Ето как накратко описва една предизборна ситуация Алеко Константинов в знаменития „Бай Ганьо”: ”Ти, господине мой, тури ме в която щеш околия и ми кажи когото щеш да ти избера. Едно магаре тури за кандидат, и магарето ще ти избера, майка му стара….
Да ти събера аз тебе, приятелю мой, ония ми ти синковци от кол, от въже, тъй 40-50 прангаджии и да ги наредя в две-три кръчми по краищата, да им подложа по ведро на глава, па да им извикам: “Ха бакалъм! Да живее България!” Хе-е! Тука ли си, Пенке ле!… Като накървят ония ми ти изпъкнали очи, като почнат да вадят от поясите ония ми ти ножове, да ги бучат по масите, като дигнат една олелия с ония ми ти прегракнали, дрезгави гласове – страх да те побие!……….
Избиратели ли?… – И сянката им няма да видиш!…….”
Като чете човек тези емоционални редове и ги сравни със случилото се през миналата седмица по време на вота на недоверие, нищо друго не му идва на ум, освен че е присъствал на нелеп и безсмислен празник на мишките, при това толкова скучен, че котаракът е предпочел да се наспи, вместо да дойде и изяде някои от тях.
Вярно е, че днешните заместници на Гочоолу, Дочоолу и Данко Харсъзина, които обичат мокрото шоу и често се замерват с обвинения в хомосексуализъм и в гигантски завери, не присъстваха в пленарната зала. Все пак ако трябва да бъдем по-точни, едва ли някой щеше да обърне внимание на най-кроткия и къс като дебат вот на недоверие към правителството в новата ни история, ако не бяха кюфтетата, кокошките, чорапите, късането на програми и подаръците – трикольорна лентичка, сметало и Иван Костов като бонус, за лидера на БСП Сергей Станишев. Но дори и тези евтини пиарски трикове няма как да компенсират усещането
за профукани напразно пари на данъкоплатците.
Редно е в такъв случай да се запитаме какво всъщност се случи. Това, което се вижда от пръв поглед, е, че има ново парламентарно мнозинство - на ГЕРБ и независимите депутати (девет от които твърдо гласуват за правителството). Също така се видя, че 124-те гласа, които получи в своя подкрепа кабинетът, никак не са много и може да се използват от опозицията за популистки внушения. Но мнимата неопределеност (а на практика подкрепа за правителството чрез неучастието си в гласуването) на Синята коалиция и „Атака” показа, че управляващите разполагат с доста внушително мнозинство. То очевидно им се предлага срещу съответната цена, разбира се. Самата възможност за търгуване на подкрепа не е нова. Синята коалиция я предлага от първия ден на този парламент. И до голяма степен всички техни атаки към правителството се обясняват с факта, че те не са на софрата. За „Атака” пък това се очакваше, как иначе могат да оправят залинелия имидж и нарастващото недоволство към тях заради цирковете в Батак и край софийската джамия.
Така че това не са неочаквани, още по-малко пък разтърсващи новини, защото това, което излиза от тях, не е в полза нито на новите, нито на старите опозиционери. Например едва ли продължаващото надцакване вътре в Синята коалиция вещае добри дни за нея. Лидерът на ДСБ почти не крие неприязънта си към Мартин Димитров заради проявяваното от него непокорство напоследък. Видя се още когато двамата обясняваха как ще напуснат залата по време на вота, че
на Командира е наложен този вариант от синия лидер
А това той не обича. Бившият син премиер още на този вот искаше да покаже публично червен картон на човека, заради когото правеше лицеви опори, ухажваше с букети цветя във Военна болница и за когото казваше, че „се откроява с много бързата си и най-често вярна реакция”. За да се види колко лицемерен може да бъде бившият преподавател по марксистка политикономия, ще припомним, че не беше твърде отдавна времето, когато ДСБ разпространи следната позиция за управляващите:
„Министерският съвет показва висока чувствителност към тревогите и интересите на обществото и медиите, демонстрира бърза реакция за решаване на повдиганите проблеми и отстраняване на допуснатите грешки...” В документа се изброяват следните успехи: запазването и увеличаването на доверието на българските граждани, бюджетната стабилност в "аварийни условия на драстично намаление на приходите", управленската програма, съгласувана с подкрепящото мнозинство в парламента. „Правителството възстанови основния принцип на българската изпълнителна власт - персоналната, а не партийна отговорност на членовете на кабинета…“, отбелязват в заключение от ДСБ.
