Колкото повече политическата реалност показва несъстоятелността в действията на псевдорадетелите за “промяна”, толкова по-голяма става нетърпимостта им към всички, които не споделят техните “опорки”. “Червените линии”, които чертаят, се превръщат в непреодолими стени. Настояването “статуквото” да падне на колене и публично да се покае, напомня за времето на хунвейбините на Мао, където “бивши” бяха излагани на публичен линч. Няма как да приемем и твърденията им, че възрастните избиратели, които бойкотираха последните избори, защото си искат хартиената бюлетина, ще се наложи да приемат машинното гласуване, така както са приели айфоните и електроното обслужване.
Уж били борци за демокрация, а искат да лишат обществото ни от исконното право на избор...
Поведението на все по стесняващия се и самоизолиращ се “богопомазан” приятелски кръг всъщност много добре се възползва от балканския римейк на левичарските движения в западния свят през шестдесетте години. Първо ловко се покатериха по гърбовете на “жълтопаветниците” и техните лидери, възпитаници на Иван Костов, умело се промушиха и под юмрука на президента, за да го загърбят напълно веднага след като получиха властта и с две ръце започнаха да я черпят за собствено облагодетелстване. Знаейки много добре, че сметката за щетите им ще плащат други. До такава степен се самозабравиха в самодоволството си на брокери измамници, че изпаднаха в шок, когато махалото на политическата реалност се върна обратно и ги изхвърли от властта.
Но вместо да приемат поражението и се опитат да започнат нов градеж, те се втурнаха да рушат крехки демократични традиции и най-вече законно установения ред, който онзи случай с канадското гражданство така ги окрили, че вече всекидневно се опитват да натрапват свои правила. С блъфове и арогатно поведение, надявайки се всички останали да заиграят по тяхната свирка. В новия парламент опитите им да се наложат започна с избора на председател, след това дойде ред на комисиите, сега на дневен ред е хартиената бюлетина. Вече дори не си дават сметка, колко абсурден за околните е техният популизъм, включително и за определяните като такива от “Възраждане”.
Уж се смятат за атлантици, но се ослушваха за оръжието за Украйна, докато бяха на власт, а като опозиция в парламента подкрепиха кандидата на БСП за председател на парламента. Но истинската им цел бе да привлекат на своя страна едновременно червения електорат и костовистите. И ако на предишните избори успяха да излъжат техни избиратели, на сегашните, този номер не мина. А на следващите съвсем закономерно, могат да останат и извън борда.
Стремежът им към рушене се прояви и по време на заседанието на правната комисия в сряда, което те демонстративно го напуснаха. Всъщност с отказа си “ПП” да обсъжда промените в Изборния кодекс, показаха единствено поредното неуважение към парламентаризма и че мястото им не е в свещенната сграда.
Ще отбележим, че по време на това заседание бяха обсъдени и приети освен проекта на БСП, разумни предложения - да се създаде специално звено за машинното гласуване, както и парламентарно представените формации да имат постоянен достъп до изходния код на устройствата (“Демократична България”), задължително видеонаблюдение по време на изборния ден и при съставянето на протоколите на секционните комисии, както и задължително броене на всички разписки от машините (“Възраждане”). От ДПС обещаха подкрепа и за трите проекта, но от години настояват и за машинно броене. Затова между двете четения ще предложат въвеждането му. Според тях с машинното броене ще се преодолее въпросът с недействителните бюлетини, защото избирателят ще пуска бюлетината в устройство за броене, но тя ще машината ще я връща, ако е недействителна.
Не случайно изброихме тези предложения. Защото на следващия ден “ПП”, вместо да се извинят за неприсъствието си и да обявят, че ще върнат парите на данъкоплатците, нагло пуснаха в употреба от парламентарната трибуна поредната си опорка, че с ”хартиената бюлетина ГЕРБ искали да върнат задкулисието през задната врата”.
Можем да подминем и това тяхно празнословие, но не може да приемем факта, че харченето на чужди пари за тях няма значение. Това са нашите пари. И на нас ни омръзна, заради безхаберници да ходим непрекъснато на избори. А когато са в парламента, да саботират дейността му, защото никой не се съобразява с прищевките им.
Няма как и другите парламентарни сили да играят по свирката им. На тях им става все по ясно, че покерът на “ПП” е контрапродуктивен за всички. И който заиграе с тях, ще загуби. Не само ще му отнемат избиратели, защото това може и да е временно, докато те проумеят несъстоятелността на фалшивата промяна. Времевото забавяне обаче на жизнени за страната ни проектозакони, както и липсата на правителство, никак не са безобидни. И зад тях вероятно потрива ръце ново задкулисие, чиито планове може да са в ущърб на сегашнвата геостратегическа ориентация на страната ни.
Затова връщането към нормалния живот на парламентаризма, включващ непрекъснат диалог в открити дебати е шансът, който не бива да бъде пропускан. И всеки опит да бъде саботиран, трябва да бъде пресичан с отговорно поведение, каквото демонстрираха в правната комисия всички останали партии.
А за поведението на “ПП” народът добре го е казал: кучетата си лаят, керванът си върви.
