Мнозина може би са забравили, но през не толкова далечната 2005 г., когато се водеха преговори за създаването на новия кабинет, Меглена Кунева без капка съмнение се обяви в подкрепа на участието на червените в правителството. Аргументите й бяха, че БСП е най-добре представената парламентарна сила и тя самата високо ценяла усилията им в предприсъединителния процес. Тези изявления тя прави, след като Столетницата не е успяла с мандата за съставяне на правителство, а тя самата е министър по евроинтеграцията в оставка. Ако днес бъде попитана защо е била толкова благосклонна към БСП по онова време и почти безразлична към десницата, тя със сигурност ще отговори, че такива са били реалностите и е трябвало да се съобрази с тях. Притеснителното в един такъв на пръв поглед прагматичен отговор (или както тя самата казва, че в случая е трябвало да се освободи от емоциите) е, че
той е нагледен пример за склонността й към колаборации.
Тази нейна гъвкавост, особено изпъкваща през последните дни, когато с най-различни хватки се опитва да се оневини за участието й в създаването на ACTA, очевидно е високо ценена и днес в средите на кукловодите, които мислят за бъдещо коалиционно правителство, което да им върне разклатеното статукво. Не случайно бившият президент Георги Първанов в писмото си до съботния пленум на БСП пита съпартийците си „какви биха били границите на управленските компромиси при евентуално лявоцентристко коалиционно управление, които трябва да се дискутират предварително, а не постфактум?”. Не е нужно Първанов да посочва формацията на Кунева „България на гражданите” като евентуален техен партньор, защото заиграването му с бившата еврокомисарка не е от вчера. Особено ярко бе през лятото на миналата година, когато червените много се колебаеха да посочат Ивайло Калфин за техен кандидат-президент, защото още тогава социолози предричаха загубата му, дори твърдяха, че той няма да стигне до балотаж. Разбира се, това беше и част от играта на Първанов да подготви връщането си на партийния връх. По-същественото е, че в осъществяването на сценария „Кунева – червен кандидат за президент”, още преди конгреса на БСП на 23 юли миналата година червени емисари обикаляли една по една видните фигури на партията с подготвен ход - на форума Стефан Данаилов да стане, да дръпне едно пламенно слово и да предложи бившата еврокомисарка като единствения спасителен вариант, с който БСП може да отиде на балотаж, а сам да й стане вицепрезидент. Точно тази легенда мотивирала Ламбо преди това дебело да подчертае, че не желае да е кандидат за държавен глава.
Това, че тогава този план не проработи, не означава, че той още не е валиден – този път за парламентарните избори.
Двете писти, по които тогава играха двата отбора
на Столетницата, бяха всъщност проверка на възможностите за бъдещо съвместно управление. А събраните от Кунева близо половин милион гласове със сигурност са стимулирали кукловодите да организират създаването от нея на уж гражданско сдружение, но всъщност поредната партия менте, която да бъде патерица на червените в бъдещо управление.
Този отечественофронтовски подход е бил винаги в основата на оцеляването на БСП през годините и стъпка, разбира се, в овладяването на цялата власт, както се случи по време на тройната коалиция. Само че едно е, когато си на власт да диктуваш правилата на играта, съвсем друго е и почти невъзможно това да става, когато си в опозиция. Борбата за власт в БСП тепърва ще се разгаря и срамните сцени предстоят. Що се отнася до „България на гражданите”, сдружението е пред провал, както се случи и с друго начинание на Ловеца с харамийския псевдоним – „Алтернатива за българското възраждане”. Накрая ще излезе, че всеки сценарий на бившия президент, който иначе се хвали, че няма изборна загуба, се проваля. Неуспялата кандидат-президентка Кунева вече загуби подкрепата на царистите. Не само че я загуби, но те първи посочиха съпричастността й към скандалното споразумение ACTA. Тя, съвсем обяснимо, започна да губи контрол и
оправданията є падат до нивото на махленски свади
Нейната тактика да отрича като комунист на разпит със сигурност ще отблъсне не само младите, но и малцината останали нейни съмишленици. Това е неизбежно, защото да се правиш на умряла лисица, когато от телевизионния екран се показва документ, от който се вижда, че при обсъждането на АСТА в списъка на присъстващите еврокомисари е и еврокомисарят по защита на правата на потребителите Меглена Кунева, е не само смешно, но и обидно за избирателите. От документа ясно се вижда, че точката за разглеждане е решението да бъде изготвено и формулирано споразумението АСТА в окончателен вариант. И при това е поредното заседание, на което се обсъжда АСТА. Най-малкото, което трябва да направи след такива факти Кунева, е да се извини и да поеме своята част от вината, както например го направи един министър. Убедени сме, че тя няма да го направи, разчитайки на късата памет на хората и достатъчното време, което има до следващите избори. Само че тя не може да го прави до безкрай, тъй като скритите мини от нейни участия, било като еврокомисар и по-рано като главен преговарящ за членството ни в Евросъюза, тепърва ще избухват. Само ще споменем, че заради сключени от нея неизгодни параметри, се очаква на бунт да се вдигнат винопроизводителите. В готвения проектозакон за виното и спиртните напитки, който депутатите се чудят как да преформулират заради приетите от Кунева договорки за еврочленството ни, в раздел Втори, ал.2 е записано, че се „забранява засаждането на площи с винени сортове лози, некласифицирани по смисъла на ал. 1, като засадените подлежат на принудително изкореняване по реда на този закон”. Според специалисти става дума за лозя, които са засадени след 1998 г. През тази година, заради една афера с хиляди декари, засадени над квотите лозя в Испания, Брюксел създава такива текстове, за да може да има стриктен контрол и
да не се злоупотребява с европейските фондове
У нас обаче Агенция за лозята и виното се създава за първи път през 1999 г. И до времето, когато са се водели преговорите за еврочленство, че и до днес, все още не са избистрени много от нормативните актове, с които се уреждат въпросите, свързани с лозовите масиви. Бъдещата Мадам Yes и нейният екип, вместо да се опънат по тази тема по време на преговорите за еврочленство, за да може у нас да се въведе нужният порядък и днес винопроизводителите (особено малките) да бъдат стимулирани, побързва да приеме всички условия на Брюксел, с което слага поредната мина на днешните законотворци. Изобщо не се съмняваме, че и това свое участие тя ще отрече. Само че ощетените едва ли ще й простят, защото, както е казал народът за такива хора, веднъж стомна за вода, два пъти стомна за вода, и на третия път тя се чупи.
