В Синята коалиция се хванаха гуша за гуша отново - този път заради подредбата на листите за общински съветници и кметове за предстоящите местни избори тази есен.
Всъщност това се очакваше, като се има предвид резултатът от проведените на 12 юни вътрешнопартийни избори за кандидати за президент и столичен кмет. Победите на ДСБ в София и Варна, както и равният мач в Пловдив изостри апетитите на Иван Костов да си върне клюмналите напоследък позиции в коалицията.
От друга страна, лидерът на СДС Мартин Димитров едва ли ще му остане длъжен. От два месеца си личи амбицията му да се измъкне от сянката на Командира и да изгради партия, която да определя в бъдеще правилата на играта вдясно.
Бившият преподавател по политическа икономия е наясно, че оцеляването му зависи единствено от общото сътрудничество между двете партии, а асимилирането на сините той засега приема като бонус.
Мартин пък знае, че Синята коалиция с Костов е ракова клетка
която руши дясното, работи за личната полза на политическия милиционер от времето на соца и, разбира се, – за единството на червено-синята мъгла. Затова възстановяването на позициите на сините чрез връщането на загубения милион избиратели минава през разрушаването на тази клетка. Не случайно Мартин Димитров твърди, че Синя коалиция ще има, но тя може да е с други партии без ДСБ.
Веднага ще подкрепим твърдението си с поредния неоспорим факт за това как Командира подклади пламването на новата война вдясно. В събота (18.6.) той даде конкретен знак на своите как да атакуват листите: „В големите градове ние печелим срещу СДС с 56-57 процента срещу 43-44 за СДС”, заяви той и призова за подписването на споразумения по места. „Защото техен е кандидатът на националната кампания, за да направят мощна коалиция зад него, те би трябвало да търсят навсякъде споразумение. Това е, казвам, простата политическа логика.”
Истината, разбира се, е по-различна. В София например преднината на ДСБ би била минимална, ако от резултата се махне ромският вот.
Във Варна хората на Костов пък спечелиха не само с ромски вот, но и с корпоративен. Навсякъде другаде ДСБ са губещите.
Това обаче не попречи на протежетата на бившия син премиер
да започнат пазарлъци за надмощие по места,
стриктно следвайки дадените от него указания как да доминират в тях.
Например след проведените вътрешни избори в София този уикенд би следвало листата за общински съветници вече да е подредена. И тя би трябвало да изглежда по следния начин в съотношение 1:1: Ще се води, естествено, от спечелилия кандидат-кмет Прошко Прошков. След него ще е водачът на СДС - София, Владимир Кисьов, за когото Националният съвет на СДС реши, че няма да участва в избори, но е логично да оглави листата. Трети е общинският съветник Вили Лилков (ДСБ), събрал най-много гласове сред тъмносините. Като четвърти отива лидерът на СДС – София, Борислав Бориславов, следван от зам.-кмета Христо Ангеличин (ДСБ), шести е Борислав Абрашев (СДС). Веднага след това идва ген. Атанас Атанасов (ДСБ), а след него Антон Койчев (СДС). След тъмносиния доктор Петър Москов се нарежда Стефан Иванов (СДС). Заради объркани данни, т.е. техническа грешка, кметът на район “Витоша” Любен Петров (СДС) трябвало да бъде 4-ти сред седесарите, но заел 5-о място. В общата листа сега той е 12-и.
Но веднага ще отбележим, че тази подредба не е окончателна. Първо, защото крайното решение ще се вземе чак след 10 юли, когато ще стане ясно как се подреждат листите във Варна и Пловдив, и, второ, защото отсега още Командира настоява за подредба 2:1 в полза на ДСБ в столицата. Тъмносините неофициално признават, че не са съгласни на равнопоставеност. От СДС пък настояват на вече постигнатото споразумение.
„Излъчихме контактна група, която ще влезе в преговори със СДС - София, за формата 1:1 само си говорим, но решение нямаме”, заяви многозначително по този повод Вили Лилков от столичната структура на ДСБ. Ще вметнем също, че в момента СДС и ДСБ имат 11 съветници в Столичната община. Според едни социологически проучвания
през следващия мандат те няма да имат повече от 7
За подредба на листите, доминирана от ДСБ, настояват и във Варна, където съотношението на силите е същото. От ДСБ са си харесали и кандидат за кмет, когото смятат да наложат. Това е бившият шеф на „Златни пясъци” АД Николай Недков.
