Без да влизат във видим конфликт помежду си, лидерите на СДС и ДСБ Мартин Димитров и Иван Костов започнаха да водят самостоятелни политики, превръщайки Синята коалиция в мним параван за тяхната общност. Това си личи най-вече в действията им в Народното събрание през новия политически сезон. Например от парламентарната трибуна депутатът Лъчезар Тошев прочете вчера обща декларация на Синята коалиция за почитане на жертвите от тоталитарния комунистически режим, но на тържеството пред мемориала на жертвите пред НДК в столицата, където бе и държавният глава Росен Плевнелиев, присъстваше само синият лидер. По същото време Командира (мощно подкрепен и от заместничката си Екатерина Михайлова) заедно с червените Ангел Найденов и Михаил Миков бурно настояваше в пленарната зала да бъде съставена анкетна комисия, която да разследва действията на вътрешното министерство по случая с отвлечената и убита Мирослава от Перник. Нещо повече - лично Костов настоя тази комисия да бъде съставена на паритетен принцип, за да не може управляващото мнозинство да доминира в нея. Неговата съпартийка Михайлова дори обясни, че това трябвало да се случи, защото
по времето на тройната коалиция се действало така,
както сега ГЕРБ настоявала, и затова нито една от анкетните комисии не си била свършила работата както трябва. Тази обосновка на Михайлова разкрива защо червените например не са вносители на подобно искане, а използват ДСБ като маши, за да не бъдат обвинени от герберите, че те така са действали по време на тяхното управление.
Също така можеше и да се учудим на хъса, с който бившият преподавател по марксистка политикономия напада човека, в чиято безкористност доскоро се кълнеше и убеждаваше публично всички, че Цветан Цветанов бил единственият вътрешен министър, който реално правел нещо в борбата с престъпността и дори си сложил главата в торбата, а днес вече го смята за престъпник и подозира партията му в съучастничество в опитите да се прикрие неговата дейност. Но как да се учудим, след като добре познаваме двойствеността на Командира.
Едва ли обаче той не си дава сметка, че това (продължаващо повече от година сътрудничество с БСП) доведе до съкрушителното поражение на десницата на последните избори за президент и местна власт миналата есен. Няма да навлизаме в подробности защо то продължава въпреки плачевния резултат. Можем обаче набързо да направим няколко извода по този повод. Най-същественият от тях е
Също така можеше и да се учудим на хъса, с който бившият преподавател по марксистка политикономия напада човека, в чиято безкористност доскоро се кълнеше и убеждаваше публично всички, че Цветан Цветанов бил единственият вътрешен министър, който реално правел нещо в борбата с престъпността и дори си сложил главата в торбата, а днес вече го смята за престъпник и подозира партията му в съучастничество в опитите да се прикрие неговата дейност. Но как да се учудим, след като добре познаваме двойствеността на Командира.
Едва ли обаче той не си дава сметка, че това (продължаващо повече от година сътрудничество с БСП) доведе до съкрушителното поражение на десницата на последните избори за президент и местна власт миналата есен. Няма да навлизаме в подробности защо то продължава въпреки плачевния резултат. Можем обаче набързо да направим няколко извода по този повод. Най-същественият от тях е
подозрението за зависимости на Командира
създадени още в годините на тоталитарния режим. Защото мястото на един десен лидер в деня, в който се чества избиването на интелектуалния елит на Третото българско царство, бе не в пленарната зала, а пред мемориала, построен в тяхна чест. Но няма да открием топлата вода, като кажем, че Костов никога не участва в такива мероприятия. Той винаги е странял и от срещи с жертвите на бившия режим. И едва ли ще застане някога лице в лице с тях, както днес го направи новият български президент Росен Плевнелиев. Убедени сме, че и никога няма да каже тези думи на признателност към жертвите, които вчера каза държавният глава.
Отсъствието на лидера на ДСБ и присъствието на Мартин Димитров на това събитие е само една брънка
Отсъствието на лидера на ДСБ и присъствието на Мартин Димитров на това събитие е само една брънка
от разделителната линия между командирската партия
и сините. Достатъчно е да се направи преглед на участвалите в комплота срещу вътрешния министър вчера в пленарната зала, за да се види, че в дебата не участваха представители на СДС. Още когато миналата седмица се събираше подписката за създаване на анкетната комисия, се видя, че са се подписали само петимата депутати на Костов. И в нея не участват сините. Очевидно е, че на „Раковски” 134 са започнали да си дават сметка защо са загубили доверието на избирателите и ако не вземат бързи мерки да се поправят, рискуват да останат извън борда на политическия живот.