Трябва ли да се учудваме тогава, когато той освен че иска чрез последните атаки срещу правителството да си осигури бонуси в бъдещо червено управление, но и чрез вътрешнокоалиционни интриги гледа да превземе отвътре СДС. Не случайно Костов се опитва да прочете загубата на предварителните избори като победа точно както
дяволът чете евангелието:
„В големите градове ние печелим срещу СДС с 56-57 процента срещу 43-44 за СДС. Но много силно губим в провинциалната част, в малките градове, в малките населени места и далеч от големите центрове. Там губим с две към едно и това е причината да не се класираме по-добре.” Което е вярно само за София (да не забравяме, че беше спечелена с ромски вот) и във Варна (спечелена с ромски и корпоративен вот), навсякъде другаде ДСБ са губещите… А какво да кажем за опита Командира да се спазари и за листите в провинцията за предстоящите местни избори, опитвайки се да изтъргува подкрепата за Румен Христов в националната кампания: „СДС трябва да настоява много повече, отколкото "Демократи за силна България", за подписването на споразумения по места… Защото техен е кандидатът на националната кампания, за да направят мощна коалиция зад него, те би трябвало да търсят навсякъде споразумение. Това е, казвам, простата политическа логика.”
Затова не бива да се учудваме на грубата нападка срещу Мартин Димитров, отправена в събота, когото обвини, че имал свой заместник-министър в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, който трябвало да оттегли, вместо синият лидер да иска ДСБ да си оттегли зам.-министрите, каквито в кабинета те нямали… Така че това, което ще кажем, е, че ще очакваме с интерес крайния срок за представянето на предизборните листи, който изтича в края на другата седмица, за да видим кой кого е надцакал.
Накрая нека да видим каква е ситуацията
с реалните подкрепящи кабинета независими депутати
За да покажем, че единственото ново при тях е, че те са се увеличили от шест на девет души. Иначе още на 10 февруари Дарин Матов, Димитър Колев, Димитър Чукарски, Тодор Великов, Марио Тагарински и Венцислав Върбанов обявиха, че са изготвили общата декларация, в която заявяват, че са част от дясноцентристкото мнозинство, подкрепящо българското правителство в неговите усилия за промяна на статуквото от прехода, „режисирано и контролирано от бившата ДС".
„Европейската парламентарна политическа практика изисква ясно разграничаване между „управление" и „опозиция", написаха тогава те. Според депутатите, подписали се под текста, ЕНП и дясноконсервативните партии от Евроатлантическия регион са дали еднозначно своята подкрепа за програмата и политиката на правителството на премиера Бойко Борисов.
„Тази политика, насочена срещу корупцията, организираната престъпност и всички рецидиви на контролирания преход, изцяло среща нашето одобрение и пълна подкрепа, защото съвпада с желанията и очакванията на нашите избиратели…”, написаха още независимите в декларацията. И за да не бъдат голословни, малко по-късно шестимата заминаха за Брюксел, където увериха генералния секретар на Европейската народна партия (ЕНП) Антонио Лопес, както и председателя на Парламентарната група на ЕНП Джоузеф Дол, че ще гарантират мнозинството на управляващите от ГЕРБ.
Така че от гледна точка на математиката новото мнозинство е факт. Но то, както се видя, не е ново.
Лошата новина за политиците е, че
всичко интересно се случи след техните дивотии
Буквално часове след като депутатите си тръгнаха от свещената сграда стана известно, че американците са „спечелили” поредната битка срещу руснаците. С помощта на спрей героите от Освобождението бяха преобразувани на героите от Отмъстителите. Новите символи на свободата станаха емблематичният Супермен, безстрашният Роналд Макдоналд, а място сред тях е намерил и Дядо Коледа. Сред добрите момчета се е намърдал и най-големият враг на Батман – Джокера. И това не бе всичко, столичната улица „Шишман” се превърна в място за денонощно шоу, след като бе затворена за коли, а вчера градът символично бе завладян от велосипедите. Имало значи и добри неща, които може да се случват.
По този повод и специално за политиците ще завършим с поучителна индийска притча: „Един човек отишъл при свещения Рамануджа и казал: ”Искам да намеря пътя към Бога. Помогни ми!”
Рамануджа внимателно го погледнал и попитал: ”Кажи ми най-напред ти обичал ли си някого?” Мъжът му отвърнал: ”Аз не се интересувам от светски работи, любов и прочие. Аз искам да стигна до Бога!”
„Моля те, помисли още веднъж. В своя живот обичал ли си жена, дете или който и да е друг?” „Аз вече ти казах, че не съм обикновен мирянин. Аз съм човек, който иска да познае Бога. Всичко останало не ме интересува. Не съм обичал никого”.
Очите на Рамануджа се изпълнили с дълбока тъга и той отговорил:
„Тогава това е невъзможно. Отначало ти трябва да научиш какво е това да обичаш някого истински. Това ще бъде първото стъпало към Бога. Питаш ме за последното стъпало, а ти самият още не си стъпил на първото. Иди и обикни някого!”
