Стабилното мнозинство от 139 гласа, с което Вежди Рашидов бе избран за председател на новия български парламент дава шанс и за работещ парламент, който да приеме очакваните от обществото закони и решения, които да вдъхнат надежда за справяне с кризата.
Още по време на предишния парламент на избирателите им светна, че за рушителите няма място в свещенната институция, чийто девиз е “Съединението прави силата”. В ролята на блокиращи всяка инициатива, възползвайки се от конституционни непълноти, се опитаха да влязоха уж претендиращите за “партия на промяната”. Но този път номерът им - с похвати от компютърните игри да отхвърлят кандидатите на противниците им и накрая всички да опрат отново до техния депутат и да го изберат за пръв сред равните, заради страха от всеобщ провал, не мина. Остап Бендеровщината им, започнала с онова извиване на ръце на институциите с канадското гражданство на бъдещия им премиер, преминала през поредица от фатални за страната ни последици и безславно приключила управлението им, и този път получи поредния удар.
Очевидно, изненадани и озлобени от изборния неуспех, те си мислеха, че може с няколко асиметрични хватки бързо да стигнат до нови избори. Още при гласуването на новия председател направиха всичко възможно да провалят работата на парламента. Но прекалиха, особено когато се опитаха да предизвикат нова Кръгла маса, за да решат съдбата му, пренебрегвайки пленарната зала, която конституцията бе предвидила като място за решения. Те обаче си вкараха автогол, защото останаха изолирани, никой не се отзова на поканата им, дори доскорощните им партньори в управлението. В БСП разбраха, че с безотговорното си поведение “ПП” ги въвлича в конституционна криза, която заплашва държавността. Затова изобщо не се учудихме, че разумът надделя и децата на “лейтенант Шмид” останаха без “джойстиковете”, с които се опитваха да рушат установени с години демократични приципи.
Всъщност, поредният провал на играещите си на политика брокери е и несъмнено предупреждение към всички политически сили в парламента. Зад фасадата на борещи се за промяна видяхме едно озъбено и озлобено лице на хора, които са свикнали да печелят от слабостите на системата. Нека обърнем внимание – те са оперирани от мисълта, да поправят и развият демокрацията. Целта им е как да се облагодетелстват дори с цената на разрушаването и. Достатъчно е да припомним как гръмко парадираха, че отрязват руските доставки на газ, но пак купуваха руска газ през прекупвачи.
Затова всеки, който се съюзи с тях, ще е обречен. Те се превърнаха в токсична партия, въпреки, че многократно се опитваха да прехвърлят тази опорка на други.
Солидното мнозинство при избора на председател на парламента дава много предимства. Най-важното е да се запази добрият тон към всички с цел да се набележат и приемат жизнено важните за обществото ни приоритетни закони, като този за държавния бюджет, за усвояването на евросредствата, да продължи работата по включването ни в шенгенското пространство и да се предприемат всички вътрешни мерки по справянето с кризата.
Едва ли може да се очаква подкрепа от “ПП”. Те със сигурност ще саботират дейността с още по-голямо ожесточение. Важно е обаче новото мнозинство да не се поддава и да не откликва по същия начин, а да се опитва да ги кара да играят според установените правила. И най-вече действията им да бъдат прозрачни, за да виждат тези, които се подлъгват да дават гласовете си за партии еднодневки, че с популистки лъжи джобовете им ще остават все по празни. За сметка на облагодетелстващите се последователи на мошениците от “Златния телец” на Илф и Петров.
Има и още нещо, което трябва да се отбележи, че едва ли до това мнозинство щеше да се стигне, ако не беше последователната позиция на ДПС да спре безчинствата на предишното управление и опитът му със силови методи да руши правилата и законността. С действията си в ключови моменти на нестабилност движението винаги е проявявало здрав разум и е успявало с безкомпромисни решения да стабилизира държавата. Ще припомним, че още по време на правителството на Филип Димитров, от движението се опитаха да вразумят премиера да не иска вот на доверие, за да се запази правителството, но тогава той предпочете да послуша Иван Костов и загуби. С тяхна парламентарна подкрепа не бяха допуснати руски самолети да прелетят над страната и помогнат за оцеляването на режима на Милошевич през деветдесетте години на миналия век. Движението бе в основата на създаването ОДС заедно със сините, когато бе свалено правителството на Жан Виденов, довело страната ни до национална катастрофа. От зората на демокрацията ДПС неизменно подкрепяше и участваше във всички действия по приемането ни в НАТО и Евросъюза. С решаващите техни гласове бяха разкрити досиетата на бившите агенти на ДС. И в много други моменти, особено в коалиционното им участие в управленията, те са се стремели да бъдат стабилизиращ фактор.
В конкретната кризисна ситуация тяхната диалогичност и политически опит помогна да бъде създадено солидно мнозинство около новия председател на Народното събрание.
Не на последно място трябва да се отбележи, че български турчин зае най-висшият пост в държавата в най-новата ни история. И това не предизвика националистическа истерия, каквато сме наблюдавали многократно през годините на прехода. Това че при избирането си получи нелицеприятна квалификация от радетелите за промяна, не променя факта, че ако има действителна промяна, това точно този избор, който доказва, че страната ни може да бъде толератна към различните етноси.
Естествено, това в никакъв случай не бива да успокоява мнозинството. Не само заради очакваните несиметрични атаки, каквато бе спъването на избора на председател на парламента. Спонтанно обединилите се партии трябва да са нащрек, заради неочаквания стремеж на загубилите изборите от “ПП” да рушат парламентаризма, което поставя под съмнение демократичните устои. И засилва мераците на популистите и радетелите за еднолична власт да пристъпят към убеждаването на обществото за необходимостта от друг тип управление. Невъзможността да се състави достатъчно силно мнозинство през последната година и половина, както и фалстарта на парламента само налива вода в тяхната мелница. Точно затова депутатите би следвало да изработят защитни механизми. Например да се търси конституционно мнозинство, което да промени статута на служебното правителство и не допуска разпускането на парламента до избора на нов.
И все пак първата спечелена битка е окуражаваща. Но тя бе непредвидена, защото се наложи търсенето на мнозинство за пост, който по традиция принадлежеше на спечелилата изборите политическа сила. Тепърва предстои задвижването на парламентарната машина, паралелно с разговорите с държавния глава за съставяне правителство. Всяка една от партиите, подкрепила Рашидов за председателския пост има свои виждания и трябва да действат предпазливо, без да се чертаят вече обезсмислили се червени линии както последвалото изявление от БСП, че няма да бъде подкрепено правителство с мандата на ГЕРБ. Не бива да се бърза, но не бива да се пропускат възможности, като се очаква пъзела да го реди друг. Бавенето на топката, чрез играта с мандатите за съставяне на правителство е в ущърб на всички, които искат да има работещ парламент. Войната и задълбочаващата се икономическа криза в Европа задължава нашите избраници да надмогнат домораслите ежби и без да бързат, но с диалог и видими малки стъпки, да проправят път към несигурното доверие на тези, които са ги избрали. Всяко решение в полза на избирателите, ще е и в полза на просперитета на страната ни.
