Тихата война между лидерите на СДС и ДСБ Мартин Димитров и Иван Костов продължава. Въпреки демонстрацията на единство, това си пролича след продължилите два дни общо 6 часа преговори за решаването на една елементарна от математическа гледна точка задача. Става въпрос за искания от червените вот на недоверие към правителството. Решението да се прочете декларация от името на Синята коалиция и след това депутатите им да напуснат залата не може да замаже факта, че това на практика ще е подкрепа за управляващите.
При такъв вот „въздържането” или „негласуването” (каквото всъщност смятат да направят депутатите на Синята коалиция), са гласове в полза на мнозинството, което за да бъде съборено, трябва да стане с най-малко 121 гласа „против”. Веднага ще подчертаем, че това е невъзможно и вотът е безсмислен от тази гледна точка, тъй като заедно с независимите депутати (и без помощта на разколебания досегашен съюзник „Атака”) управляващите от ГЕРБ разполагат със 128 народни представители, напълно достатъчни, за да се запази кабинетът.
Точно тази сигурност на правителството и желанието от друга страна на бившата тройна коалиция да демонстрира мускули дава възможност на ДСБ и СДС да се измъкнат донякъде от цугцванга на фактическата подкрепа с хватката „ние няма да станем съучастници на червените с участието си в безсмислените дебати, но няма и да подкрепим ГЕРБ, като изразим позицията си към тях чрез декларация. В никакъв случай това решение, което обаче е взето под натиска на СДС, не е очакваното от Командира
Пилатово измиване на ръце
Бившият преподавател по марксистка политикономия зле прикриваше недоволството си и при пряко зададения му въпрос да потвърди, че е приел условията на СДС, отговори по следния начин: „Нашето предложение беше да дадем знак, да покажем отношение към управлението на страната, защото в последна сметка вотът не е на този или на онзи, вотът е по отношение на управлението, справя ли се то или не се справя”. Всъщност исканият и неприет от Мартин Димитров знак на лидера на ДСБ бе двамата съпредседатели на коалицията знаково да гласуват срещу правителството. И заедно с червените, разбира се. Това желание на Костов не е необяснимо, то зле прикрива дългогодишното негово сътрудничество със Столетницата. То ни разкрива и коварството на човека, който беше готов на всичко (правеше лицеви опори, носеше цветя във военната болница, искаше затвор за министри от тройната коалиция), само и само
да се добере до масата на победителите
от ГЕРБ след парламентарните избори. И след като разбра, че не държи „златното ключе” за държавната баница и че няма да получи пай от нея, реши да премине на другия бряг. Както всъщност много пъти го е правил. Затова за него беше важно да се обозначи с гласуването за вота, не само за да спечели точки пред кукловодите, но и за да изпита лично доволство от удара, който ще нанесе на човека, зад чийто гръб надничаше на едни предизборни плакати.
Докато за необременения с комунистическо минало син лидер вкарването в подобна схема на обвързаност с червените означаваше единствено да влезе в капана на авторите на криминалния преход, което би било самоубийствено от гледна точка на обозначаването на СДС като главен опонент на БСП от 1989 г. досега. Освен това на прагматичния Мартин Димитров всъщност Костов не му е особено нужен вече, особено след като се видя на предварителните избори, че сините печелят в страната с огромна преднина, а загубата им в София и Варна е минимална, ако се махнат купените от ДСБ ромски гласове. Не е възможно синият лидер да забрави какви грозни обвинения хвърли срещу СДС Костов – как ГЕРБ и ДПС щели да им ударят партийно рамо на предварителния вот и как трябвало да се гласува за кандидатите на ДСБ, „за да не бъде открадната истинската десница”. По този повод трябва да припомним многозначителните думи на Димитров, казани след като лъсна, че червените, роми и мафиоти дадоха рамо на ДСБ: „Онези, които обясняваха
как други партии щели да предрешат избора
станаха смешни.” Тези думи означават, че нечестната двулична игра на Костов няма да се толерира заради мнимото единство на коалицията. От социологическа гледна точка постигнатият от СДС резултат на предварителните избори показва, че те сами имат потенциал от близо 300 000 гласа. Затова и подкрепата на Костов не им е вече толкова нужна. Докато за ДСБ тази коалиция е от жизнено значение. Без нея те ще гледат парламента през крив макарон на следващите избори. Макар че ако ДСБ бъде отстранено от Синята коалиция, каквато тенденция съществува, те със сигурност ще се колаборират с пропрезидентската формация АБВ и дори с партията на Яне Янев, за да може да се
промушат и в следващия парламент.
Затова е много любопитно да се наблюдава настоящата тактика на лидера на ДСБ. Видимо доволен от резултата на предварителните избори, той тутакси забрави интригите и обидите, които нанесе на сините, и днес непрекъснато говори за единството на коалицията. Това той го прави не защото не се дразни от непрекъснатия натиск на младия син лидер, а единствено заради собственото си уреждане. Разбира се той си дава ясно сметка, че едва ли Прошко Прошков и неговите сподвижници вътре в ДСБ ще забравят как се опитваше да наложи Петър Москов за кандидат-кмет на коалицията в София. И това със сигурност ще си проличи при подреждането на листите за общински съветници в столицата. В тях едва ли ще попадне ген. Атанас Атанасов, който през цялата кампания се опитваше да наложи протежето на Костов. Очаква се също о.з. генералът да загуби и лидерското място в столичната организация.
Тези тенденции едва ли радват Командира
който знае, че скоро ще дойде денят, в който младите от ДСБ ще поискат той да се оттегли. А това е необходимо, за да оцелее мястото им в Синята коалиция. Младите лидери в двете партии са напълно наясно, че проблемът им е Костов и единството им минава през неговото отстраняване.
Но нека се върнем отново към различията на ДСБ и СДС по отношение на вота. Забележително е, че Командира и дума не обелва за предлагания от Мартин Димитров антикризисен план. Причината за това е ясна. Костов вече по никакъв начин не иска да се ангажира с това управление, защото е разбрал, че няма да получи нищо за себе си от него. Затова той няма нищо против да даде заявка за участие в следващото разпределение на властта заедно с червените. Докато синият лидер не само не иска да има нищо общо с лицемерния вот, тъй като не е тайна, че още по време на предишното управление бе пропусната възможността
да се вземат редица мерки
за да се смекчи връхлитащата криза, но той е готов да предложи разумни решения. Ако се възприемат от управляващите, те биха могли да смекчат тежкото положение по места на хората. Твърдата позиция сините да бъдат исторически опонент на БСП и същевременно да се проявява солидарност в трудни ситуации (каквато например бе проявена в европарламента от всички български депутати там за отношението към Шенген), показват, че идва ново поколение от лидери. И те със сигурност ще ни освободят от твърде дълго продължилия криминален преход.
В заключение можем да кажем, че в Синята коалиция никога не е имало истинско обединение, за да има сега разцепление. И тъй като резултатът от предварителните избори не е убедителна победа за СДС, принудителното съжителство ще продължи. Но с видимия натиск и демонстрация на лидерство от страна на Мартин Димитров, с което - ще-не ще, Костов трябва да се съобразява, като зад гърба му продължи да ерозира дясното с помощта на своите червени покровители.
