Заради предизвестения резултат можеше и да подминем предстоящия вот на недоверие. Той обаче няма да остане незабелязан. Причините са две: ясната позиция на БСП и ДПС и прекрасната илюстрация на синьо-червена мъгла, чрез очакваното активно участие в него на Синята коалиция и „Атака”. И ако за бившите управляващи тенденциите за възобновяване на старото сътрудничество най-вероятно ще се затвърдят чрез дебатите идващия четвъртък и последвалото гласуване, то вдясно отношението към правителството може да задълбочи вътрешнопартийните кризи.Няма да се спираме на заплахата, отправена от „Атака”, че тяхната формация ще преосмисли безусловната си подкрепа за управляващите. Не за друго, а заради това, че там тепърва ще ехти отзвукът на техните прояви в Батак и в София. Затова ще се спрем подробно на командирското шикалкавене вдясно. Пушилката, която Иван Костов вдигна миналата седмица, може да е била преди всичко, за да повдигне духа на определените си привърженици преди вчерашния вътрешен вот в коалицията. Но със сигурност е била насочена и за да вкара коалиционния си партньор в поредния капан на враждебност срещу сродната народна партия ГЕРБ. Неслучайно посланик Ейвис Боулън е написала в грама от 8 май 1997 г. за него следното:„За тези, които го познават добре, Иван Костов
има склонност да се държи авторитарно, арогантно и непредсказуемо.
Стилът му е много различен от широкоскроения и толерантен подход на предшественика му - служебния премиер Стефан Софиянски.” Как иначе да си обясним, че още преди ДПС да са казали „да” за вота, Командира тайно и през главата на Мартин Димитров се договори със Столетницата, че ще ги подкрепи в атаката им срещу правителството. А какво да кажем за опита му да дирижира вота, като насочи участниците в него към работата на вътрешния министър и след като му се показа, че от него се иска само съучастие, а не акъл, с присъщата му прилепчивост се опита да присвои мотивите на червените срещу управляващите като свои: „Темата за антикризисната политика е тема на Синята коалиция – че една програма беше изоставена и заменена от друга и не бе изпълнена. Че нито едно от предложенията ни за реформиране на системите в страната и извеждането й от кризата не бе взето предвид. Това са все наши теми през тези 2 години и няма как да излезем срещу тях и да защитим правителството, няма как да защитим Бойко Борисов от такъв вот, декларира Костов.
Няма сега да припомняме всичките му плонжове,
лицеви опори и носене на цветя във военна болница. Бегло ще споменем и как в началото на това управление лидерът на ДСБ твърдеше, че единствената силна и безспорна част от това правителство е работата на вътрешния министър и неговото ведомство. Много интересно каква метаморфоза е претърпял Костов, че обвиненията срещу министъра веднъж бяха обявени за измислица, а сега са „кофи с истини”. Е, когато в специалните служби има доклади, че бивш министър-председател на България е бил оплетен в престъпна схема за контрабанден внос на сурово кафе в България, а като съучастници му се описват босове от подземния свят като Николай Методиев-Пилето и Константин Димитров-Косьо Самоковеца, това винаги може да има последствие за този човек с едно възобновяване на разследването. Също така любопитно би било да се види кой днес управлява имотите на покойния „производител на картофи”…
Но тъй като това е тема малко встрани, ще се опитаме да разтълкуваме какво означава твърдението на бившия политически милиционер, прикриващ се навремето като преподавател на марксистка политикономия, че „има четири варианта за отношение към искания от опозицията вот на недоверие към правителството.” Не трябва да има съмнение, че той дава поредната оферта към управляващите, че е готов за пазарлък и тутакси би забравил намеренията си, ако му се даде възможност да седне на правителствената трапеза. Той нееднократно е давал да се разбере, че подкрепата минава през солидно участие във властта. Дори първите „благородни критики” бяха към зам.-министри и агенции, към които от Синята коалиция имаха апетити за постове. Недопускането им до властта обаче ги
накара бързо да обърнат палачинката…
Иначе останалите три варианта за действия на десните депутати по време на вота се определят преди всичко от задкулисните договорки с БСП. Интересно е да се отбележи, че там също не вярват на Командира, въпреки предварителните му обещания. Не случайно Сергей Станишев го предупреди, че не е зле ДСБ и Синята коалиция да се самоопределят в опозиция ли са ли не. И че няма как дясната коалиция да поставя условия през медиите". Точно и затова Костов не бе допуснат до изготвянето на мотивите за вота. Другите две възможности на Синята коалиция за действия в пленарната зала са чисто технологични. По време на поискания от управляващите вот на доверие в началото на годината от Синята коалиция се въздържаха. И сега се очаква те да не гласуват против заедно с бившите управляващи.Не само заради негативния отзвук, но и защото със сигурност вътре в коалицията няма как да постигнат съгласие. Мартин Димитров отдавна е казал, че СДС ще гласува против това правителство единствено ако
то подпише договора за строителството на АЕЦ „Белене”.
При предишния вот коалицията се съобрази с Костов и се въздържа. Сега, след многобройните обиди, които сините се наложи да изтърпят през последните дни, едва ли Командира ще диктува крайното решение. Според кулоарна информация това, което иска този път лидерът на ДСБ, е депутатите да напуснат залата, което освен „гласуване” в полза на опозицията ще е и бонус, защото се намалява кворумът в залата. На това със сигурност обаче ще се противопоставят депутатите от СДС. Най-вероятно те ще останат в залата и ще се въздържатТова очаквано „шарено” гласуване само ще направи по-видимо разслоението вдясно. Там тепърва предстои дебатът за единството на Синята коалиция. Няма как младият Мартин Димитров
да преглътне обидния призив на Костов
да се гласува за кандидатите на ДСБ, „за да не бъде открадната автентичната десница”. Много интересно е също да се види какво точно има пред вид Надежда Неински като говори, че е гласувала вчера срещу уговорените мачове...
Иначе простите сметки за вота показват, че и без гласовете на Синята коалиция, на „Атака” и на РЗС, за управляващите това ще е лесен вот. В момента заради обявената от независимите депутати подкрепа, мнозинството е гарантирано с общо 128 депутати. Бройката е достатъчно внушителна, за да може дори при отсъствия на депутати от ГЕРБ, те да получат необходимото им сигурно мнозинство от 121 гласа. Резултатът и дебатът от вота обаче може да откаже опозицията от обещания от Станишев втори вот – този път за цялостната политика. Защото може да се окаже, че няма какво да се добави след него в посока, изгодна за бившата тройна коалиция. А напротив, един цялостен вот всъщност има вероятност да ги размие с партиите мними съюзници на ГЕРБ, които искат да се направят на опозиция, но само по определени теми.
