Месец след изборите, все още няма знаци от парламентарно представените партии, че може да бъде съставено правителство. Дори обявената среща между първата и втората политическа сила не вдъхва оптимизъм – червените линии остават, не се търси това, което би ги обидинило за съставяне на общо правителство. А само евентуална опозиционна подкрепа по общи теми, без поемане на отговорност. От срещата им се разбра още, че предложените от “Продължаваме промяната” програмни намерения лъха натрапчив популизъм, който притеснява ГЕРБ, защото освен от заеми, не е ясно откъде ще дойдат тези пари. И тепърва експерти на двете партии, ще умуват кой е разумният подход. Но не може да не се отчете, че започването на диалог вдъхва надежди. Има и още една добра новина – депутатите приеха правилника си за работа, без скандални разправии.
Нови разногласия, обаче се появяват и между доскорошните партньори, бивши управляващи. Разсъждения за варианти за мнозинства, както и за опасност от президентска република, гарнирани с мантри и посочване с пръст, не помагат. Твърдения, че няма добри варианти за кабинет и че те са “лоши, по-лоши и отиване на избори”, както и, че “подкрепа на първия мандат по дефиниция е изключена” и лъхащите на лична неприязън твърдения, че държавният глава “тласка страната към еднолично управление”. Парадоксът е, че всички искат да има парламент и още повече правителство, но...не търсят съгласие за спасително за хората правителство на националното спасение. А президентът на страната се превръща удобна мишена за оправдания на несполучливите междупартийни отношения.
Всъщност, хората все по малко се интересуват от егото на политиците. И една от причините е, че в последните няколко парламента присъства една нова депутатска номенклатура, в пленарната зала. Дори в “ПП” започва да се утвърждава “незаменим” депутатски приятелски кръг. Няма как да се вярва на хора, инцидентно докоснали се до върха на държавната пирамида, но вече абонирали се за провали. А да се очаква от тях, че на поредните избори ще си върнат изгубените позиции е фантасмагория, която бързо ще ги изхвърли от политическия живот, както се случва с повечето партии еднодневки. Обществените нагласи са такива, че интересът към случващото се в парламента и нефелното служебно правителства, става все по-малък. Дори партийните твърди избиратели разбират, че не могат да разчитат на подкрепа от държавата, а трябва да се спасяват кой както може. И това е пагубно за политическата класа.
И все пак, “мачът” не е приключил. Има достатъчно време за разумни решения. Вижда се, че и държавният глава не бърза. Съставът на кабинета, който ще бъде представен от ГЕРБ, може да получи достатъчна подкрепа, ако в него влязат хора, на които “ПП” и другите партии имат доверие, че могат да се справят с програмите за управление, обещани пред избирателите. Така че нека не се бърза с отхвърлянето на първите два мандата и да се разчита на последния, който не се знае на кой ще бъде даден. И дори ако бъде договорен, пак няма яснота дали ще бъде подкрепен от партиите, получили преди това мандати за управление, но не могли да ги осъществят.
Затова нека усилията да бъдат съсредоточени към първия мандат. Истината е, че колкото по-бързо се състави редовно правителство, дори с краткосрочна перспектива, това ще е добър знак към обществеността. А тя има нужда не от спасители, зад които наднича например обогатилият се още по времето на Иван Костов приятелски кръг на “прокопитата”, а от експерти, които могат да измъкнат страната ни от блатото. Да направят отдавна чаканата съдебна реформа, а не тя да приключи с отстраняването на сегашния главен прокурор и замяната му с друг, който да угажда на новата парламентарна номеклатура и пази прокситата на бившия премиер Костов.
Накрая нека не пропуснем убийството на граничния полицай. Това е още един повод не да се изказват дежурните съболезнования на близките, или да се търси нечия вина, за откраднатите пари за построяването на тази неефективна ограда на границата, а да се обединят усилията на всички, за да бъде решен тоза проблем, както направиха нашите съседи по поречието на тяхната граница край река Марица, издигайки без много шум непристъпна стена. А за да се случи това, най-добре е да има редовни правителства и парламент, който да взима бързи решения като подпомага и контролира управляващите. А още по-важно е да не се чака да се преобърне колата и да се вика неволята, както се е случвало много пъти. И след едноседмична шумотевица, всичко да приключи с обещания и пак да се продъли по старому. Така че този трагичен случай трябва да накара политиците да осъзнаят, че пътят води до неизбежно “скриване на томахавките” и полагане на денонощни усилия, за бъде пуснат “белият дим” на съгласието, както предложи една от парламентарните партии.