Ще отбележим и още нещо: СДС и ДСБ не можаха да изградят обща позиция за изслушване на министрите, които могат да обяснят как се е стигнало до подписването в Япония на споразумението ACTA, поставящо под съмнение свободните комуникации в интернет. И тук
двете партии са на противоположни позицииСините не искат подписът под документа да бъде оттеглен, докато ДСБ искат разследване. Ако трябва да бъдем откровени – разликата е в степента на популизъм. Защото и едното, и другото са безсмислени, тъй като се знае, че всяко едно споразумение от такъв характер трябва да мине през Народното събрание, което да го валидира. Ясно е отсега, че то няма да мине. Което означава, че пушилката е единствено за да се създава впечатление в обществото, че управляващите са сгазили лука. Все пак не може да не отбележим и разликата в методите на двете партии. Като иска управляващите да бъдат разследвани за ACTA
Ще отбележим и още нещо: СДС и ДСБ не можаха да изградят обща позиция за изслушване на министрите, които могат да обяснят как се е стигнало до подписването в Япония на споразумението ACTA, поставящо под съмнение свободните комуникации в интернет. И тук
двете партии са на противоположни позицииСините не искат подписът под документа да бъде оттеглен, докато ДСБ искат разследване. Ако трябва да бъдем откровени – разликата е в степента на популизъм. Защото и едното, и другото са безсмислени, тъй като се знае, че всяко едно споразумение от такъв характер трябва да мине през Народното събрание, което да го валидира. Ясно е отсега, че то няма да мине. Което означава, че пушилката е единствено за да се създава впечатление в обществото, че управляващите са сгазили лука. Все пак не може да не отбележим и разликата в методите на двете партии. Като иска управляващите да бъдат разследвани за ACTA
ДСБ влиза в същия конфронтационен режим
който по нищо не ги отличава от БСП. Докато сините смятат, че по-добрата политика е разумното критикуване и даването на алтернативни предложения, както бе в случая с фискалния пакт.
Но най-фрапиращо е разграничението между СДС и ДСБ по линия на Октопода. Още по време на арестуването на Алексей Петров сините остро реагираха на свързването им с активно участващите в процеса Иван Костов (по време на ареста шеф на комисията „Антимафия”) и о.р. ген. Атанас Атанасов, назначил бившата барета в контраразузнаването. Сегашният лидер на СДС не иска да трупа негативите от тези зависимости на някогашните седесари. Същевременно той много добре си дава сметка колко повратливи са Костов и Атанасов и как с лекота ще се отметнат, ако палачинката се обърне. Както всъщност много пъти са го правили. Задкулисните ходове на Костов винаги са били в негова полза и в ущърб на онези, които го подкрепят По всичко личи, че в СДС най-после са си дали сметка колко безполезно е било съществуването на Синята коалиция. И сега се опитват да се измъкнат от нея. Костов пък се опитва да я запази, като рекетира Мартин с евентуално сътрудничество между ДСБ и движението на неуспялата кандидат-президентка Меглена Кунева. Командира разчита, че в крайна сметка Мартин отново ще му полегне и Костов пак ще дърпа конците. Сините обаче са решили друго. Те укрепват вътрешно партията си и се готвят за самостоятелно явяване на следващите избори. Как това ще се случи без шумен развод и последвала война между двете партии, не е много ясно. Истината е, че колкото по-бързо стане, толкова по-добре за СДС и тяхното евентуално бъдещо участие в управлението на страната.
Но най-фрапиращо е разграничението между СДС и ДСБ по линия на Октопода. Още по време на арестуването на Алексей Петров сините остро реагираха на свързването им с активно участващите в процеса Иван Костов (по време на ареста шеф на комисията „Антимафия”) и о.р. ген. Атанас Атанасов, назначил бившата барета в контраразузнаването. Сегашният лидер на СДС не иска да трупа негативите от тези зависимости на някогашните седесари. Същевременно той много добре си дава сметка колко повратливи са Костов и Атанасов и как с лекота ще се отметнат, ако палачинката се обърне. Както всъщност много пъти са го правили. Задкулисните ходове на Костов винаги са били в негова полза и в ущърб на онези, които го подкрепят По всичко личи, че в СДС най-после са си дали сметка колко безполезно е било съществуването на Синята коалиция. И сега се опитват да се измъкнат от нея. Костов пък се опитва да я запази, като рекетира Мартин с евентуално сътрудничество между ДСБ и движението на неуспялата кандидат-президентка Меглена Кунева. Командира разчита, че в крайна сметка Мартин отново ще му полегне и Костов пак ще дърпа конците. Сините обаче са решили друго. Те укрепват вътрешно партията си и се готвят за самостоятелно явяване на следващите избори. Как това ще се случи без шумен развод и последвала война между двете партии, не е много ясно. Истината е, че колкото по-бързо стане, толкова по-добре за СДС и тяхното евентуално бъдещо участие в управлението на страната.
