Скандално помилваният по време на президентстването на Георги Първанов ромски бос Цветелин Кънчев-Дон Цеци прибави ново разкритие за задкулисните афери на бившия държавен глава, като съобщи за тайна договорка между двамата - срещу ромски вот за избирането му за държавен глава той да не влезе в затвора. Първанов обаче не изпълнил обещанието си въпреки гласовете, които получил, и Кънчев трябвало да влезе зад решетките. Тези разкрития може и да не са достоверни, но те са показателни за паралелния свят и неговите задкулисни играчи. В духа на това задкулисие, родило Октопода, човекът, който ще остане в историята като първия български президент с две имена, се опитва да се върне отново в политическата игра, като измести лидера на БСП Сергей Станишев от поста му. Номерът, който прилага, е упорито да избягва среща лице в лице с него. Тази тактика на мишкуване му е добре позната, тя го направи държавен глава през 2001 г.,
след като избяга от пряк двубой с тогавашния президент Петър Стоянов,
но пусна мюре, което му осигури избора. После, вече като президент, Първанов неведнъж се е крил в сянка и е дърпал конците както на свои, така и на политици от други партии. Днес той умишлено проваля всяка директна среща между двамата, но не пропуска участието си в нея, макар и косвено. Така се случи преди десетина дни, когато скандално не отиде на националния партиен съвет, нагнети с това напрежение по върховете на БСП и за капак изпрати писмо, за да им покаже, че само той може да превърне Столетницата в управляваща партия на следващите избори. В понеделник (27.2.) пък се опита да бламира посещение на Станишев в Перник. Местен лидер заяви, че ще постави знак STOP пред с. Ковачевци, където дни преди това Първанов си възстанови партийното членство. И на срещата с актива в Перник уж бившият президент щеше да дойде, но пак не се появи. Не е трудно да се досети всеки
какво се крие в саботажния партизански прийом
- нанасяш удар, предизвикваш скандал и се скриваш отново в землянката си в гората. Всеки път Станишев търпи загуби и авторитетът му се поставя под съмнение, в същото време Първанов се представя за жертва на една малка група червена върхушка и предизвиква с това гнева на редовите партийци. Целта е до конгреса гневът им да бъде консолидиран и на него всички като един да се вдигнат на бунт и пометат загубилия пет поредни избори Станишев.
Първанов също е започнал свои обиколки из страната. Но Станишев не плете интриги и бившият държавен глава очаква от тях само дивиденти.
Беше във Варна, след дни ще бъде в Бургас, Сливен и Ямбол. Само че още първата му среща, състояла се точно на 4 февруари (ден паметен за десницата, но не и за левицата заради официалното абдикиране от властта) се видя, че е провал, подобен на опита му да създаде движението Алтернатива за българското възраждане. Няколко дни по-късно се сгромоляса и шумната пресконференция, която трябваше да го оневини за помилванията и опрощаването на дългове от неговото вице. Със сигурност ще се провали и в предстоящата обиколка. С просто око се вижда, че
Ловецът не може да отстреля дивеча,
Защото този път няма кой да му го нагласи на мушка. Малкото висшестоящи фенове на Първанов са кресливи, но техните думи нямат стойност, защото също като него са компрометирани. Една от целите на този шум е да бъде принуден Станишев двамата да седнат на една маса и се разберат, като решат както за лидерския пост, така и за останалите важни партийни позиции. Обикновените социалисти образно представиха в Перник ситуацията между двамата, като казаха, че партията им е в положението на
онова магаре, което сложили между две абсолютно еднакви купи сено,
а то умряло от глад, защото не могло да избере от коя да яде. Дори за да има мир лансираха помежду си и идеята да се запише в устава постът почетен председател и двамата да седнат да се разберат поне за това.
Истината е, че Първанов си дава сметка, че между него и Станишев дистанцията става все по-голяма – единият е лидер на ПЕС, другият компрометиран бивш доносник на комунистическите тайни служби, който не може да не отчита, че шефът на немската комисия по досиетата скоро ще стане държавен глава на Германия
и сам по себе си този факт отрязва пътя на Първанов към реванш. Не случайно Станишев тънко го иронизира в Перник със следната уж обща фраза: „Най-важно е БСП да не губи лице”. Но тази ирония е точно насочена към отдавна плюлия си на физиономията в морално отношение Първанов. Със сигурност той ще се опита за последно да накара лидера, който преди десет години сам постави на този пост, да играе по свирката му. Ако Станишев обаче не се
поддаде, бившият държавен глава ще
опита да се измъкне от предизвестения провал
като лансира свой човек да се бори на конгреса за поста на Станишев. Въпросът е дали някой ще се навие да опере пешкира вместо Първанов.
Освен това Станишев умело си играе на котка и мишка с него, като не разкрива козовете, които държи. Но ненатрапчиво работи и в посока да лиши Първанов от възможността да се измъкне чрез подставено лице, като взима в свои ръце инициативата в лансирането на младите.
В Перник лидерът на БСП отбеляза този си стремеж. По думите му драма за лидерския пост няма и конкуренцията на личности не е страшна. "Много по-важна обаче е конкуренцията на идеи", коментира Станишев с ясното съзнание, че човекът с харамийския псевдоним каквато и идея да лансира, тя неизбежно ще бъде затъмнена от всекидневните разкрития за негови афери, които обществото няма как да преглътне, а още по-малко жертвите на помилваните по негово време десетки убийци. И пак на същата сбирка сякаш между другото Станишев казва, че „основният им конкурент трудно би могъл да бъде преборен с авторитарни личности, затова БСП щяла да опита с тези за развитие на България”.
Станишев готви и
класически за бивша комунистическа партия удар,
като представи Първанов за вътрешнопартиен враг, който се опитва да разцепи БСП в полза на управляващото мнозинство. Знаем от историята на соца как са свършвали нарочените за подобни врагове. Затова ловецът мишкува и все търси друг, за да го изправи на амбразурата. Вижда се, че ресурсът му намалява с всеки изминал ден. Никак не е учудващо, така се получава винаги, когато действията пред обществото на Първанов са били да хвърля всекидневно прах от обещания, а в същото време задкулисно е обслужвал кукловодите. Все още не се знае какви са истинските мотиви за помилванията на убийци, но е ясно, че не току-така бяха застреляни двама влиятелни президентски съветници.
Има съмнения и че тези пуснати на свобода убийци са пипалата на Октопода, които в подходящия момент трябва да се отблагодарят на своите патрони. И създадат необходимия хаос, който да запази тяхното статукво.
