемащи отговорни длъжности и днес).Отзоваването на посланици, разкрити като част от бившия репресивен апарат, и катарзисът сред висшия клир са само част от полезните за демократичното развитие на страната ни факти, дължащи се на закона. Не можем да не отбележим и скандалното разкриване на бившия президент като агент, тъй като то има добър ефект вече при подбора на кадри. Със сигурност ще помогне и за прочистването на самата БСП от зависими хора и ще отвори пътя на младите към нейната промяна.

Съвсем естествено възниква въпросът след като са минали толкова години и вече има достатъчно хора, които със сигурност не са зависими, а и те самите слабо се интересуват от тази тема, защо се вдига толкова много шум. Отговорът не се свежда само до това, че трябва да се отрежат пипалата на Октопода, а е в това, че няма начин да се върви напред, ако тази страница се затвори, без да бъде прочетена докрай. Освен това няма да скрием, че и това не е достатъчно, защото заради шума около досиетата не е разнищено как и защо е била създадена репресивната машина, кои са тези, които са я наложили и кои са изпълнителите на нейните повели.