Общо показвания

сряда, 8 февруари 2012 г.

Командирски кроежи

Лидерът на ДСБ Иван Костов се опитва да подложи динена кора на новия президент Росен Плевнелиев още в началото на мандата му. След заседание на партийното ръководство в понеделник (6.2.) той предложи държавният глава да свика Консултативния съвет по национална сигурност, който да обсъди въпросите на енергийната сигурност на страната и да ги постави в центъра на вниманието на всички отговорни за българската политика институции. Според Костов това щяло да има силно въздействие върху външната и вътрешната ни политика и те оттук нататък щели да се водят в условията на засилване енергийната независимост като съществена част от националната сигурност на страната. Като основен аргумент бившият премиер изтъкна намаляването на доставките на газ с близо 30% от страна на Русия през последните дни, както и скока на цената му на световните борси заради повишеното потребление. Малко по-късно той изплю камъчето като каза, че до 30 март т. г. предстои да се вземе окончателното решение дали да се изгради АЕЦ „Белене”. Очевидната цел на бившия преподавател по марксистка политикономия е да вкара държавния глава  в условията на

ескалиращо противоборство с Русия

Втората, но не по-маловажна цел на Командира, е да спечели максимум лично за себе си дивиденти в икономически и политически план.
Нищо ново под слънцето, ще възкликнем обаче ние. Действително той, освен с поредната интрига, не ни изненадва с нищо ново, което да предизвика държавният глава да изпълни правомощията си, като свика въпросния консултативен съвет. Първо, на този етап газова криза от мащаба на онази през 1999 г. няма. Второ, (което е по-съществено), президентът Плевнелиев нееднократно е заявил като свой приоритет енергийната сигурност на страната ни. Подчерта го във встъпителната си реч, заяви го и на държавния секретар Хилари Клинтън в неделя.
За да не бъдем голословни и за да не даваме възможност и някой друг политик да последва популизма на Костов, ще повторим казаното от президента Плевнелиев от парламентарната трибуна:
„В българската енергийна политика е нужен нов подход - прагматичен подход, основан на енергийната ефективност, независимост и либерализация. Това са приоритетите, които са водещи при взимането на решение, а не проектите. Моята цел е енергийно ефективна, зелена България. България, която не зависи от волята на един или друг доставчик, а независимостта се поражда от конкуренцията и правото на избор.” Абсолютно в същото Плевнелиев е уверил и г-жа Клинтън, като й е казал, че ще спазва тези три приоритета. Държавният глава е посочил и мястото, в което те ще бъдат развити - Национална програма за развитие 2020. Там специално внимание ще се обърне на енергийната ефективност. Плевнелиев казва и как това ще стане: „Аз ще отворя вратите на президентството за всички, които имат какво да кажат. Още в първия месец ще заработят 5 съвета. Те ще имат ясни и подготвени програми. Ние искаме да бъдем максимално прозрачни към българските граждани. Поканили сме неправителствени организации, гражданска квота, профсъюзи, работодателски организации, министрите ще бъдат там, ще бъдат там представители на академичната общност, на университетите, всеки, който има какво да каже по националните приоритети или по темите, които се зададат. Ще има ясен регламент за действия, за да не се превърне в говорилня, и ще го излъчваме в интернет, за да може българите да видят какъв е дневният ред и какви решения се предлагат по него.”
Не на последно място този подход ще сложи край на задкулисието, което доведе инициативите в енергийната област на бившия президент Георги Първанов до злополучния „Голям Шлем” и

 гьола в АЕЦ „Белене”

Тоест, избирайки да води нов тип политика, с европейски маниери, Плевнелиев се кани да оправдае очакванията на българите (в този труден за всички кризисен период) да обединява, а не да разделя, да помага за стабилизирането на страната, а не за нейната дестабилизация. Нещо повече, неговата цел е и по-голяма – да надгражда вече постигнатото.
Точно това очевидно Костов не иска да се случи. А да се продължи традицията на тесния формат от партийни лидери, заинтересовани министри и шефове на тайни служби. От такава тайнственост никой няма полза вече. Тя би върнала управляващите в лоното на Октопода и неговите кукловоди. Откровеният подход е този, който печели. Например само преди два дни се видя колко е въздействащ той, когато след срещата с държавния секретар премиерът Бойко Борисов съвсем откровено каза "българската природа, екологията и оставането на природата на страната за бъдещите поколения е на първо място, едва след това са финансово-икономическите ползи".
Не можем да си представим Георги Първанов да каже такова нещо за АЕЦ „Белене” в присъствието на Владимир Путин...
Това е, което очакват българите, това е подходът, който веднъж завинаги ще приключи криминалния преход. А Костов се опитва да върне назад във времето новия държавен глава.
Тази хватка не е прилагана за първи път от Костов. Няма нужда да се връщаме във времената от неговото премиерстване, за да видим, че той не си е мръднал пръста, за да осъществи тази енергийна сигурност на страната ни, за която днес говори. Няма да споменаваме прочутите приватизационни сделки, които направиха страната ни още

по-зависима от бившия Голям брат

Едва ли и американските ни партньори от НАТО не са наясно какво действително цели Костов със сегашната офанзива за започване на проучвания за шистов газ. Те виждат и как в продължение на повече от година в пленарната зала Командира се заиграва с БСП, които бяха на път да загробят енергийно страната ни за стотици години. Разбира се, едва ли има някой против това да се състои широка дискусия и на нея да се вземат онези дългосрочни решения, които ще покажат на света, че у нас има национална общност и стремеж към независимост. Както вече обяснихме, президентът Плевнелиев вече е посочил и мястото, където това може да се случи.
Така че изводът, който можем да направим за последните ходове на Командира, е, че те няма да могат да накарат държавният глава да бъде подведен от тях и да вземе грешно решение. Действията на лидера на ДСБ обаче показват, че червено-синята мъгла едва ли ще спре подмолното рушене на всичко, което пречи на личното оцеляване на всички, облажили се в тази мътилка и неискащи да пуснат кокала.