Общо показвания

понеделник, 6 юни 2011 г.

Опозиция за лесна употреба

Никога опозицията не е била толкова разединена. Дори вътре в БСП и в Синята коалиция няма познатото ни привидно единство, затова и в парламента и вън от него блестят отделни партийни герои, а не партийни тези, които да се следват последователно. И вместо конструктивно да се реди опозиционният пъзел, той се заменя с тупкане на топката, примесено с тайно очакване управляващите сами да се издънят.
Само че докато някогашните управляващи чакат това да се случи, лъсват техни афери, които показват, че синьо-червената мъгла не се е отказала от мафиотските си прийоми, заради които всъщност загуби доверието на избирателите.
Няма как по друг начин да си обясним лъсването на аферата с черното тото, в която бяха набъркани двама регионални шефове на „Демократи за силна България”. Неслучайно лидерът Иван Костов ще бъде привикан на разпит по този повод тази седмица в парламентарната комисия за борба с корупцията.
Само ще припомним, че звеното за борбата с незаконния хазарт и интернет престъпленията на ГДБОП удари голяма мрежа от 30 нелегални букмейкърски пункта за залози във виртуалното пространство. Заловените бяха на територията на Пловдив, Благоевград и Перник. Органите на реда иззеха 30 компютъра от най-различни заведения, в които са се извършвали залозите за черното тото. Беше разкрито, че в тези пунктове на ден са се въртели суми от по 40 до 100 000 лв., без нито стотинка да влиза в държавната хазна за данъци. Парите са наливани в австрийския сайт “Голдбер”, а според данните от Комисията по хазарта той няма разрешение да работи в страната ни.
А какво да кажем за оповестения в сряда (1 юни) шокиращ доклад на одитора на Българския енергиен холдинг (БЕХ) Велко Пеев, че през последните години

от проекта "АЕЦ „Белене" са били източени около 117 милиона евро.

За тези пари нямало счетоводни документи. Според други данни обаче откраднатите пари са много повече и това тепърва ще бъде оповестено. Очевидно „гьолът” на АЕЦ „Белене” ще тежи еднакво не само на тези, които чрез дупката са спечелили добри пари, но и на тези, които в началото на този век решиха да рестартират проекта, а днес се правят на ни лук яли, ни лук мирисали, като се представят за неговите най-големи противници.
Но нека се върнем към онези събития през седмицата, за които от птичи поглед се вижда, че вместо да обединят сините и червените в усилията им да организират вот на доверие, ги хвърлят в лоното на задкулисните договорки, които в повечето случаи се превръщат в едно безсмислено надхитряне.
Например може ли да се очаква Синята коалиция да бъде единна в тези разговори, когато те самите не могат да се разберат помежду си за пакта за стабилност. Съвсем естествено е Командира да е против своеобразния конституционен борд, който ще се наложи. Той много добре знае как с помощта на обикновено мнозинство може да се формира данъчна политика, каквато му изнася, независимо от заплахата страната ни фактически да се озове в една спирала на пропастта, от която няма излизане.
Командира изобщо не се интересува от възможността този борд да ни изведе в еврозоната, защото допълнителните правила само ще пречат на всички участници от криминалния преход

да действат по изпитаната схема „Ти на мене, аз на тебе”.

Бившият преподавател по марксистка политикономия е напълно наясно, че ако този борд не бъде приет сега, той ще ни бъде наложен от Европейската комисия. Но за него това не е важно, защото през времето, докато това се случи, играчите на статуквото ще може да продължат да се облагодетелстват. А това, че неговият колега Мартин Димитров се опитва да обясни как този борд ще запази плоския 10% корпоративен данък и че дори, да предположим хипотетично, че се върне времето на Октопода, той няма как да го пипне този данък. Не случайно синият лидер припомня, че страни като Полша, Германия и Чили са приели този фискален борд и е въпрос на време целият Евросъюза да вземе подобни мерки, които гарантират стабилност. И когато в заключение Мартин Димитров подхвърля, че „всеки отговорен десен човек застава зад тези идеи”, това не само е демонстрация, че

