Теоретично до изборите наесен може да има три или четири вота на недоверие срещу управляващите, но в действителност реално може да се осъществи само един. Причината не е само в излишния цирк, който ще дотегне и на участниците в него, а в загубата на ресурс, който иначе може да се насочи в кампанията за президентските и в много важните за главните политически играчи местни избори. На практика и този вот е излишен, но може да се приеме като желание на опозицията предизборно да помпа мускули.
Всъщност управляващото мнозинство днес е по-стабилно отвсякога. Това се дължи на факта, че то се състои от 128 народни представители (117 от ГЕРБ и 11 независими), които могат да се противопоставят на всеки вот на доверие. Казано по друг начин, кабинетът може да оцелее дори ако „Атака” се откаже от досегашната си безрезервна подкрепа.
Така че изводът, който може да се направи, е,
че и сиренето, и ножът се държат от ГЕРБ
и само от тях зависи какво точно ще се случи – дали да продължат да управляват така, както са го правили досега, или да предизвикат предсрочни избори и така да си гарантират ново четиригодишно управление паралелно с петгодишния президентски мандат, който според социолозите им е почти сигурен. А данните на повечето агенции са следните: ГЕРБ запазва резултата си от изборите през 2009 г.: 28-29% от всички избиратели. БСП има 16-17%, ДПС 7-8%, Синята коалиция 3-4%, „Атака” 3-4%. Останалите политически сили са далеч от изборната бариера и не надхвърлят 1,5%. До есента тези съотношения трудно ще се променят съществено и разпределението в парламента би било: ГЕРБ 114-118 депутати, БСП 65-69, ДПС 27-30, Синята коалиция 13-15, “Атака” 13-15.
Така че по всичко личи, че афишираната от опозицията начело с БСП теза за избори 3 в 1 е изгодна за управляващите. И когато лидерът на БСП Сергей Станишев казва, че „целта на вота на недоверие трябва да бъде предсрочни избори за парламент и провеждане на избори три в едно – за президент, за Народно събрание и за местно самоуправление, тъй като това правителство не може да осигури европейска перспектива”, той сам пада в собствения си капан.
От математическа гледна точка дори избраният момент изглежда удобен за ГЕРБ. Защото ако се стигне до предсрочни избори още след предстоящия вот, ще има достатъчно време до изборите наесен да се спази конституционната въртележка за съставянето на правителство. Известно е, че според основния закон предсрочните избори се правят от служебен кабинет, при правителство в оставка и липса на парламентарно мнозинство.
В случая има две съществени неща, които управляващите трябва да отиграят, за да запазят това доверие. Първото е да направят така, че да не пресолят манджата в желанието си да си гарантират още четири години властта – като запазят монолитността си при гласуването.
Втората най-голяма въпросителна са Иван Костов и Яне Янев.Защото колкото и категоричен да е Командира, той изобщо
не е сигурен, че може да премине бариерата
на едни следващи избори. (Не трябва да се забравя, че Синята коалиция се тресе от противоречия, най-прясното от тях е различията между ДСБ и СДС за промените в конституцията, отнасящи се до фискалния борд. Освен това Мартин Димитров не би се поколебал да преформулира коалицията и без ДСБ, ако противопоставянето между двете формации се задълбочи или пък се види на предварителните избори, че ДСБ е куха партия с нищожна подкрепа, каквито всъщност са реалностите.) Друг проблем, който също прави създаването на предизборна ситуация доста несигурна задача, е желанието на БСП за тематичен вот, което е неприемливо за другите формации, които настояват той да е за цялостната политика.Има и една друга истина и тя е, че с избори
„три в едно” много задкулисни играчи
искат да се включат в играта чрез пускането в тях на партии “патици“ – от една страна да отклоняват гласове, а от друга при евентуалното им влизане в парламента да проявят претенции към „златното ключе”както го поискаха веднага след последните парламентарни избори от Синята коалиция. Трябва да се каже в прав текст, че Октоподът не спи и тези, които бяха стълбове на криминалния преход, ще направят всичко възможно, за да върнат старото статукво.Съвсем логично е да се предположи, че изборите „3 в 1” са примамливи за управляващите, още повече че ситуацията през 2013 г., когато по принцип са следващите парламентарни избори, няма да е същата, каквато е сега. Но това в никакъв случай не означава, че трябва да се бърза, особено като се имат предвид кукловодите, които както отбелязахме, не стоят със скръстени ръце.Не случайно председателят на ПГ на ГЕРБ Красимир Велчев каза вчера в парламента, че „ГЕРБ няма да допусне назначаването на служебно правителство в такъв момент. Ние преди това заявихме, че нямаме нищо против едни такива избори”. По думите му фактът, че друг ще назначава служебното правителство и това няма да зависи от тях, е притеснителен А Искра Фидосова посочи, че нищо не налага провеждането на предсрочни парламентарни избори, още повече с опция за служебно правителство и
връщане на бивши представители на управляващата
Тройна коалиция на определени министерски постове.Това показва, че пред ГЕРБ има и други възможности. Както например, те не бързат да покажат кандидата си за президент, така може да не прибързат и да се откажат от изгодната иначе комбинация „3 в 1”.Всъщност кандидатът на ГЕРБ за президент (който и да е той), както отбелязват социолози, изглежда сигурен участник в балотажа, като най-вероятно срещу него ще се изправи кандидатът на БСП. Но за ГЕРБ забавянето не е фатално, тъй като има доста политици с високо обществено доверие (самият Бойко Борисов, Росен Плевнелиев, Николай Младенов, Цветан Цветанов, Йорданка Фандъкова, Мирослав Найденов всеки от тях има доверие над 40%). При БСП обаче няма политик, доверието в когото да надхвърля 20-25%.Така че ГЕРБ може да изчакат да имат и свой президент и през следващата пролет (например през май) да предизвикат предсрочни избори. Тогава ще има възможност да сложат свои хора в служебния кабинет и да
да дърпат значително по-сигурно изборите
Освен това икономическата ситуация ще е по-добра, според последните тенденции на отбелязване на ръст на печалбата на големите икономически играчи. Според данни, цитирани в блога на вицепремиера Симеон Дянков: „Към края на май сме малко над прогнозите. Съотношението в митниците е с 5-5,5% отгоре, а при НАП 1-1,5%. Месечно има около 13-20 милиона отгоре и това е радващо. Приходите от цигарите започват да се вдигат. При алкохола има близо 100% увеличение последната година”.А това означава, че ако темповете на оттласкване от дъното на кризата се запазят, то през следващата пролет самият бизнес ще има интерес да запази това управление, като му даде мандат да продължи.
