Малко е срамно точно лидерът на ДСБ Иван Костов да иска анкетна комисия, която да разсее съмненията, че управляващите са си напазарували независими народни представители. Освен това той щял да иска Сметната палата да проследи движението на парите от субсидията от финансовото министерство. Командира изказа съмнението, че една част от парите се получават от независимите депутати като възнаграждение за подкрепата на мнозинството.
Ние ще кажем, че това не е необичайна практика за бившия преподавател по марксистка политикономия. Напротив, той е един от първите номади (както наричат напусналите партиите си депутати), които, след като разцепиха СДС, посегнаха и на полагащата им се субсидия в парламента. Ще припомним, че ДСБ беше създадена по време на 39-ото народно събрание (2001 г. – 2005 г.) от 29 народни избраници, които напуснаха парламентарната група на ОДС от 61 депутати. Те безцеремонно прибраха и субсидията, но тогава никой от тях не постави въпроса дали това е законно и не трябва ли парите вместо депутата (както сега разправят) да следват партията… Няма да пропуснем да споменем с какъв хъс тогава изнесоха от синята централа компютри, принтери, лаптопи,
не оставиха и компютърните мишки
някои от които по-късно се оказаха, че са развалени. А какво да кажем за това, че оставиха без гуми партийните коли на „Раковска” 134, защото джантите и гумите се водеха на фондация „Демокрация”, която се контролираше персонално от Командира.
Всъщност след раздялата в централата със синия лъв останаха два компютъра, три мобилни телефона и три симкарти, които също бяха притежание на фондацията на Костов, но сините така и не им ги върнаха.
Тогава тези действия, инспирирани от лидера на ДСБ, предизвикваха голям смях в обществото и див гняв сред хваналите се гуша за гуша доскорошни съратници.
Ето как например сини депутати описаха развода в СДС:
"Жената (Надежда Михайлова, по това време лидер на сините) взе къщата („Раковска“ 134), а мъжът (Иван Костов) взе парите (държавната субсидия)”.
За
депутатите си той получи 420 000 лв. от бюджета
Днес Костов може би не иска да си спомни това, но ще му припомним и още нещо - как тогава тъмносините окупираха стаята в парламента, която от началото на демокрацията винаги се е заемала от СДС. И хората на Надежда Михайлова нямаше какво да правят, освен да се съберат в парламентарното барче. Подобна безцеремонност никога не е имало в най-новата история на родния парламент.
Не трябва да се премълчава и фактът, че още с появата на първите независими депутати Костов нееднократно се е опитвал да ухажва някои от тях, за да се присъединят към парламентарната група на Синята коалиция (по-точно към ДСБ, защото и досега бившият премиер не може да се примири с факта, че СДС има 9, а той само 5 депутати). Не случайно един от независимите депутати -Тодор Великов, предупреди, че ако
обичащият да полива теменужките си вкъщи
продължава инсинуациите си срещу тях, той ще разкрие кои са тримата независими, които Костов се е опитвал да привлече в тяхната ПГ. В кулоарите на парламента вчера един от тях обаче доста цветно описа как лидерът на ДСБ им подхвърлил:
„Чукарски (Димитър Чукарски) и Венци (Венцислав Върбанов) ги вземам веднага, за Великов ще мисля, но да не вземете да ми доведете Марио (Марио Тагарински), че той е за АЕЦ „Белене…” След като групата на независимите се увеличила, той започнал чрез свои депутати да ухажва и бивши депутати на ДПС, като същевременно зад гърба им се опитвал да изтъргува невземането им, както и подкрепата на вота на недоверие към правителството, срещу бъдещи индулгенции. След като обаче бил отрязан, той се спрял на варианта „излизане от залата”, което на практика е подкрепа за кабинета. Затова сега цялата пушилка, която политическият милиционер от времето на Тато вдига за субсидията, е свързана с опит за
ново присламчване на масата на властта
Не случайно вчера Костов на няколко пъти спомена, че с ГЕРБ са сродни партии, от една фамилия и че имало министри, които безусловно подкрепяли. В случая възможностите са две – едната е това да е оферта към сегашния премиер да смени няколко министри с хора на Костов, а втората - да изиграе управляващите да ги вземат за съюзник, за сметка на независимите депутати, и при първа възможност да ги свалят от власт. По повод на тази възможност ще припомним как по подобен начин той изигра първия демократично избран министър-председател Филип Димитров да поиска вот на доверие, а след като изпълни задачата си и осигури връщането на червените на власт, получи като награда лидерския пост на СДС.
