Общо показвания

петък, 24 юни 2011 г.

Джеймс Бонд спечели реванша с Авакум Захов

Малцина вероятно ще си спомнят, че през далечната 1966 г. легендарният британски шпионин Джеймс Бонд е захвърлен сам на ледник в Антарктида, след като не завършва успешно операцията по отвличането на съветския професор Константин Трофимов, създател на нов тип лазерно оръжие. Причината за това „заточение” е офицерът от българската Държавна сигурност Авакум Захов, който успява да го неутрализира. Това се случва в романа на Андрей Гуляшки “Срещу 07”, а славата на Джеймс Бонд без малко да помръкне завинаги, ако английското издателство предвидливо не разрешава на чуждия автор да използва кодовото име 007 и Андрей Гуляшки впуска своя герой в битка с неизвестния британски агент 07.
С вчерашното гласуване на първо четене на промените в Закона за дипломатическата служба, с които се приеха лустративни текстове за посланици, бивши агенти на ДС, може да се твърди, че Бонд е овъзмезден. 92 народни представители гласуваха „за", 21 бяха „против", а 13 се въздържаха. Според новите текстове служители в дипломатическата служба, които са сътрудници на бившите репресивни служби, се освобождават от публичната им длъжност и се преназначават на друга дипломатическа служба. С промените се въвежда и забрана посланици да стават бивши агенти на ДС.
Стрелата пък хвърлена от Ангел Найденов (БСП), че един нашумал български филм "Мисия Лондон" е вдъхновил авторите на измененията на Закона за дипломатическата служба и такова ще бъде оттук нататък бъдещето в дипломатическите мисии, бе върната от управляващото мнозинство като бумеранг с обяснението че, сценарият всъщност е романизирана версия на сегашния закон приет през 2007 г. Тази дребна задявка със сигурност показва, че авторите на филма са си свършили добре работата, но същевременно разкрива непредодолимите различия между тези, в чиито глави все още ехтят залповете на „Аврора” и тези, които искат да приключат с криминалния преход, за да може да станем истински съюзник на НАТО и Евросъюза. Не случайно от парламентарната трибуна бе припомнено, че причината за

хващането на последния влак за това членство е ДС

и че твърдението, че точно тези хора са с най-голям принос за това, е голословно и в известен смисъл нагло. Най-малко поради простата причина за възможната зависимост с тайните служби на страни враждебни на Алианса.
„Трябва да дадем ясен знак към нашите партньори, че България иска да прекъсне потенциалните и налични зависимости”, заяви от Моника Ханс Панайотова (ГЕРБ) и потвърди, че заради тези зависимости през последните 20 г. реална дипломация не е била осъществявана.
Ще припомним само, че в бившите соцстрани този процес е завършен отдавна. След обединението на на двете Германии в бившата ГДР са инаправени 1,7 милиона проверки до края на 2009 г. и

там е извършена пълна лустрация.

През 1992 в Чехия се приема подобен закон, след което 100 души е трябвало да напуснат по силата на него. Повечето са били понижени или преместени на позиции, които не изискват лустрация, т.е той не е бил разрушителен за техния служебен живот. В Полша правителството провежда лустрация на обществени длъжности, включително и на дипломати. От тях се изисква да подписват декларация, че нямат нищо общо с бившите тайни служби на комунистическия режим. През 2007 г. тези разпоредби са обявени за неконституционни, но същевременните ключовите посланици с връзки в бившите служби са отзовани. В Унгария лустрацията е направена през 1994 г. като обхватът и е променян през годините. 600 души са били обект на санкции, а на тези, които са отказали, им е било препоръчано да напуснат. Подобна е ситуацията в балтийските републики Литва, Латвия и Естония, където няма налични данни за принадлежност. В Литва е приет закон, ограничаващ агентите да заемат длъжности в държавния, включително и в частния бизнес. Същото се е случило в Латвия и Естония. В Естония е предвидено

доброволно признаване на принадлежност с морални последици.

