Общо показвания

вторник, 16 август 2022 г.

ГАЗОВИ ЛАКЪРДИИ ЗА ПАРТИЙНО ОЦЕЛЯВАНЕ

Време е да бъдат спрени опитите на провалилите се политици да “възкръснат” с всяване на страхова психоза сред обществото. Изборите са добра възможност за това.

Едва ли избирателите имат полза бъдещето на газовите доставки да се превръща в досадна политическа дъвка и реална опастност за жизненото им оцеляване. Плашилото се размахва за щяло и нещяло, предимно от чели-недочели политически мимолетници, усетили сладостта от облагите на властта. Може и да е парадоксално, но утвърдените имена в енергетиката предпочитат да не участват в тази преливаща от пусто в празно безполезна шумотевица. Галещо слуха на русофилите е евентуалното подновяване на изтичащия договор с Газпром. Но налице е и бурно възмущение от противниците, придружено от предупредителна протестърска вълна, ако това се случи. Едните пренебрегват грозното лице на войната в Украйна и носталгично припяват за евтиния и “неизбежен” руски газ, плод на българо-руската дружба. А другите продължават да дрънкат за “четири пъти” по евтиния втечнен газ и не дават обяснения как така Булгаргаз от печеливш с 50 млн, изведнъж се превърна в длъжник с повече от 500 млн.по време на последните вече бивши управляващи.

Упреците към служебния кабинет да не размахва “Жан-Виденовата зима”, да остави актуалните проблеми на бъдещия редовен кабинет и се заеме с основното – да подготви изборите, са меко казано цинични. Изобщо няма да коментираме дебелашкото самохвалство на най-малката, но най-шумна партия в предишния парламент, че само тя можела да докара газ от Русия. За късмет, бързата, едва ли не военна организация, създадена от кабинета, за преодоляване на техническите проблеми, със сигурност ще ни докара най-после газ през връзката с Гърция. Така че нека бъдат оставени управляващите да решават неотложните проблеми. А те са свързани и с антиинфлационни конпенсации за бизнеса и гражданите. Затова не трябва да им се пречи на диалога с работодатели и синдикати.

За да има прагматичност, обаче е необходимо политиците да се смирят и да не използват газта като бухалка. Видяхме и чухме защо им трябват “бухалки” на някои псевдодемократи. Всички са наясно, че цинизмът им не идва току така, а е добре подплатен от олигархичния кръг, който от години си е присвоил правото на уж морален стожер. Учудващо е, че издънилата се многократно в претенциите си да бъде партия на промяната, обвинява служебния кабинет, че излишно митологизира газовата криза, но същевременно императивно настоява, че той трябва да довърши започнатото от тях с американския втечнен газ и ако не го направи, то тогава последиците за страната ни ще бъдат ужасни. 

Кой всъщност плаши обществото ни с несигурност!?...

Предпоставянето с крах на все още неосъщствени сделки, при това ангажиращи, заради европейското участие в реализирането им, не цели нищо друго, освен да се внуши, че служебното правителство е антиевропейско. Това само потвърждава, че оклеветяването е любим похват на откровено мафиотския олигархичен кръг. От времето на управлението на Иван Костов, когато укрепна, този кръг използва мантрата “борба с мафията”, за успешното капитализиране на редица тъмни сделки. Осъществява ги не само с очернящи внушения, но в повечето и с директен рекет чрез медийния монопол, който притежава.

Но номерата им вече са трудно приложими. Причината не е само в общественото недоверие натрупало се срещу тях. Но най-вече в неразбирателството между бившите коалиционни партньори, което доведе до падането им от власт. Всъщност, истината не е в излишните газови лакърдии, а в нежеланието им да сложат в ред собствените им партийни редици. 

Да не би сега да им светна на Партията на промяната, че имат идеологически различия с “Да България” и че те са центристка, а не дясна партия!? И защо ли пак от същата партия, която отказа руския газ, вече не отричат възможността отново да тръгне, докато в същото време жълтопаветниците, маршируват край президентството... Не, още миналата година, когато няколко пъти се проваляха опитите да се създаде правителство, стана ясно че между лидерите им има скрита непоносимост, която прерастна в омраза. Тя стана открита при провала на безпринципната коалиция. Библейският израз за треската в чуждото око, която пречи да се види гредата в собственото, ще доведе единствено до стремеж “стани за да седна”, но няма да е в обществена полза. И не газовата реторика ще им помогне. Защото омразата, както се вижда, продължава и няма да свърши, докато всяка една от партиите не се освободи от всички, които не могат да надмогнат егото си и не бъде представлявана от нови лица, които разбират, че диалогичността в политиката е тази, която ще помогне за излизането не само от вътрешните кризи, но и от натрапените отвън.