Общо показвания

вторник, 6 септември 2022 г.

СТАБИЛНОСТ ИЛИ НОВА РАЗРУХА

На чужд гръб сто тояги са малко, е казал народът. Може обещанията на политиците да стават все по-галещи слуха със всеки изминал ден до наближаващите избори, но на тези, които очакват да гласуват за тях, грижите не намаляват – те усещат по джоба си увеличението на цените в магазините за хранителни стоки, сметките за ток, парно и други битови нужди стават непосилни. На този фон обидно е да бъдат гледани и слушани схватките между мераклиите да ни представляват, особено между онези, които ни докараха до избори след избори - кой с кого нямало да се коалира за правителство, персоналните обвинения кой какво бил направил, а другите с години не си помръднали пръста, как радетелите на промяната използвали посредници, за да печелят чрез тях, а пък онези от статуквото били превърнали държавните предприятия в посредници със същата цел. И всички обещават, че благодарение на тях криза няма да има и едва ли не още на пролет ще потече рогът на изобилието.

Всъщност няма нужда от тези фалшиви дебати!

Как избирателите да им повярват като едните твърдят, че има излишък, а другите – че няма и трябва да се затягат коланите. Но няма конкретни мерки и цифри – за овладяване на кризата, размер на компенсациите и времеви срок, така че хората да не са в постоянен стрес, а да знаят как да ограничат бюджетите, а бизнесът да може да работи така че и в хазната да има приходи. 

Това няма как да се случи, ако политиците продължат да се замерят с мантри, подхранващи езика на омразата, не се спре затварянето на очите пред беззаконието и най-вече подкопаването на парламентаризма, едновременно с величаенето на едноличната власт, която може да ни освободи от заробващите “фалшиви” западни демокрации. 

Промяната може да настъпи не само с грижа за конкретните нужди за оцеляването, но и в насърчаването на можещите и позитивно гледащи на развитието на страната ни, за които смисълът на живота им е в иновациите, в изграждането на модерна европейска страна, която заема достойно място сред най-развитите от тях. 

Но преди всичко е нужно стабилно управление, което да бъде така конструирано, че водещите партии да не си играят на управляващи и опозиция, а да се стремят то да бъде укрепвано, а не разрушаване, поради личните амбиции на един или друг политик с власт.

Формула има, тя е предлагана нееднократно. Дали ще се нарече правителство на националното “спасение”, “единство”, “развитие” или “единение”, както пише на сградата на Народното събрание, е без значение. Лицата на това правителство не трябва да са тези, които и сега се очернят, обвиняват в нечисти сделки и са с опетнен морал. Те трябва да се отдръпнат и в името на гражданите да се постараят да организират управление, което да работи в тяхна полза, а не за лично облагодетелстване или в полза на дърпащи конците им манипулатори. Какъвто е Разградския медийно олигархичен кръг, който въпреки, че търпи провал след провал, продължава де се опитва чрез своите протежета да се домогва до трапезата на властта и най-вече да сее разруха.

Дяволският казан за всички, радостта на Нане, че на него може да му е зле, но и на Вуте ще му е по-зле, са прийоми на сатанизиране, които се опитват да принизят делото на онези герои от националната ни история, чийто стремеж към свободата, трябва да ни обединява, а не да ни разделя с псевдопатриотарство или търсене на бащицата, който да се грижи за нас. Успехът няма да дойде със спекулативни игри на думи, а с обединяване на усилията на всички. Сговорна дружина планина повдига, също е казал народът. Точно от такава има нужда страната ни. Но за да се случи това, политиците трябва да изхвърлят тоягите и да я изградят с общи усилия, за да заработи в името на общото благополучие. Вижте по-малко