Неуспялата кандидат-президентка Меглена Кунева, вместо да си затрае и скрие вдън земя, след като бе изобличена от своите, че не си е мръднала пръста като еврокомисар, защитаващ правата на потребителите, срещу скандалното споразумение ACTA, обсъждано в Еврокомисията, реши да отвърне на удара по един безпрецедентен, но характерен за политици като нея начин. Чрез страницата си във Facebook с нелеп сардоничен стил се опита да отговори на всички обвинения, отправени към нея през последните дни: „Реставрирам тройната коалиция, открадвам партията на Слави Бинев и се подписвам под АСТА според хора, с които се наложи да работя в част от кампанията ми за президент. Очаквам утре да прочета с колко деца закусвам сутрин. Очевидно генерирането на енергия в нашето сдружение уплаши бъдещите коалиционни партньори – ГЕРБ и БСП - и фабриката за компромати заработи отново с пълна сила. Явно така ще бъде след всяко социологическо проучване, посещение в страната или пресконференция на лицата на „България на гражданите”. Нищо ново, просто проява на лош политически вкус.”
Груба, но обяснима грешка от нейна страна да обвини всички за своите действия, явни и тайни. Но така се получава винаги, когато правиш с чужда пита помен и „забравяш” не само какви си ги вършил, но най-вече загърбваш тези, които са ти помагали в политическата кариера. Неблагодарността е тази, която рано или късно се наказва. Още повече че тези, които е излъгала, отдавна са повече от тези, които в действителност я подкрепят. Можем да припомним много такива случаи – от Габонската афера, през срамното участие в закриването на блокове в АЕЦ „Козлодуй”, менторското й поведение като еврокомисар (нямащо нищо общо с това, че преди всичко е български гражданин), подлъгването на избирателите на последните избори за депутати за Европарламента, (когато впоследствие тя отстъпи мястото си на друг), преминем и през кампанията й като кандидат-президент (силно подкрепяна от бивши царисти, които тя тутакси забрави в момента, в който реши да прави собствено движение) и стигнем до последните й лицемерни изцепки против ACTA, когато безцеремонно се опита да яхне гражданския протест за свои политически цели. Всъщност това, което е очевидно, е че тя
няма морални задръжки
И че е готова на всичко, за да осъществи своя реванш. Не се учудваме, защото тя не е сама в това. Като нея са и бившият президент Георги Първанов, който е готов да загроби партията си, за да се върне в играта. Същото прави и Иван Костов, който по времето, когато бе партиен лидер и премиер, имаше подкрепата на 2 500 000 избиратели, а днес са не повече от 60 000. Логичният въпрос, който възниква, е защо тези политици го правят, след като за всички е ясно, че са се превърнали в маргинали и нямат шанса да получат одобрението на избирателите, сърбали попарата им през всичките тези години. Отговорът е повече от ясен – кукловодите на криминалния преход всекидневно губят позиции и за да се спасят от заслуженото възмездие, се опитват чрез своите изпитани маши да върнат статуквото, осигурило им охолен живот на гърба на данъкоплатците.
Изобщо не се учудваме на факта, че
Мадам Yes си изпусна нервите
и изявлението й в Мрежата бе пропито с толкова злоба, която тя иначе винаги се е стремяла да прикрива. По същия начин само преди седмица разкритият в опити за тайни договорки Иван Костов, изпаднал в бяс и не знаещ какво да каже за свое оправдание, шест пъти употреби думата „лъжец” от парламентарната трибуна срещу човека, за когото преди това казваше, че е първият вътрешен министър, сложил главата си в торбата заради битката с Октопода.
В анализа например на Института за модерна политика, ръководен от бивши царисти, се подчертава безпристрастно, че „преговорите по ACTA се водят от Европейската комисия в периода 2007-2010 г. по безпрецедентно непрозрачен начин.”
В този период Меглена Кунева беше комисар за правата на потребителите, в т.ч. на интернет потребителите и според ИМП е подкрепяла позицията на Европейската комисия за приемане на ACTA. И авторите му обвиняват Кунева, че тя
не е предприела нищо
за да информира българските граждани за опасностите, които споразумението съдържа. Но вместо да си признае това свое нищоправене, тя се опитва да прехвърли вината другаде. С което на практика си вкарва автогол, защото тя не отговаря на съществения за българските интернет потребители въпрос, че може грубо да им бъде нарушено основното право в демократичния свят - свободно да общуват помежду си.
Двойният стандарт на провалилата се кандидат-президентка си личи и в очевидно демагогското й твърдение, че "интернет е свободно пространство и трябва да остане такова. Всички действия, които могат да доведат до увреждане на фундаментални човешки права и свободи, трябва да бъдат изключително внимателно обмисляни, за да не се допусне това".
Известно е, че тази й двойнственост не е от вчера. Знае се, че преди десети ноември тя предпочиташе да е Пръмова (заради известния по онова време комунистически функционер, чиято снаха беше и продължава да бъде), но след промените стана отново Кунева (заради репресираните от режима нейни близки).
Разбираемо е и нейното невъздържано изказване. Тя не може да не си дава сметка, че младите избиратели, към които бе насочила посланията си, след аферата й с ACTA вече са я отписали
и каквото и да каже оттук нататък, няма как да ги накара да гласуват за нея на следващите избори. Увисват и всички нейни призиви за свобода и демократичност. Нейната болезнена реакция всъщност се обяснява с червения картон, който оттук нататък ще й бъде показван при всеки опит да се представя цялата в бяло.
Това обаче, с което ще се съгласим, е признанието й, че никога не е участвала и не е имала отношение. Защото като еврокомисар това бе главната й задача - да не участва и да няма отношение нито в енергийните афери (които по-късно се превърнаха в „голям шлем” за нейните патрони), нито в намалените субсидии за селското стопанство, нито в грандоманските изисквания за животновъдните ферми и мандрите... Или както пише един развеселен от словоблудството й интернет потребител: „Пръмова е вода ненапита! БПЦ ще я канонизира приживе!”
По този повод ще допълним, че вчера Мадам Yes ни изненада, като призна, че е казвала и "No". Но няма как да й повярваме, че е казала "Nо", та тя отговаряше с „Yеs” още преди да са я питали.
