От няколко дни лидерът на ДСБ Иван Костов подготвя оправданието си за предстоящия трус в партията, след като станат известни резултатите от първичните избори за президент и столичен кмет на Синята коалиция този уикенд. Целта му е да прехвърли вината от болната на здравата глава и той да се появи като птицата Феникс целият в бяло. А всички останали като грешници през сълзи да му казват: „Прав беше, но не те послушахме…” Затова пушилката, която вдига, е низ от опашати лъжи. Това, на което той основно разчита, е късата памет. Първата груба манипулация Командира извърши в понеделник, когато, представяйки двамата кандидати на партията си Прошко Прошков (за столичен кмет) и Светослав Малинов (за президент), заяви: „Ето ги пред вас кандидатите на ДСБ, които според г-н премиера Борисов не са от истински дясна партия. Чухте имената на кандидатите от СДС, на които г-н Борисов благодари за подкрепата. Всички могат да гласуват на тези избори, без да са членове на ДСБ и на СДС. Призоваваме ги да го направят, за да попречат да им бъде открадната демократичната десница. Масовият вот гарантира честните избори. Това е моето съобщение за вас. Ще ви помоля да го предадете, за да не се изправяме на тази финална права пред други тълкувания на това, което ни очаква.”
Веднага ще кажем, че не е нужно да се правят други тълкувания (нека си послужим с неговия израз), за да се види
лекотата, с която един бивш премиер лъже.
Ето точните думи на сегашния премиер: „Благодаря на СДС, че не се подведоха по господин Костов вчера, защото, от една страна, господин Костов няма как и да разбира какво е това финансов пакт за стабилност, защото в учебниците по политическа икономия на социализма това не се учи. И освен това пък това е програма за дясна партия. Едно е да говориш глупости и да се позоваваш на измишльотини, друго е да подкрепиш нещо реално, което касае с десетилетия държавата и нейната финансова стабилност, да кажеш, че няма да го подкрепиш, но те не са дясна партия, така че това нас не ни учудва. Благодаря на СДС и Мартин Димитров, както и на останалите партии, че ще подкрепят този пакт.” Никъде в това изявление не се споменават имената на Румен Христов (кандидат за президент) и Владимир Кисьов (кандидат за кмет), които бившият преподавател по марксистка политикономия се опитва да набърка в нечестно противопоставяне с неговите кандидати.
А какво да кажем за ножа в гръб,
който той забива на своите партньори с думите, че трябва да се гласува за кандидатите на ДСБ, за да се попречи да бъде открадната автентичната десница. Много ни е интересно да видим как след такива тежки думи оттук нататък двете партии ще си сътрудничат. Колкото до синята автентичност на Костов, ще припомним, че още първото негово докосване до синята идея по време на кръглата маса през 1990 г е нечистоплътно:
„Той няма нищо общо със съюза. На кръглата маса този човек поиска хонорар от СДС, за да е експерт. По това време хората си продаваха коли и бижута, за да дават пари за демокрацията, а той, без да му мигне окото, взе да се пазари”, припомня появата на Костов един от създателите на СДС. По-късно и Желю Желев нееднократно разказва тази случка. Няма да се спираме и на тайните срещи на Костов със застреляния червен премиер Андрей Луканов (някои от които в кабинета на министър-председателя), за които също има не един и двама свидетели.
Само ще
отбележим участието му в свалянето на Филип Димитров
от власт (30.12.1992 г.), убеждавайки го да поиска вот на доверие, както и задкулисните му разговори, за да запази поста си на финансов министър и по време на следващото правителство. Няма да пропуснем и онзи забележителен национален съвет на СДС от 1997 г., когато се опита да направи партията акционер в една фалирала банка, ръководена от високопоставени агенти на бившите тайни служби. Разбира се, на Костов много му се иска всичко това да бъде забравено, защото само то е напълно достатъчно, за да се види, че няма нищо общо с автентичното дясно, а напротив – той е един от хората, които са го подменили.