110 души си признават, 250 отказват, но след това са били публично обявени. Двете ни съседки Румъния и Македония не остават по назад. През май 2010 е приет закон, забраняващ заемането на обществени длъжности на хора, свързани с ДС за следващите 5 години. В Македония е приет подобен закон през 2009 г.
В защита на законопроекта от евентуалното му обявяване в противоконституционност, мнозинството извади аргумента, че в Закона за радиото и телевизията Конституционният къд се е произнесъл, че подобни поправки не противоречат на Коституцията и международните договори, така че не може да се каже че в случая има едностранно тълкуване на нормата.
Независимо от тези факти, както се очакваше, в пленарната зала бе

спусната завесата на червено-синята мъгла

гарнирана с истини и евтин популизъм. Няма как едностранно да се приеме твърдението на лидера на ДСБ Иван Костов, че „няма нищо по-неестествено хора, които са се борили срещу свободните демокрации сега да претендират, че трябва да представляват държавата. Не може да иска бивш сътрудник на ДС, възможен двоен агент да представлява България в НАТО. Ако тези хора имат идеология, те не би трябвало да искат да служат на държавата, защото тя рязко е променила политическия си курс. Нашата страна има друга геополитическа принадлежност”, поясни още Костов. Ако стриктно се следва неговата логика и се приложат нормите, споменати по-горе от някои европейски страни, би следвало самия лидер на ДСБ отдавна да е изпратен на политическото бунище. За никой не е тайна

неговата дейност в промиването на мозъци от времето на Тато.

Няма да напомняме и съмнителни факти от пребиваването му в бившия СССР, както и обслужването през годините на финансовите интереси на хора, свързани с бившата ДС. Има вече неопровержими исторически доказателства за тясната връзка на хората, работещи на идеологическия фронт тогава и репресивната машина.
В дебата всъщност най-ясни бяха намеренията на БСП да използва позициите си в Конституциония съд, за да бламира закона. Те бяха изложени от бившия конституционен съдия Любен Корнезов (1991 -1994 г):"В това законче има девет противоконституционни текста. Има и други. Другите текстове обаче са за юридически камуфлаж, юридическа баластра. Коя е основната цел на това законче? Лустрация, дискриминация. Това е целта. Другото е заблуда и вие потвърждавате, че е така. "Пишете: Законът противоречи на Решение номер 14 от 1992 г. на Конституционния съд, в което аз съм участвал, Решение номер 10, Решение номер 9, и последното – Решение номер 11 от 2009 г. Ето тези решения на Конституционния съд, част от българската Конституция, нарушавате с това законопроектче”, заяви Любен Корнезов.
Специално за лустрирането Корнезов спомена, че промените в закона освен на Конституцията противоречат и на международни договори - Международния пакт за граждански и политически права, Конвенцията относно дискриминацията в областта на труда и на Конвенцията относно правата на гражданите на труд. "Приемайки тази лустрация, в Конституционния съд ще ви сразя", закани се Корнезов.
По този повод от сега може да кажем, че това, което ще се случи в съда ще е

Наблюдавано много внимателно от нашите партньори от НАТО


защото тезата на външно министерство, че промените не отнемат на никой правото на труд и от тази гледна точка не представляват лустрация също са интересни от правна гледна точка.
Накрая като още един аргумент в полза на този закон ще представим едно много показателно решение на Политбюро от 1973 г. което формулира по следния начин критериите за набиране на разузнавачи: “Оперативният състав (на разузнаването) се комплектова от български граждани – комунисти и комсомолци, безпределно предани и верни на българския народ, БКП и на дружбата със СССР, отбили военната си служба, с висше образование, които владеят най-малко езика на една от разузнаваните страни, с добра политическа и обща култура, смели, инициативни, упорити, годни за изпълнение на разузнавателни и контрарузнавателни задачи при всякаква обстановка. Разузнавателното управление набира кадри от поделенията на МВР, от висшите учебни заведения, от министерства, ведомства, учреждения и организации”.
Така че в страната ни може

да се вдига още дълго време пушилка

за сметка на данъкоплатците, но едва ли ще е възможно за в бъдеще тези хора да могат да работят практически във външнополитическите структури на страната ни. В заключение ще разкажем следната поучителна история, която показва как всичко ще завърши:
„Ямаока Тесю, като млад ученик, посещавал един след друг различни учители. Веднъж той се намерил при Докуон. Искайки да покаже своите знания, той казал: „Разумът, Буда, чувственото битие - всички те всъщност не съществуват. Истинската природа на нещата се явява пустотата. Не съществуват нито въплъщения, нито заблуждения, нито мъдрост, нито посредственост. Нищо не можеш да дадеш и нищо не можеш да получиш”.
Докуон, който спокойно пушел, нищо не казал.
Внезапно обаче силно ударил Ямаока по главата. Юношата много се разгневил. „Ако нищо не съществува, запитал Докуон, то от къде тогава се взе този гняв?”
Всъщност бившите комунисти от БСП са усетили вече удара, но все още не искат да проумеят откъде се е взел този гняв.