Всъщност терминът „корупционно мнозинство”, който лидерът на ДСБ се опитва да прокара, може да е както алиби за плановете му да заеме мястото на „Атака”, така и реверанс към червените, с които винаги си е подхвърлял топката. Той съвсем ясно си дава сметка, че някои от основните играчи на криминалния преход си отиват (при това прогнозите са, че те нямат шанс да се върнат отново в играта, а директно ще се озоват на политическото бунище, където ще потънат в забрава). А слизането им от сцената съвсем естествено ще
обезсмисли и неговото присъствие на нея
Кукловодите знаят добре, че само изкарването на нови играчи ще забави и тяхното отстраняване. Точно този страх, че съдбата му вече е предрешена, кара Костов публично да вдига пушилка, но задкулисно плонжира, за да гарантира оставането си в политиката. Затова и не трябва да се учудваме и дори възмущаваме, когато Командира по време на дебата за промените в Закона за дипломатическата служба миналата седмица нагло заяви, че „няма нищо по-неестествено хора, които са се борили срещу свободните демокрации, сега да претендират, че трябва да представляват държавата. Не може да иска бивш сътрудник на ДС, възможен двоен агент, да представлява България в НАТО. Ако тези хора имат идеология, те не би трябвало да искат да служат на държавата, защото тя рязко е променила политическия си курс. Нашата страна има друга геополитическа принадлежност.”
Пак ще се върнем към миналото, и то към неговото управление, защото точно тогава
бяха скрити досиетата не само на посланици, но и на депутати
и на политически лидери. Ще отбележим, че още през 1997 г. синьото мнозинство прие, че документите на ДС трябва да се предадат в Държавния архив. Но вместо да бъдат разкрити 250 000 агенти на бившия режим, както се заканваше Костов по време на предизборните обиколки, се случи точно обратното – бяха скрити дори депутати. А съвсем скоро научихме, че сините също са назначавали бивши ДС агенти за посланици. Според изнесените от комисията на Евтим Костадинов данни 27 от посланиците, сътрудници и офицери на Държавна сигурност, са назначени през управленския мандат на Иван Костов (1999-2001), а още 34 са преназначени от синьото правителство. Въпросът защо Командира е допуснал това, след като е имал възможност заради пълното си парламентарно мнозинство, както и заради контрола на службите, да го направи, но не го е направил, все още е без отговор. В заключение по този повод ще разкажем следния виц:
Отива дядо с внуче на цирк. Ама хич не му се ходи на цир, на човека. Вместо да си пие питието и пляска карти с приятелите си, му курдисали внучето, да го води на цирк. Влизат в цирка, детето – смаяно: "Леле, дядо, гледай, гледай, цирк!" Дядото тихо прошепва:"Хм, какъв ти цирк! Бардак! Дядо ми навремето какъв бардак имаше... цирк, цирк!" Почнало представлението, пръвият номер - дресура на лъвове. Внучето вече крещи от възторг: "Дядо, гледай, гледай! Лъвове!"
Дядото, пак тихо: "Хм, какви ти лъвове, въшки! Дядо ми какви въшки имаше... лъвове, лъвове!"
Свършила дресурата на лъвовете, излезли факири да правят фокуси. Внучето вече, почти напишкано от радост, дърпа дядо си за ръкава: "Дядо, дядо, гледай - факири!" Дядото, пак тихо: "Хм, какви ти факири! Обратни са! А какви… имаше дядо ми - факири, факири!"