Синята коалиция може да съществува и без Костов

но е и послание към младите негови колеги в ДСБ да продължат с детронирането на култа към личността, което те успешно правят напоследък.
В червения лагер пък се опитаха да прикрият различията си, като съсредоточиха усилията си в битката около промените в Изборния кодекс (която всъщност бе предизвестена, като се има предвид кой има мнозинство) и с вдигнатия шум се опитаха да прикрият липсата на единство по това какъв да бъде готвеният вот на недоверие, а също и какво отношение да вземат към издигнатата от инициативен комитет за кандидат-президент бивша еврокомисарка Меглена Кунева. Истината е, че БСП искат да се измъкнат от бившата тройна коалиция, но избирателите ги поставиха в такава ситуация, че винаги трябва да се съобразяват с бившите си приятели, ако искат да постигнат елементарни иначе при други обстоятелства победи. На техния лидер Сергей Станишев може да му се ще всеки месец да има по един вот на недоверие към управляващите, но винаги трябва да има предвид, че

задкулисните играчи могат да го качат на сърфа

както се опитват да го ангажират с кандидатурата на бившата еврокомисарка и така да предизвикат несигурност в редиците на партията му, а оттам и в бъдеще да се опитат да го отстранят от лидерския пост.
Никак не стана ясно защо толкова се противиха червените в пленарната зала на онзи текст в Изборния кодекс, според който кандидати за кметове с повдигнати обвинения, ако бъдат задържани три месеца преди регистрацията им, няма да могат да се кандидатират. Отсега е ясно, че тази промяна не е толкова опасна с евентуалните възможности за преследване и отстраняване на опозиционни кандидати, колкото за окупирали властта от десетилетия сегашни кметове, които са превърнали областни градове в лични губернии.
Как иначе по друг начин може да бъде отстранен хасковският кмет, който, както се оказа, през всичките години фиктивно е разследван и винаги над него е имало политически чадър. Само превантивният страх от евентуалната възможност да бъде задържан може да го накара да се откаже от намеренията си отново да се кандидатира за този пост. Затварянето на вратичката за подследствени и арестувани всъщност пресича възможността да бъдем атакувани и отвън, например от Еврокомисията, за това, че в страната ни се

издигат хора от криминалния контингент като кандидати за градоначалници.

Ако това тук се приема като някаква нормалност или най-малкото като опит на определени хора да отложат правосъдието, то в Брюксел не само гледат с насмешка, но преди всичко засилват угризенията им, че прибързано са ни приели в тяхната общност. Което, разбира се, не бива да се допуска.
В този смисъл едно разумно и приемливо предложение на РЗС за промяна в Изборния кодекс се появи тенденциозно едва след като той бе гласуван. Няма да коментираме защо вместо да го направят чрез своите депутати преди това, го направиха по-късно. Достатъчно е да се прочетат грамите на „Уикилийкс” за тяхната партия, за да се разбере защо. Но предложението чужденци от страни на Европейския съюз да могат да избират и да бъдат избирани, със сигурност ще бъде прието. Дали това ще стане сега или по-късно, няма значение, след като договорът за функциониране на ЕС изрично урежда активното и пасивното избирателно право на чужденците на територията на съюза, а
основният източник на тези права е директива от 1980 година, изменена през 1996 година и последната - от 2006 година, която се отнася за България и Румъния. В момента по изключение ограничение за избор на кметове има само в 3 държави - Унгария, Люксембург и Франция.
Не е трудно да се види, че разконцентриращата пушилка, която вдига опозицията, цели всъщност, от една страна, да създаде впечатлението, че те задават темите на политическия дебат
но, от друга страна, много нескопосано се опитва да

прикрие нарастващото (заради личните сметки)

неразбирателство в техните редици. Затова и преливането от пусто в празно може да се приеме като добра тактика. Но в никакъв случай тя не обещава светло бъдеще. А напротив – рискуват да изпаднат в положението на онзи човек от притчата, който толкова бързал да открие смисъла на живота, че избутвал безпричинно хората по пътя си. Докато един от тях го спрял и след като разбрал къде се е засилил, му казал, че познава един, който получил просветление по въпроса малко преди да умре. „И какво казал?”, попитал бързащият. „Смисълът е в избора… - започнал да му обяснява блъснатият, но онзи благодарил и хукнал по пътя си, без да чуе продължението, което било „….или да живееш, или да провалиш живота си в търсене на същото.. Така че ако опозицията иска да се вслуша в мъдрите думи, нека престане да бърза.