Провалът на мандатоносителите от БСП да съставят правителство бе предизвестен. Това, което ни изненада е, че в главите им до последно звучаха залповете на крайцера “Аврора”. Със зъби и нокти се бореха да задържат парламента до приемането на болшевишката бухалка за КПКОМПИ и по възможност дори да бъде избран за неин шеф компрометиралият се вътрешен министър в оставка Бойко Рашков. Дори нагло го вкараха в скандално предложение за законодателна програма, приемането на която да е условие за съставяне на правителство.
Не е за вярване, но бившите комунисти и техните наследници май все още живеят в онези времена, когато с конституцията се гарантираше ръководната роля на Партията. Правилно им бе напомнено от парламентарната трибуна, че още преди 30 години тази диктаторска възможност бе заличена в новия основен закон на страната.
Проектопрограмата им бе отхвърлена и няма да влезе дори за дебат в пленарната зала. Шамарът бе достатъчно силен, за да обявят, че връщат мандата и тръгват на избори. По-съществено е, че социалистите продължават да са нагли в безпомощността си да заблудят обществеността, че вината не е тяхна, а на всички останали. И те са единствените, които могат да сглобят управляваща коалиция и да предложат полезни за обществото закони. Реалността обаче е нелицеприятна за тях. За две сесии отиващият си парламент прие само 45 закони, но като отделим този за бюджета, повечето бяха за изменение и допълнение на вече приети. А сега се опитаха да омаят всички, за да внушат, че могат да приемат за една сесия 72 закона, от които половината са чисто нови... Със сигурност на лидерката им се е искало на партийния празник на Бузлуджа да се появят като вицепремиер и министри, макар и в оставка, за да подгреят предизборно червените активисти. Няма ли кой да им припомни там, че на последните избори, с изключение на Пловдив и Плевен, в парламента влязоха само водачите на техните листи!?
Сега същият ли сценарии със същите хора ли да очакваме!? Ако това направят, резултатът ще е по-лош. Не само за БСП, но и за останалите партии от самовзривилата се коалиция. И каквито и предизборни обвинения да хвърлят, изобщо не им е виновна опозицията, а алчността им към облаги, както и подозренията, че някои от техните партньори получават незаслужено повече от баницата на властта. Едва ли избирателите искат да видят същите озверели в обидите си един към друг депутати в новия парламент. Нито пък пак познатите ни шикалкавещи и лъжливи управляващи, които, отсега се вижда, че служебният кабинет трябва да изрива авгиевите обори на тяхната некадърност, а и да потушава бунтовете на неполучилите парите си пътищари. Прогнозираната патова ситуация след следващите избори едва ли ще стимулира избирателите и ще направи резултата обществено непредставителен.
Лошата новина е, че този път на хоризонта не се виждат нови спасители. Последният ГМО проект с бомбастичното име “Български възход” е тръгнал противно на името надолу още преди да стигне до избори. Държавният глава, който преди бабуваше и на “Партията на промяната”, този път едва ли ще търси директна намеса, която след това да му донесе излишни главоболия. Не че неговата роля не би била съществена. Особено с възможността министри от неговия служебен кабинет да бъдат в основата на подкрепено от следващия парламент правителство, което да изведе страната от кризата. Проблемът е, че има читави хора, но партийните лидери са калпави и освен егото им, всичко останало е прах в очите на слепите, както се видя от онзи злополучно изтекъл в ефир разговор, воден от лидера на “Да, България” и последвалите след това събития. А това, че ще са пак същите, означава единствено, че промяна няма да има. И ще станем свидетели пак на безпринципни коалиции, или на поредица от избори, които няма да доведат до нищо добро, докато не се появят лидери, които не слугуват на олигарси, а искат да служат на народа си.
