Провалилите се бивши коалиционни партньори, вместо да се погрижат за политическото си оцеляване, отново размахват жълтопаветното знаме и се опитват да нагнетяват обществено напрежение. Техните лидери не си дават сметка, че хората имат нужда от спокойствие и сигурност, с нескопосните си реваншистки прояви трупат нови негативи и могат да маргинализират участието си в парламента, а някои от тях и да останат извън него. Според социологически проучвания “Да, България” е на ръба на прескачането на изборната бариера. БСП също е застрашена, дори за бъдещите им водачи на листи няма сигурност, колко от тях ще влязат. Популистки оправдания, че президентът, който Корнелия Нинова издигнала, се обърнал срещу нея и е участвал в заговор за отстраняването и от ключовия министерски пост, вече не вървят. Заради неспирните и лъжи се очаква вътрешният натиск върху нея да се засили, особено след разкритията за един милирд евро изнесено оръжие за Украйна, което тя нагло отричаше. Но на лъжата краката са къси, както е казал народът. Нейните русофилски поддръжници едва ли ще и простят. Няма да се учудим ако лъснат скоро и интригуващи за разследващите органи подробности за нейните сделки.
А какво да кажем за “ДБ”, които, с вечно нещо обясняващия се лидер Христо Иванов, като удавници за сламка протягат ръце за коалиция с “Партаията на промяната”, но там не ги искат, защото не им трябва допълнителен отлив на гласове.
Всъщност, цялото хленчене на “ДБ” е, защото изпаднат ли зад политическия борд, ще стане зле и за покровителите им от олигархичния кръг, който забърка двегодишното безвремие. Затова те пускат нови опорки, за да може “умнокрасивите” поддръжници да опънат палатките на жълтите павета и блокират Орлов мост.
Никой от служебния кабинет не се е засилил още да купува руски газ, но вече има черни прокоби, че едва ли не руските танкове, ще изметат хепънингите им от столичното ларго. Дори фактът, че от кабинета обявиха, че ще придвижат оставените от предишните управляващи сделки за втечнен газ не ги смири. Не са ли смешни и твърденията им, че като обявят търгове за газ, ще бъдат загърбени доставките от САЩ и ще полегнем на руснаците, които ще ни подлъжат с уж евтин газ. Поредната слаба опорка. Не само защото руският газ вече не е евтин и това не може да се прикрива, но и защото има геополитическа ориентация, която управляващите, които и да са те, не могат с лека ръка да пренебрегнат. Въпросът е преди всичко в изсветляването на доставките. Нещо, което въпреки претенциите си за прозрачност, радетелите за промяна пренебрегваха безскрупулно. А популистките им уверения за четири пъти по евтиния газ изобщо няма да коментираме.
Истината е, че напъните за всяване на страхова психоза и за жан виденова зима идват най-вече ДБ и БСП. Нека повторим, причината е в това, че двете партии разочароваха с безпринципното си колабориране избирателите си. Видя се и се чу как на онази партийна седянка в парламента Христо Иванов говори, че правилният път е този на политическите бухалки и задкулисните сделки от типа на “ти на мене, аз на тебе”, а публично се представя за борец срещу тъмните сили. И вместо тази арогатна двойнственост да приключи, Иванов да подаде оставка от партийния пост, той продължава мишкуването в опит да се измъкне от капана, в който сам попадна. Колкото по ясно става, че не е желан партньор, той ни лук ял, ни лук мирисал, пак високопарно ни заглавичква с геополитическата ситуация, а задкулисно се опитва да реанимира един позабравен проект на ментора си Иван Костов за “Десен алианс”, с който да прилъже старите седесари да го пробутат с гласовете си отново в парламента. Абсурдно е да му повярват, като се има предвид гушването на ДБ с БСП и онова гласуване в парламента, даващо възможност на свързани с бившата държавна сигурност да се кандидатират за ключовия пост шеф на КПКОМПИ. Но защо да не опита. А и нека жалките му напъни да покажат колко е задължен към дърпащия конците му олигархичен кръг.
След тази “синьо-червена мъгла” едва ли трябва да се учудваме, че Корнелия Нинова, търси враг в лицето на президента, за да оцелее. Но всъщност засилва влиянието на държавния глава в партията. Нинова се оказа опасен лицемер, който в името на личния интерес е готова да загърби принципи, а което е по-лошо – да обрече привържениците си на тягостно бъдеще, като остави БСП отново, и нищо чудно, за дълго извън властта.
Няма да коментираме първите действия на служебното правителство, използвани от Нинова, а и от останалите бивши управляващи за нападки срещу президента. Не за друго, а защото уволненията засягат пряко политическите хранилки на властта. Но не и гражданите. Разкритията за афери разклащат най-вече бившата политическа върхушка. А и държавният глава този път започва да демонстрира полагащата му се от конституцията неутрална позиция, която цели успокояването на държавата след месеците политическо шмекеруване. Така че опитите за извличане на политически дивиденти и размахването на плашилото за президентска република по руски образец, са обречени. Не заради разнебитените бивши управляващи, а заради нарочените за колабориращи с президента, опозиционните доскоро ГЕРБ и ДПС. Те са тези, които разполагат с достатъчен ресурс това да не се случи. Но и са наясно, че страната ни трябва да бъде изведена от продължителното политическо безвремие, станало критично опасно в трудни и за света дни.
Така че изводът за давещите се партии, както и за кукловодите им в сянка, които забъркаха тази каша, е, че трябва да спрат да слагат прът в развитието на страната ни. И да се опитат да пречистят собствените си редици, за да имат шанс да продължат политическото си съществуване. Трябва да се разделят и със олигархичните спонсори. В противен случай ги чака политическото бунище.