Този натиск е важен и заради възможността, която дава за пазарлък със сините и за други места, където ДСБ просто не съществува, но иска да има влияние в местната власт. Само че по всичко личи, че това едва ли ще стане.
В Бургас, макар и да не са обявени листите, сините не искат и да чуят за ДСБ и Костов. Отсега се знае, че първите две места са за СДС, третото ще е за партньорите от „Гергьовден” и едва четвъртото ще е евентуално за ДСБ, ако не бъде дадено на друг коалиционен партньор. Според резултата на проведения вътрешнопартиен избор водач на листата ще е областният председател на СДС Костадин Марков, който е зам.-кмет по строителството на Бургас. На второ място в нея е адвокат Вълчо Чолаков, който е общински съветник от СДС в настоящия общински съвет на Бургас и член на НИС на СДС.
Третата позиция в листата на сините зае общинският председател на СДС – Бургас, адвокат Константин Райков. Седесарите определиха четвъртото място за областния секретар на СДС Тошко Иванов, а петата позиция – за Станимир Апостолов, който е зам.-председател на общинската структура на СДС.
Тази подредба е съвсем очаквана, като се има предвид, че Димитър Николов от ГЕРБ ще е кандидатът за кмет отново. Със сигурност това няма да се хареса на Командира, който иска да вбие клин между
колаборацията ГЕРБ и СДС в Бургас която изглежда непробиваема.
А какво да кажем за Каварна, където ГЕРБ и СДС заедно подкрепят кмета рокаджия Цонко Цонев. Там десебарите директно са отсвирени от софрата на властта.
Във Варна положението за хората на Костов също не е розово въпреки претенциите им. Там сините ще изчакат просто да дойде 10 юли, когато е крайният срок за подреждането на листите, ще обявят Синя коалиция с още най-малко седем формации („Свободен избор”, БНД, „Новото време”, РДП, БДФ, Съюза на репресираните и земеделците) и ще бият дузпата на тъмносините. „Няма да отстъпим на никакъв натиск от страна на ДСБ, още повече че те фалшифицираха изборите”, твърди областният секретар на сините Юрий Колев.
В Пловдив, където мачът между ДСБ и СДС завърши наравно, ситуацията е затишие пред буря. Двамата лидери Спас Гърневски (ДСБ) и Петър Попов (СДС) са се обединили единствено около предложения от сините кандидат за кмет арх. Илко Николов, който е много качествена фигура. Той е председател на Съюза на архитектите в града, бил е главен архитект на пловдивския район "Централен" и проектант на свободна практика.
Освен от СДС и ДСБ кандидатурата на Николов е подкрепена и от граждански и обществени организации, сред които е Бизнес експертният съвет в Пловдив. С този кандидат за кмет сините могат да си върнат Пловдив, защото червените са в тежка ситуация, но разполагат с много задкулисни играчи, които могат да бъдат неутрализирани единствено ако СДС и ДСБ се разберат по същия начин и за листите. Едва ли бившият градоначалник Спас Гърневски ще пропусне възможността да се върне в общинския съвет, който, знае се, му е стара слабост.
Това всъщност е и проблемът на ДСБ. Уж лансират млади хора, както стана с кандидатурите им за столичен кмет и за президент, но всъщност
зад тях искат да се скрият старите муцуни,
предвождани от Командира.
Това, което със сигурност може да се каже, е, че битката е още в самото си начало. До 10 юли, когато се очаква да се види как ще мине тестът за Варна и Пловдив се очакват още най-малко една дузина удари под кръста. Те едва ли ще бъдат прикрити от лицемерно демонстрираното единство. Още повече че предстоят нови вотове на недоверие в парламента, а разликата в разбиранията на Мартин Димитров и Иван Костов за тях е много голяма. На това поле противопоставянето продължава.
Всъщност тази битка изглежда и предрешена, независимо че Командира знае, че само чрез интриги и рушене може да постигне необходимото за неговото оцеляване единство. Но той забравя, че коварството не може да пробие там, където хората не желаят да участват в пазарлъци под масата. Затова на тези, които допуснаха заради мързел да загубят в столицата, а поради липса на пресметливост и във Варна, както и на двамата лидери ще им напомним следната притча: „Всяка сутрин, когато антилопата се събужда, тя знае, че трябва да надбяга най-бързия лъв, защото в противен случай ще умре.
Всяка сутрин лъвът се събужда с мисълта, че трябва да надбяга най-бавната антилопа, защото в противен случай ще умре от глад. Затова всяка сутрин, без значение дали си лъв или антилопа, когато слънцето изгрее, най-добре е вече да тичаш!”