Невероятни са пируетите на Костов и когато се опитва да обвини появилата се кандидатка за президент Меглена Кунева, че е човек на тройната коалиция, а в същото време тайно се договоря с червените как и срещу какво да стане подкрепата за предстоящия вот на недоверие срещу управляващите. Веднага ще припомним, че през 1990 г., Кунева е назначена в Министерския съвет, ръководен от Костов, като високопоставен специалист по международно право в отдел ”Правен” при Андрей Делчев.
Направо се чудим на нахалството на Командира
когато обвинява Кунева, че била главният виновник за затварянето на блоковете 3 и 4 на АЕЦ „Козлодуй”, докато истината е по-друга. На 13 октомври 1999 г. в своя втори доклад за напредъка ЕС обявява: "Откриването на преговори с България ще стане, при условие че българските власти преди края на 1999 г. вземат решение за приемливи дати за закриване на блокове 1-4 на АЕЦ."
Съдбата на "малките" блокове е решена за по-малко от месец. На 29 ноември 1999 г. външният министър Надежда Михайлова от името на България и Гюнтер Ферхойген, комисар по разширяването на ЕС, подписват Меморандум за разбирателство - блокове 1 и 2 се затварят до края на 2002 г., а за блокове 3 и 4 следва да се вземе решение преди 2008/2010. Само след 11 дни България получава покана за стартиране на преговори за присъединяване. Няма съмнение, става дума за натиск, но защо трябва това да се крие и истината да се изопачава от кабинета „Костов”? Към сметката на този кабинет ще добавим и едни грешни близо половин милиард евро, дадени за рехабилитацията на 3-ти и 4-ти блок, вместо да бъдат инвестирани в други енергийни мощности. Вижда се, че няма голяма разлика с гьола в АЕЦ „Белене”, оставен от предишните управляващи.
Енергетиката винаги е била апетитна хапка
и за Командира. И колкото днес да се прави на умряла лисица, всички виждат резултатите от неговите явни и тайни договорености в реализацията на двете централи ТЕЦ „Марица-изток 1” и „Марица-изток 3”, първата от които още не работи, но непроизведена електроенергия от нея бе калкулирана в сметките на данъкоплатците.
Естествено, че обиграният Костов демонстрира висш пилотаж в подготовката на своето измъкване от отговорност, когато коментира вчера пред телевизионния екран този въпрос: „Винаги когато има избори, лидерите се освобождават от отговорност и отговорността отива в избирателите. Примерно, избирателите определят дали ще има смяна на поколенията, ето, те избират от двама представители от предишното, от моето поколение, и между двама представители, които ДСБ предлага от новото поколение. Избирателите дават път на новото поколение или избират това, което им е познато.” На такава дебелащина и бай Ганьо би завидял. Излиза, че ако спечелят кандидатите на СДС, това ще е убедително доказателство, че
те предпочитат старите лидери като Костов
и на младите негови съпартийци не им остава нищо друго, освен да си подвият опашките и да изпълняват неговите нареждания, а не да се опълчват срещу него, както направиха сега, като не подкрепиха неговия фаворит за столичен кмет.
Разбира се, че Костов може да бъде питан и за авиокомпания „Балкан”, и за „Кремиковци”, и за падналата сграда на ул. „Алабин”. Още не е дал обяснения и защо потъна в мълчание след загубата на изборите след края на своето управление през 2001 г., и защо след това разцепи СДС.
Защо ли също така младите и в СДС, и в ДСБ вече съвсем открито заявяват: „Нека той да си ходи зад дуварите в Драгалевци, ние помежду си ще се разберем…” Но като знаем добре, че такива като него нямат какво да губят в морално отношение и са си плюли на физиономиите, в заключение и ненатрапчиво ще припомним на Командира какво е написано в Светото евангелие от евангелист Йоан, глава трета, стихове 19-21:
„3:19 И ето що е осъждението: светлината дойде на света и човеците обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли.
3:20 Понеже всеки, който върши зло, мрази светлината и не отива към светлината, да не би да се открият делата му;
3:21 но който постъпва според истината, отива към светлината, за да се явят делата му, понеже са извършени по Бога.”
