Престъпване на омертата е самоубийствено за всеки мафиотски кръг. Е, точно това направиха от “Демократична България” с жалбата си до Върховния административен съд да получат достъп до изборния код. Очевидно дърпащите им конците от Разградския олигархично медиен кръг са наясно, че в самостоятелното явяване на изборите от Партията на промяната се крие “ключът от квартирата”, както би се се изразил Остап Бендер, мошеникът от романа на Илф и Петров. И са решили да не допуснат този път загубата на толкова много гласове, както стана на последните избори. А те, както е известно, бяха взети от станалите по-късно техни коалиционни партньори.
Нека попитаме направо - не е ли тази жалба признание за възможността от изборни манипулации!? И по-точно - за вече извършени измами, от които този разследван многократно за афери кръг, удобно се е възползвал, за да се докопа до властта. И сега, когато тази възможност им се изплъзва, те решават да нарушат омертата, защото иначе техните протежета ще останат извън парламента. А оттам и самите те - извън трапезата на властта.
От “ДБ” твърдят, че решението на ЦИК "води до нарушаване на един от основните принципи, от които трябва да се води изборният процес - прозрачността, която да позволява на обществото и на всички субекти, които са участници в него, да имат пълното убеждение, че той обективно изразява волята на избирателите".
Жалбоподателите дори разкриват къде е “заровено кучето”. Те искат да разберат дали удостовереният през 2021 г. код, е идентичен с изходния код, наличен към момента, като “за това трябва да има криптографски гаранции. В противен случай предишното удостоверяване няма как да се счита за действително". Освен това те настояват достъпът до изходния код да бъде осигурен още в рамките на процеса по удостоверяване, извършен от Министерството на електронното управление, Българския институт по метрология и Българския институт по стандартизация, “а не само по време на публична процедура по изграждане на системен образ, както е определила ЦИК”.
Всъщност, тази жалба на радетелите за електронното гласуване е признание за възможността да бъдат извършени шашми, чрез манипулиране на софтуера. Няма да припомняме за пореден път защо точно този тип използване на машини е отхвърлен от цивилизования свят. Няма да преповтаряме и защо се настояваше да не бъде ограничавана възможността да се гласува с хартиени бюлетини. Ясно е също, че при липсата на парламент, Изборният кодекс не може да бъде променен. Но трябва ли да станем свидетели на поредната подмяна от борците за промяна. А с тези признания, резултат от боричканията помежду им, излиза, че те се подиграват с демократичните принципи, които уж изповядват.
До изборите няма много време, но все пак то е достатъчно, за да се използва всяка правна възможност, те да изразят волеизявленията на избирателите, а не резултатът да е плод компютърни престъпления, с които да ни излъжат за пореден път. А за да няма повече “омерти”, които да бъдат “нарушавани”, трябва веднъж завинаги да се приключи с този мафиотски медийно олигархичен кръг. И това не е задача само на правосъдната ни система, но и на всички, които искат да има промяна, е не подмяна, на каквато станахме свидетели през последната половин година.
