С над 300 ромски гласа ДСБ удари в гръб партньорите си от СДС в столичния квартал „Факултета” в неделя на предварителния вот за кандидати за президент и столичен кмет на Синята коалиция. Подобен вот имаше и в ромската секция в училище „Елин Пелин“ във Варна, където гласовете в полза на Светослав Малинов (кандидат за президент на ДСБ) са били 77 срещу само 7 в полза на Румен Христов (кандидат за президент на СДС).
Преди това да стане известно, лидерът на ДСБ Иван Костов написа в страницата си във Facebook, че „нaционалното ръководство на ДСБ ще предложи на ръководството на СДС да не бъдат преброявани гласовете в секциите с необичаен ромски вот”. А негови сподвижници започнаха да отправят обвинения за купуване на гласове в ромски махали в полза на синия кандидат за президент в добре
познатия ни стил „Крадецът вика „дръжте крадеца”.
По-късно, когато стана ясно, че мачът е равен (и дори, ако трябва да бъдем по-точни, спечели с малък превес Командира, защото такова бе неговото първоначално предложение – ДСБ да има кандидат за кмет на София, а сините да получат кандидатпрезидентския пост), от ДСБ започнаха нова игра за впримчване окончателно на сините под техния чадър. Изненадващо определилите се като тъмносини признаха, че „вътрешните избори в Синята коалиция слагат край на зачестилите спекулации, включително от ГЕРБ, че една от партиите „носи” другата.” Само да си припомним колко нечестно и пак зад гърба на кандидатите бившият преподавател по марксистка политикономия обяви в петък (10 юни) в парламента, че
лидери на ГЕРБ агитират за СДС на предварителния вот:
„Демократи за силна България остро протестират срещу намесата на премиера Борисов и вътрешния министър Цветанов в предстоящия отворен вот на Синята коалиция в неделя.” Председателят на изборния щаб на ДСБ Веселин Методиев каза, че е недопустимо Цветан Цветанов да застава на страната на кандидата за кмет на София от СДС Владимир Кисьов срещу кандидата от ДСБ Прошко Прошков. Ако г-н вътрешният министър желае да дойде да гласува, да заповяда, добави депутатът.
Сините толкова се обидиха от този удар, че лидерът им едва два дни по-късно отвърна, като посочи обвързаности с управляващите на ДСБ: „ДСБ има зам.-министри в правителството, които са получили подкрепата на премиера, и ако иска ДСБ да бъде истинска опозиция, трябва да ги изтегли.“ Няма да споменаваме за обвиненията към ДПС, че Румен Христов е техният кандидат, та се наложи от движението да излизат със специална декларация по този повод.
В изборния ден се видя точно обратното - че червените мобилизираха своите, за да помогнат на ДСБ; разбра се също, че туристически и други фирми, свързани с правителството на Иван Костов, са организирали мощен корпоративен вот във Варна, Пловдив, Стара Загора и Хасково; участници в криминалния преход също са активирали структурите си, за да вземат по-късно дължимия им пай след изборите.
Смайващи например бяха обвиненията, хвърлени от костовистите към Владимир Кисьов, че е
свързан с модела „Софиянски”.
Само че паметта на хората не е толкова къса, защото се знае, че лично Командира на два пъти подкрепи тогавашния столичен кмет на изборите.Знае се също за даренията, направени от разследваната фирма „Софийски имоти” на фондацията на Елена Костова „Бъдеще за България”, не е забравен и създаденият от премиера приватизационен фонд „Света София” с участието на редица скандални фирми, за да може правилните хора да получат своя дял от разграбването на столицата.
Сигурни сме обаче, че лекотата, с която Костов през цялата минала седмица ръсеше интриги и безпочвени обвинения, като например обидния му призив да се гласува за кандидатите на ДСБ, „за да не бъде открадната автентичната десница”, едва ли ще бъдат преглътнати не само от Мартин Димитров, но и от тези, които няма да простят на Командира, че напусна „Раковски” 134 в труден момент за сините.
Ето сега например с каква лекота доволният от резултата в София бивш премиер предлага (за решаване на споровете помежду им при излъчването на кандидатите за кметове и за подреждането на листите за същинските местни избори) на ръководството и местните организации на СДС да сключи споразумения за общо явяване на местните избори не по-късно от 4 юли. Той много добре знае, че
този въпрос вече е решен в споразумението
между двете партии, и намеса отгоре, за каквато той настоява отново, няма как да стане, защото уставът на сините дава възможност и за други коалиции по места. Костов просто се опитва отново чрез извиване на ръце да вкара свои в листите въпреки мизерните му резултати в провинцията.
Всъщност ако разгледаме крайния резултат в София на ДСБ, ще видим, че той никак не е обнадеждаващ. Известно е, че разликата в полза на ДСБ винаги е била 2:1, че дори е стигала 3:1. Сега, ако от получените гласове за кандидатите на тъмносините се извадят тези на ромите, на червените бабички и корпоративният вот, ще се види, че силите в София са изравнени и че предимството на ДСБ се дължи на младия Прошко Прошков, а не на Командира, защото спечелилият не бе неговият фаворит. Едва ли трябва да се съмняваме, че Прошков е забравил интригите, които му спретнаха протежетата на Командира, за да не бъде избран. Със сигурност първият, който ще го отнесе, ще е шефът на столичната организация на ДСБ о.р. ген. Атанас Атанасов. Той и бездруго вече не се ползва с доверието на 18 от общо 24-те столични организации на тъмносините.
Трябва да се отбележи също, че СДС в столицата няма проблеми с младите лидери в ДСБ. Неотдавна дори зам.-председателят на сините, който е от софийската квота - Любомир Ковачев, заяви, че „ние с младите ще се разберем, нека Костов да се оттегли зад дуварите на Драгалевци, за да не ни пречи.”
Няма как да бъде забравен горчивият привкус, макар че вдясно са известни с това, че се
научиха да заравят лицемерно томахавките
Пък и резултатът от близо 80 000, излезли да гласуват, и то на предварителен вот, е много обнадеждаващ. Няма как да не се отчете и че вътрешните избори са едни от най-положителните факти в българския политически живот. Освен това случващото се на тях е онова, което другите партии, ревниво крият - лъсват на показ влияния и зависимости, вижда се кой с кого играе, поддържа се висок дух сред симпатизанти и активисти и силен интерес към кандидатите, които представят тези, достатъчно убедителни още отсега, че да не се размият в общия предизборен популизъм.
Така че още днес сините публично ще се направят, че преглъщат загубата си в столицата, и ще надуват мускули заради мощната подкрепа от провинцията. Само че пред двете партии стои една много сериозна разделителна линия – за участието им във вота на недоверие към правителството. Засега не е ясно на чия страна ще застанат – ще подкрепят вносителите на вота, или ще предпочетат да се въздържат, както направиха предишния път. Командира иска от сините да напуснат залата, те засега не желаят да се включат в хора на опозицията и срещу сродната народна партия. Костов обаче отсега иска да спечели индулгенции за в бъдеще. Така, както всъщност винаги го е правил. Засега не е ясно как ще реагира Мартин Димитров. Но тъй като до вота остават само два дни, няма да ни се наложи дълго да чакаме.
