Изборите приключиха, времето на чесане на егото свърши. Политиците са наясно, че имането на газ и ток, няма да свали инфлацията, цените на храните и бензина ще останат непосилни за мнозинството. Затова изборните маратони поне временно трябва да спрат. Личи си, че има умора, показа го поредния връх на ниска избирателна активност. А с червените линии трябва да се приключи завинаги. И избраниците на народа да служат за полза роду. Видя се още, че на партии еднодневки не бива да се вярва. Народната любов към тях бързо се изпарява. Особено след като се окаже, че радетелите за промяна, са всъщност “децата на лейтенант Шмид” от прочутия роман на братята Илф и Петров – всички до един плод на един и същ измамник, дърпащ им конците. Още като се появи онзи проект за батерии за един милиард, се разбра, че вечно облажващия се от властта финансово-олигархичен кръг на “прокопитата” се е размножил и втурнал бързо да намаже, както го прави още от времето на началното ударно замогване, дадено му още от правителството на Иван Костов.
Има и още нещо: абсолютно политически безотговорно, да не кажем противоконституционно е, бившият премиер и лидер ПП да заяви още преди да е чул и след това видял какъв тип кабинет ще предложат победителите, да отхвърля подкрепа и участие в него.
Но нека спрем да ги коментираме. Те безвъзратно са се запътили към политическото бунище. Няма как и да ги спрем да лъжат. Часове преди изборите се кълняха как ще продължат промяната, след тях – как ще бъдат опозиция, която ще продължи да разкрива далавери. И Костов разправяше така, след като беше свален с гръм и трясък. Твърдеше, че бил избягал пред народа и ще чакал той да го достигне. Да се смееш или да плачеш, че си давал доверието на подобни себични политици...
Всъщност, като оставим да отшумят емоциите, всички влезли в парламента трябва и могат да проявят национално отговорно мислене и да помогнат на страната ни да оцелее. Войната в Украйна продължава, но не тя трябва да е повод за нови разделителни линии, нито пък членството ни в ЕС, гибелно ще бъде да се откажем от европейските пари. Така, че шансът е в обединението около националните каузи. Вижда се от програмите им, че всички милеят за страната ни. Сега трябва да го докажат.
Бегъл поглед върху изборните резултати показва, че правителство на малцинството, програмно правителство, на експерти или на “националното спасение”, без значение как точно ще бъде определено, може да има солидна подкрепа от почти квалифицирано мнозинство. За да се случи това, трябва да започне диалог. Губене на време ще е, ако се продължи с нападките и прехвърляне на собствената вина за резултата на друг. Наистина е контрапродуктивно да се гледа към миналото, както обнадеждаващо отбеляза един вицеприемиер от бившите управляващи. Необходимо е преди всичко всяка една от присъстващите в парламента партии да установи общите цели, които би имала с останалите. Те са свързани най-вече с техните избиратели и възстановяването на сриващото се доверие в политическата класа.
Първата стъпка в посока на диалога се очаква да бъде дадена от победителите в лицето на ГЕРБ. Резултатите са известни, няма време за изчакване. Визията как трябва да изглежда бъдещия кабинет, може да бъде оповестена още преди президентът да връчи мандат за съставяне на правителсто. ГЕРБ нямат време за лавиране, но същото се отнася и за останалите партии. Добре би било кабинет да се състави още с техния мандат. Забавянето може да създаде поле за нови дрязги и да се тръгне по самоубийствената за политическата ни класа спирала към поредните избори. Също така опитите за изнудване и отправяне на заплахи чрез добре познати ни опорки от миналото няма как да минат. Не за друго, а защото не само избирателите искат да има кой да им решава грижите, но и защото самите политици съзнават, че “ножът е опрял до кокала”, както се изразява народът.
На този фон опорката на лидера на “Да, България”, че управление с ГЕРБ и ДПС е невъзможно, защото хората щели да излязат на улицата звучи не само ретроградно, но и опасно за самата партия. На хората и през ум не им минава да излязат на протест, за да угодят на прищявката на който и да е партиен лидер. Те отдавна са показали с гласа си какво мислят за менторите им – Иван Костов и Прокопиевия разградски медийно-олигархичен кръг, отгледан и подкрепен от бившия премиер. Няма да се учудим, ако това изявление е добре познатият ни техен рекет за позициониране на масата на властта. Номерът едва ли ще мине. Създаването на национално отговорно правителство със сигурност може и да ги подмине, да се случи без техните гласове за подкрепа.
Не може да се върви повече по пътя на противопоставянето и омразата. Така че в очакване сме на първите стъпки към диалога. Сигурни сме, че политиците осъзнават, че безвремието през последната година и половина, гарнирано с провалил се опит на “стани, за да седна” е струвало доста пари на данъкоплатците. Надяваме се разумът да надделее, да спрат с безсмислените изчисления кой колко ще загуби в бъдеще. Вижда се, че бъдещето няма да е розово, каквито и да са сметките. Доброто бъдеще зависи единствено от решаването проблемите на настоящето, а те не са малко. Колкото по-бързо се състави работещо правителство и парламент, който да подкрепя и бъде коректив на действията му, толкова по-добре ще бъде за всички.
